Text 4
ТЕКСТ 4
Devanagari
Деванагари (азбука)
सत्रं स्वर्गायलोकाय सहस्रसममासत ॥ ४ ॥
Text
Текст
ṛṣayaḥ śaunakādayaḥ
satraṁ svargāya lokāya
sahasra-samam āsata
р̣ш̣аях̣ шаунака̄даях̣
сатрам̇ сварга̄я лока̄я
сахасра-самам а̄сата
Synonyms
Дума по дума
naimiṣe — in the forest known as Naimiṣāraṇya; animiṣa-kṣetre — the spot which is especially a favorite of Viṣṇu (who does not close His eyelids); ṛṣayaḥ — sages; śaunaka-ādayaḥ — headed by the sage Śaunaka; satram — sacrifice; svargāya — the Lord who is glorified in heaven; lokāya — and for the devotees who are always in touch with the Lord; sahasra — one thousand; samam — years; āsata — performed.
наимиш̣е – в гората, наречена Наимиш̣а̄ран̣я; анимиш̣а-кш̣етре – мястото, което е особено скъпо на Виш̣н̣у (който не спуска клепачите си); р̣ш̣аях̣ – мъдреци; шаунака-а̄даях̣ – водени от мъдреца Шаунака; сатрам – жертвоприношение; сварга̄я – Богът, който е възхваляван в рая; лока̄я – и за преданите, които винаги са с Бога; сахасра – хиляда; самам – години; а̄сата – извършвали.
Translation
Превод
Once, in a holy place in the forest of Naimiṣāraṇya, great sages headed by the sage Śaunaka assembled to perform a great thousand-year sacrifice for the satisfaction of the Lord and His devotees.
Веднъж на едно свято място в гората Наимиш̣а̄ран̣я се събраха великите мъдреци, водени от мъдреца Шаунака, за да извършат велико хилядогодишно жертвоприношение, с което да удовлетворят Бога и преданите му.
Purport
Пояснение
The prelude of the Śrīmad-Bhāgavatam was spoken in the previous three ślokas. Now the main topic of this great literature is being presented. Śrīmad-Bhāgavatam, after its first recitation by Śrīla Śukadeva Gosvāmī, was repeated for the second time at Naimiṣāraṇya.
Трите предишни шлоки играят ролята на встъпление към Шрӣмад Бха̄гаватам. Сега се открива главната тема на великото произведение. След като бил изговорен за пръв път от Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ, Шрӣмад Бха̄гаватам бил повторен в Наимиш̣а̄ран̣я.
In the Vāyavīya Tantra, it is said that Brahmā, the engineer of this particular universe, contemplated a great wheel which could enclose the universe. The hub of this great circle was fixed at a particular place known as Naimiṣāraṇya. Similarly, there is another reference to the forest of Naimiṣāraṇya in the Varāha Purāṇa, where it is stated that by performance of sacrifice at this place, the strength of demoniac people is curtailed. Thus brāhmaṇas prefer Naimiṣāraṇya for such sacrificial performances.
Във Ва̄явӣя Тантра се казва, че Брахма̄, съзидателя на тази вселена, си представил едно огромно колело, което можело да обхване вселената. Главината на това огромно колело се намирала в едно място, наречено Наимиш̣а̄ран̣я. За гората Наимиш̣а̄ран̣я се споменава и във Вара̄ха Пура̄н̣а. Там се казва, че жертвоприношенията, които се извършват на това място, намаляват силата на демоничните хора. Затова бра̄хман̣ите предпочитат да извършват този вид жертвоприношения в Наимиш̣а̄ран̣я.
The devotees of Lord Viṣṇu offer all kinds of sacrifices for His pleasure. The devotees are always attached to the service of the Lord, whereas fallen souls are attached to the pleasures of material existence. In Bhagavad-gītā, it is said that anything performed in the material world for any reason other than for the pleasure of Lord Viṣṇu causes further bondage for the performer. It is enjoined therefore that all acts must be performed sacrificially for the satisfaction of Viṣṇu and His devotees. This will bring everyone peace and prosperity.
