Text 24
ТЕКСТ 24
Devanagari
Деванагари (азбука)
कलेवरं यावदिदं हिनोम्यहम् ।
प्रसन्नहासारुणलोचनोल्लस-
न्मुखाम्बुजो ध्यानपथश्चतुर्भुज: ॥ २४ ॥
Text
Текст
kalevaraṁ yāvad idaṁ hinomy aham
prasanna-hāsāruṇa-locanollasan-
mukhāmbujo dhyāna-pathaś catur-bhujaḥ
калеварам̇ я̄вад идам̇ хиномй ахам
прасанна-ха̄са̄рун̣а-лочанолласан-
мукха̄мбуджо дхя̄на-патхаш чатур-бхуджах̣
Synonyms
Дума по дума
saḥ — He; deva-devaḥ — the Supreme Lord of the lords; bhagavān — the Personality of Godhead; pratīkṣatām — may kindly wait; kalevaram — body; yāvat — as long as; idam — this (material body); hinomi — may quit; aham — I; prasanna — cheerful; hāsa — smiling; aruṇa-locana — eyes red like the morning sun; ullasat — beautifully decorated; mukha-ambujaḥ — the lotus flower of His face; dhyāna-pathaḥ — in the path of my meditation; catur-bhujaḥ — the four-handed form of Nārāyaṇa (the worshipable Deity of Bhīṣmadeva).
сах̣ – Той; дева-девах̣ – Върховният Бог на боговете; бхагава̄н – Божествената Личност; пратӣкш̣ата̄м – нека милостиво да почака; калеварам – тяло; я̄ват – докато; идам – това (материално тяло); хиноми – напускам; ахам – аз; прасанна – радостен; ха̄са – усмихнат; арун̣а-лочана – очи, червени като утринното слънце; улласат – великолепно украсено; мукха-амбуджах̣ – лицето му, подобно на лотосов цвят; дхя̄на-патхах̣ – на пътя на моята медитация; чатур-бхуджах̣ – четириръката форма на На̄ра̄ян̣а (която обожавал Бхӣш̣мадева).
Translation
Превод
May my Lord, who is four-handed and whose beautifully decorated lotus face, with eyes as red as the rising sun, is smiling, kindly await me at that moment when I quit this material body.
Нека моят четирирък Бог, чието великолепно украсено лотосово лице се усмихва и чиито очи са червени като изгряващото слънце, милостиво изчака мига, когато ще напусна материалното си тяло.
Purport
Пояснение
Bhīṣmadeva knew well that Lord Kṛṣṇa is the original Nārāyaṇa. His worshipable Deity was four-handed Nārāyaṇa, but he knew that four-handed Nārāyaṇa is a plenary expansion of Lord Kṛṣṇa. Indirectly he desired Lord Śrī Kṛṣṇa to manifest Himself in His four-handed feature of Nārāyaṇa. A Vaiṣṇava is always humble in his behavior. Although it was cent-percent certain that Bhīṣmadeva was approaching Vaikuṇṭha-dhāma just after leaving his material body, still as a humble Vaiṣṇava he desired to see the beautiful face of the Lord, for after quitting the present body he might not be in a position to see the Lord any more. A Vaiṣṇava is not puffed up, although the Lord guarantees His pure devotee entrance into His abode. Here Bhīṣmadeva says “as long as I do not quit this body.” This means that the great general would quit the body by his own will; he was not being forced by the laws of nature. He was so powerful that he could stay in his body as long as he desired. He got this benediction from his father. He desired that the Lord stay before him in His four-handed Nārāyaṇa feature so that he might concentrate upon Him and thus be in trance in that meditation. Then his mind might be sanctified with thinking of the Lord. Thus he did not mind wherever he might go. A pure devotee is never very anxious to go back to the kingdom of God. He entirely depends on the good will of the Lord. He is equally satisfied even if the Lord desires him to go to hell. The only desire that a pure devotee entertains is that he may always be in rapt attention with thinking of the lotus feet of the Lord, regardless. Bhīṣmadeva wanted this much only: that his mind be absorbed in thinking of the Lord and that he pass away thus. That is the highest ambition of a pure devotee.
Бхӣш̣мадева знаел добре, че Бог Кр̣ш̣н̣а е изначалният На̄ра̄ян̣а. Формата на Бога, която той обожавал, била четириръкият На̄ра̄ян̣а, но той знаел, че четириръкият На̄ра̄ян̣а е пълна експанзия на Бог Кр̣ш̣н̣а. По заобиколен начин Бхӣш̣мадева изразил желанието си Бог Кр̣ш̣н̣а да се появи в образа си на четириръкия На̄ра̄ян̣а. Един ваиш̣н̣ава винаги е много смирен във взаимоотношенията си. Макар че нямало никакво съмнение, че веднага щом напусне материалното си тяло, Бхӣш̣мадева ще се отправи към Ваикун̣т̣ха-дха̄ма, като смирен ваиш̣н̣ава той пожелал да види красивото лице на Бога, защото било възможно да не го види, след като напусне сегашното си тяло. Макар че Богът обещава на чистите си предани достъп до обителта си, те не се възгордяват. Тук Бхӣш̣мадева казва „докато не напусна това тяло“. Това означава, че пълководецът щял да напусне тялото си по своя воля; той не бил принуден да прави това под натиска на природните закони. Той бил толкова могъщ, че можел да остане в тялото си толкова дълго, колкото пожелаел. Тази благословия Бхӣш̣мадева бил получил от баща си. Великият пълководец пожелал Богът да застане пред него във формата си на четириръкия На̄ра̄ян̣а, за да може да се съсредоточи върху него и да потъне в транса на медитацията. Тогава чрез мисли за Бога умът му щял да се освети и да се пречисти. Затова на Бхӣш̣мадева му било безразлично къде ще отиде. Чистите предани никога не се стремят особено настойчиво да се върнат в царството на Бога. Те се уповават изцяло на неговата добра воля. Дори ако Богът поиска да отидат в ада, те ще бъдат пак толкова удовлетворени. Единственото желание на чистите предани е винаги да бъдат погълнати от мисли за лотосовите нозе на Бога, независимо от всичко друго. Бхӣш̣мадева искал само това: да се потопи в мисли за Бога и така да напусне тялото си. Това е най-висшата цел, към която се стремят чистите предани.