Sloka 20
ТЕКСТ 20
Verš
Текст
aviratam edhita-bhāvanopahūtaḥ
nija-jana-vaśa-gatvam ātmano ’yan
na sarati chidravad akṣaraḥ satāṁ hi
авиратам едхита-бха̄ванопахӯтах̣
ниджа-джана-ваша-гатвам а̄тмано 'ян
на сарати чхидравад акш̣арах̣ сата̄м̇ хи
Synonyma
Дума по дума
apahata — zničené; sakala — všechny; eṣaṇa — touhy; amala — neposkvrněné; ātmani — mysli; aviratam — neustále; edhita — rostoucí; bhāvanā — procítěně; upahūtaḥ — volaný; nija-jana — Svých oddaných; vaśa — pod vládu; gatvam — dostane se; ātmanaḥ — Své; ayan — zná; na — nikdy; sarati — odchází; chidra-vat — jako nebe; akṣaraḥ — Nejvyšší Osobnost Božství; satām — oddaných; hi — jistě.
апахата – победени; сакала – всички; еш̣ан̣а – желания; амала – неопетнен; а̄тмани – на ума; авиратам – постоянно; едхита – с нарастващо; бха̄вана̄ – чувство; упахӯтах̣ – повикан; ниджа-джана – на преданите си; ваша – във властта; гатвам – отивайки; а̄тманах̣ – своите; аян – знаейки; на – никога; сарати – напуска; чхидра-ват – както небето; акш̣арах̣ – Върховната Божествена Личност; сата̄м – на преданите; хи – безспорно.
Překlad
Превод
Jelikož oddaní již nemají žádné hmotné touhy, jsou zbaveni všeho mentálního znečištění. Mohou tak neustále myslet na Pána a velice procítěně Ho oslovovat. Nejvyšší Pán, který o Sobě ví, že je ovládán Svými oddanými, je ani na okamžik neopouští, tak jako se nebe nad hlavou nikdy nestane neviditelným.
Тъй като напълно са се пречистили от всички материални желания, преданите се освобождават и от замърсяванията на ума. Така те могат постоянно да мислят за Върховния Бог и да се обръщат към него с прочувствени думи. А Той, като знае, че е подвластен на преданите си, не ги напуска нито за миг, както небето никога не се скрива от нашия поглед.
Význam
Пояснение
Z předchozího verše je jasné, že Nejvyšší Osobnost Božství, Janārdanu, velice rychle potěší činnosti Jeho oddaných. Čistý oddaný je vždy pohroužen v myšlenkách na Nejvyšší Osobnost Božství. Je řečeno: śṛṇvatāṁ sva-kathāḥ kṛṣṇaḥ. Díky neustálým myšlenkám na Kṛṣṇu je srdce oddaného prosté všech tužeb. Živá bytost, která je v hmotném světě, má srdce plné hmotných tužeb, ale když se očistí, nemyslí již na nic hmotného. Yogī, jehož mysl je zcela očištěná, dosáhne dokonalého stádia mystické yogy, kdy ve svém srdci neustále vidí Nejvyšší Osobnost Božství (dhyanāvasthita-tad-gatena manasā paśyanti yaṁ yoginaḥ). Oddaného, v jehož srdci již sídlí Pán, nemohou znečistit kvality hmotné přírody. Dokud je živá bytost ovládána hmotnými kvalitami, touží po mnoha věcech a vytváří mnoho plánů pro hmotný smyslový požitek, ale jakmile vnímá v srdci Pána, všechny její hmotné touhy zmizí. Když je mysl zcela prostá hmotných tužeb, oddaný může na Pána myslet neustále. Tak začne plně záviset na Pánových lotosových nohách. Caitanya Mahāprabhu se modlí:
От предишната строфа ясно личи, че с дейностите си преданите бързо съумяват да удовлетворят Върховната Божествена Личност, Джана̄рдана. Чистият предан непрекъснато е погълнат от мисли за Върховната Божествена Личност. Шр̣н̣вата̄м̇ сва-катха̄х̣ кр̣ш̣н̣ах̣. Като мисли постоянно за Кр̣ш̣н̣а, той пречиства сърцето си от всички материални желания. Сърцето на живото същество в материалния свят е пълно с материални копнежи. Но когато живото същество се пречисти, то повече не мисли за нищо материално. Човек, който напълно е пречистил ума си, постига съвършенство в мистичната