Skip to main content
Library » Bhagavad-gītā As It Is » Chapter Six

TEXT 34

ТЕКСТ 34

Devanagari

Деванагари (азбука)

चञ्चलं हि मन: कृष्ण प्रमाथि बलवद्दृढम् ।
तस्याहं निग्रहं मन्ये वायोरिव सुदुष्करम् ॥ ३४ ॥

Text

Текст

cañcalaṁ hi manaḥ kṛṣṇa
pramāthi balavad dṛḍham
tasyāhaṁ nigrahaṁ manye
vāyor iva su-duṣkaram
чан̃чалам̇ хи манах̣ кр̣ш̣н̣а
прама̄тхи балавад др̣д̣хам
тася̄хам̇ ниграхам̇ манйе
ва̄йор ива су-душ̣карам

Synonyms

Дума по дума

cañcalam — flickering; hi — certainly; manaḥ — mind; kṛṣṇa — O Kṛṣṇa; pramāthi — agitating; bala-vat — strong; dṛḍham — obstinate; tasya — its; aham — I; nigraham — subduing; manye — think; vāyoḥ — of the wind; iva — like; su-duṣkaram — difficult.

чан̃чалам – трепкащ; хи – несъмнено; манах̣ – ум; кр̣ш̣н̣а – о, Кр̣ш̣н̣а; прама̄тхи – като възбужда; бала-ват – силен; др̣д̣хам – упорит; тася – него; ахам – аз; ниграхам – да бъде подчинен; манйе – мисля; ва̄йох̣ – на вятъра; ива – подобно; су-душ̣карам – трудно.

Translation

Превод

The mind is restless, turbulent, obstinate and very strong, O Kṛṣṇa, and to subdue it, I think, is more difficult than controlling the wind.

О, Кр̣ш̣н̣а, умът е неспокоен, необуздан, упорит и много силен и аз мисля, че покоряването му е по-трудно от контролирането на вятъра.

Purport

Пояснение

The mind is so strong and obstinate that it sometimes overcomes the intelligence, although the mind is supposed to be subservient to the intelligence. For a man in the practical world who has to fight so many opposing elements, it is certainly very difficult to control the mind. Artificially, one may establish a mental equilibrium toward both friend and enemy, but ultimately no worldly man can do so, for this is more difficult than controlling the raging wind. In the Vedic literature (Kaṭha Upaniṣad 1.3.3–4) it is said:

Умът е толкова силен и упорит, че понякога побеждава интелигентността, макар и да се намира в нейно подчинение. За практичния човек, който трябва да се бори с толкова много враждебни сили, овладяването на ума несъмнено е много трудна задача. Изкуствено може и да се установи някакво равновесие в ума, като се отнасяме еднакво към приятели и врагове, но в края на краищата никой светски човек не постъпва така, защото това е по-трудно, отколкото да се овладеят поривите на силния вятър. Във ведическата литература (Кат̣ха-Упаниш̣ад, 1.3.3 – 4) се казва:

ātmānaṁ rathinaṁ viddhi
śarīraṁ ratham eva ca
buddhiṁ tu sārathiṁ viddhi
manaḥ pragraham eva ca
а̄тма̄нам̇ ратхинам̇ виддхи
шарӣрам̇ ратхам ева ча
буддхим̇ ту са̄ратхим̇ виддхи
манах̣ праграхам ева ча
indriyāṇi hayān āhur
viṣayāṁs teṣu gocarān
ātmendriya-mano-yuktaṁ
bhoktety āhur manīṣiṇaḥ
индрия̄н̣и хая̄н а̄хур
виш̣ая̄м̇с теш̣у го-чара̄н
а̄тмендрия-мано-юктам̇
бхоктетй а̄хур манӣш̣ин̣ах̣

“The individual is the passenger in the car of the material body, and intelligence is the driver. Mind is the driving instrument, and the senses are the horses. The self is thus the enjoyer or sufferer in the association of the mind and senses. So it is understood by great thinkers.” Intelligence is supposed to direct the mind, but the mind is so strong and obstinate that it often overcomes even one’s own intelligence, as an acute infection may surpass the efficacy of medicine. Such a strong mind is supposed to be controlled by the practice of yoga, but such practice is never practical for a worldly person like Arjuna. And what can we say of modern man? The simile used here is appropriate: one cannot capture the blowing wind. And it is even more difficult to capture the turbulent mind. The easiest way to control the mind, as suggested by Lord Caitanya, is chanting “Hare Kṛṣṇa,” the great mantra for deliverance, in all humility. The method prescribed is sa vai manaḥ kṛṣṇa-padāravindayoḥ: one must engage one’s mind fully in Kṛṣṇa. Only then will there remain no other engagements to agitate the mind.

„Индивидуалната душа е пътник в колесницата на материалното тяло, а интелигентността е колесничарят. Умът е юздата, а сетивата са конете. По този начин азът се наслаждава или страда от общуването си с ума и сетивата. Това е мнението на великите мислители“. Предполага се, че интелигентността управлява ума, но умът е толкова силен и упорит, че често той я управлява; както се случва една остра инфекция да надвие лечебните свойства на лекарството. Силният ум може да бъде контролиран чрез йога практика, но тя не е подходяща за светска личност като Арджуна. А какво да кажем за днешните хора? Сравнението, използвано тук, е много подходящо – човек не може да спре поривите на вятъра, а още по-трудно е да победи необуздания ум. Най-лесният начин да се овладее умът е предложен от Бог Чайтаня: много смирено да се повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, великата мантра на освобождението. Предписаният метод е: са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣ – умът трябва да бъде напълно завладян от мисли за Кр̣ш̣н̣а. Само тогава няма да останат дейности, които да го възбуждат.