Text 17
ТЕКСТ 17
Devanagari
Деванагари (азбука)
र्भजन्नपक्वोऽथ पतेत्ततो यदि ।
यत्र क्व वाभद्रमभूदमुष्य किं
को वार्थ आप्तोऽभजतां स्वधर्मत: ॥ १७ ॥
Text
Текст
bhajann apakvo ’tha patet tato yadi
yatra kva vābhadram abhūd amuṣya kiṁ
ko vārtha āpto ’bhajatāṁ sva-dharmataḥ
бхаджанн апакво 'тха патет тато яди
ятра ква ва̄бхадрам абхӯд амуш̣я ким̇
ко ва̄ртха а̄пто 'бхаджата̄м̇ сва-дхарматах̣
Synonyms
Дума по дума
tyaktvā — having forsaken; sva-dharmam — one’s own occupational engagement; caraṇa-ambujam — the lotus feet; hareḥ — of Hari (the Lord); bhajan — in the course of devotional service; apakvaḥ — immature; atha — for the matter of; patet — falls down; tataḥ — from that place; yadi — if; yatra — whereupon; kva — what sort of; vā — or (used sarcastically); abhadram — unfavorable; abhūt — shall happen; amuṣya — of him; kim — nothing; kaḥ vā arthaḥ — what interest; āptaḥ — obtained; abhajatām — of the nondevotee; sva-dharmataḥ — being engaged in occupational service.
тяктва̄ – изоставил; сва-дхармам – собствените си предписани задължения; чаран̣а-амбуджам – лотосовите нозе; харех̣ – на Хари (Бога); бхаджан – в хода на преданото служене; апаквах̣ – незрял; атха – заради; патет – пада; татах̣ – от това положение; яди – ако; ятра – където; ква – каквото и да бъде; ва̄ – или (използвано иронично); абхадрам – неблагоприятен; абхӯт – ще се случи; амуш̣я – с него; ким – нищо; ках̣ ва̄ артхах̣ – каква печалба; а̄птах̣ – получена; абхаджата̄м – от неотдадения; сва-дхарматах̣ – изпълняващ предписаните си дейности.
Translation
Превод
One who has forsaken his material occupations to engage in the devotional service of the Lord may sometimes fall down while in an immature stage, yet there is no danger of his being unsuccessful. On the other hand, a nondevotee, though fully engaged in occupational duties, does not gain anything.
Този, който е изоставил материалните си занимания заради преданото служене на Бога, понякога може да падне, ако не е още достатъчно зрял, но дори в този неуспех за него няма нищо страшно. А човекът, който не се занимава с предано служене, даже и да изпълнява всичките си предписани задължения, пак няма да постигне нищо.
Purport
Пояснение
As far as the duties of mankind are concerned, there are innumerable duties. Every man is duty-bound not only to his parents, family members, society, country, humanity, other living beings, the demigods, etc., but also to the great philosophers, poets, scientists, etc. It is enjoined in the scriptures that one can relinquish all such duties and surrender unto the service of the Lord. So if one does so and becomes successful in the discharge of his devotional service unto the Lord, it is well and good. But it so happens sometimes that one surrenders himself unto the service of the Lord by some temporary sentiment, and in the long run, due to so many other reasons, he falls down from the path of service by undesirable association. There are so many instances of this in the histories. Bharata Mahārāja was obliged to take his birth as a stag due to his intimate attachment to a stag. He thought of this stag when he died. As such, in the next birth he became a stag, although he did not forget the incident of his previous birth. Similarly, Citraketu also fell down due to his offenses at the feet of Śiva. But in spite of all this, the stress is given here to surrendering unto the lotus feet of the Lord, even if there is a chance of falling down, because even though one falls down from the prescribed duties of devotional service, he will never forget the lotus feet of the Lord. Once engaged in the devotional service of the Lord, one will continue the service in all circumstances. In the Bhagavad-gītā it is said that even a small quantity of devotional service can save one from the most dangerous position. There are many instances of such examples in history. Ajāmila is one of them. Ajāmila in his early life was a devotee, but in his youth he fell down. Still he was saved by the Lord at the end.
Ако става дума за задълженията на човека, те са безкрайно много. Всеки има дълг не само към родителите си, към останалите си роднини, към обществото, родината, човечеството, другите живи същества, полубоговете и пр., но е задължен и на великите философи, поети, учени и пр. В писанията се казва, че човек може да пренебрегне този си дълг и да започне да отдава служене на Бога. Ако постъпи така и служи на Бога с преданост, това е много добре. Но понякога човек започва да служи на Бога под влиянието на някакво временно чувство и накрая по най-различни причини чрез нежелано общуване се отказва от пътя на преданото служене. Историята знае много подобни примери. Бхарата Маха̄ра̄джа бил принуден да се роди като елен заради силната си привързаност към едно еленче. В мига на смъртта си той мислел за него. Затова в следващия си живот той имал тяло на елен, макар че не бил забравил това, което се случило в миналия му живот. Читракету също се провалил заради оскърблението, което извършил в нозете на Шива. И въпреки всичко тук се подчертава необходимостта човек да се отдаде в лотосовите нозе на Бога, независимо че съществува възможност да падне. Защото никой никога не може да забрави лотосовите нозе на Бога, дори и да престане да изпълнява задълженията си в преданото служене. Щом веднъж е започнал да служи на Бога, човек ще продължи да му служи при всички обстоятелства. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че и най-малкото предано служене може да избави човека от най-големите опасности. Историята познава много примери за това. Един от тях е Аджа̄мила. В детството си той бил предан, но по-късно паднал. Въпреки това в края на живота му Богът го спасил.