йога, защото тогава постоянно вижда Върховната Божествена Личност в сърцето си (дхяна̄вастхита-тад-гатена манаса̄ пашянти ям̇ йогинах̣). Когато Върховният Бог се възцари в сърцето на предания, преданият повече не може да бъде докоснат от замърсяващото влияние на материалните гун̣и на природата. Докато е във властта на материалните гун̣и, човек се терзае от всевъзможни желания и крои хиляди планове за сетивни наслади, но щом долови присъствието на Върховната Божествена Личност в сърцето си, всичките му материални желания изчезват безвъзвратно. Когато умът е напълно очистен от материални желания, преданият непрекъснато може да мисли за Бога. Така той става напълно зависим от лотосовите нозе на Върховния. В една от молитвите си Чайтаня Маха̄прабху казва:
patitaṁ māṁ viṣame bhavāmbudhau
kṛpayā tava pāda-paṅkaja-
sthita-dhūlī-sadṛśaṁ vicintaya
патитам̇ ма̄м̇ виш̣аме бхава̄мбудхау
кр̣пая̄ тава па̄да-пан̇каджа-
стхита-дхӯлӣ-садр̣ш̣ам̇ вичинтая
“Můj milý Pane, jsem Tvůj věčný služebník, ale nějakým způsobem jsem poklesl do oceánu tohoto hmotného světa. Vyzdvihni mě laskavě a umísti mě jako smítko prachu k Tvým lotosovým nohám.” (Śikṣāṣṭaka 5) Také Śrīla Narottama dāsa Ṭhākura se modlí:
„Скъпи Боже, аз съм твой вечен слуга, но някак съм се озовал сред океана на материалния свят. Моля те, спаси ме от този океан и ми позволи да стана прашинка в лотосовите Ти нозе“ (Шикш̣а̄ш̣т̣ака, 5). Подобна молитва отправя и Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура:
vṛṣabhānu-sutā-yuta,
karuṇa karaha ei-bāra
narottama-dāsa kaya,
nā ṭheliha rāṅgā-pāya,
tomā vine ke āche āmāra
карун̣а караха еи-ба̄ра
нароттама-да̄са кая, на̄ т̣хелиха ра̄н̇га̄-па̄я,
тома̄ вине ке а̄чхе а̄ма̄ра
“Můj milý Pane, nyní jsi zde s dcerou krále Vṛṣabhānua, Śrīmatī Rādhārāṇī. Buďte ke mně prosím milostiví. Neodhánějte mě, protože kromě Vás nemám jiné útočiště.”
„Скъпи Боже, сега Ти си тук заедно с Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, дъщерята на цар Вр̣ш̣абха̄ну. Моля и двама ви, бъдете милостиви към мене. Не ме прогонвайте, защото освен вас нямам друго убежище“.
Nejvyšší Pán, Osobnost Božství, tak začne záviset na Svém oddaném. Je nepřemožitelný, ale Jeho čistý oddaný Ho přesto přemůže. Pán vychutnává závislost na Svém oddaném, jako si Kṛṣṇa vychutnával Svou závislost na milosti matky Yaśody. Považovat se za závislého na Svém oddaném Mu skýtá velký požitek. Král někdy zaměstnává šaška, který ho svými žerty občas uráží. Králi se ovšem takové zábavy líbí. Každý uctívá Nejvyššího Pána s velkým respektem, a proto si Pán někdy přeje od Svých oddaných zakusit trest. Vztah, který věčně existuje mezi Pánem a Jeho oddanými, je tedy pevně ustanovený, stejně jako nebe nad hlavou.
Така Върховният Бог става зависим от предания си. Богът е непобедим, но чистият му предан го побеждава. Върховният обича да се подчинява на своите предани – Кр̣ш̣н̣а например изпитвал голямо удоволствие да се оставя на милостта на майка Яшода̄. Той изпитва истинско наслаждение, когато се чувства зависим от своя предан. Обикновено царят си има шут и понякога шутът го обижда с шегите си, ала това се харесва на царя. Всички почитат Върховния Бог с трепет и благоговение, затова понякога Той позволява на своите предани да му се карат и да го наказват и по такъв начин се забавлява. Така отношенията между Бога и преданите са вечни и неизменни като небето над главите ни.