Преданите на Бог Виш̣н̣у му предлагат всякакви жертвоприношения, за да му доставят удоволствие. Те са привързани към служенето, което отдават на Бога, докато падналите души са привързани към удоволствията на материалното битие. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че всички действия в материалния свят, които не целят да удовлетворят Бог Виш̣н̣у, още повече заробват човека, който ги извършва. Затова се препоръчва всички дейности да се извършват като жертвоприношения за удовлетворението на Виш̣н̣у и преданите му – това би донесло мир и благоденствие на всички.
The great sages are always anxious to do good to the people in general, and as such the sages headed by Śaunaka and others assembled at this holy place of Naimiṣāraṇya with a program of performing a great and continuous chain of sacrificial ceremonies. Forgetful men do not know the right path for peace and prosperity. However, the sages know it well, and therefore for the good of all men they are always anxious to perform acts which may bring about peace in the world. They are sincere friends to all living entities, and at the risk of great personal inconvenience they are always engaged in the service of the Lord for the good of all people. Lord Viṣṇu is just like a great tree, and all others, including the demigods, men, Siddhas, Cāraṇas, Vidyādharas and other living entities, are like branches, twigs and leaves of that tree. By pouring water on the root of the tree, all the parts of the tree are automatically nourished. Only those branches and leaves which are detached cannot be so satisfied. Detached branches and leaves dry up gradually despite all watering attempts. Similarly, human society, when it is detached from the Personality of Godhead like detached branches and leaves, is not capable of being watered, and one attempting to do so is simply wasting his energy and resources.
Великите мъдреци се грижат за благото на всички хора и затова мъдреците, предвождани от Шаунака, се събрали на святото място Наимиш̣а̄ран̣я, за да извършат една непрекъсната верига велики жертвоприношения. Хората с ограничена памет не знаят кой е правилният път към мира и благоденствието. Но мъдреците го познават добре и тъй като се грижат за доброто на цялото човечество, винаги се стремят да действат така, че в този свят да възтържествува мирът. Те са искрени приятели на всички живи същества и въпреки опасността да си докарат много неприятности, в името на благото на всички хора постоянно служат на Бога. Бог Виш̣н̣у може да се сравни с голямо дърво, а всички останали живи същества – полубогове, хора, сиддхи, ча̄ран̣и, видя̄дхари – са клоните, вейките и листата на дървото. Ако поливаме корена на дървото, всички останали части на дървото също получават вода. Само отсечените клони и листа не могат да бъдат удовлетворени. Те постепенно изсъхват, колкото и да ги поливаме. Това важи и за човешкото общество – когато се откъсне от Бога, то става като отсечените клони и листа. Този, който се опитва да ги полива, напразно пропилява енергията и средствата си.
The modern materialistic society is detached from its relation to the Supreme Lord. And all its plans which are being made by atheistic leaders are sure to be baffled at every step. Yet they do not wake up to this.
Съвременното материалистическо общество е загубило връзката си с Върховния Бог. Всички планове, които правят ръководителите атеисти, търпят поражение на всяка крачка. Но и това не може да накара атеистите да се събудят и да дойдат на себе си.
In this age, the congregational chanting of the holy names of the Lord is the prescribed method for waking up. The ways and means are most scientifically presented by Lord Śrī Caitanya Mahāprabhu, and intelligent persons may take advantage of His teachings in order to bring about real peace and prosperity. Śrīmad-Bhāgavatam is also presented for the same purpose, and this will be explained more specifically later in the text.
Методът за пробуждане, предписан конкретно за тази епоха, е общото възпяване на святите имена на Бога. Начините и средствата му са изложени най-точно от Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху и мислещите хора могат да се възползват от учението му, за да постигнат истински мир и благополучие. Шрӣмад Бха̄гаватам е даден със същата цел и по-нататък това ще бъде обяснено по-подробно.