Sloka 44
ТЕКСТ 44
Verš
Текст
savisargopasaṁyamaḥ
astra-grāmaś ca bhavatā
śikṣito yad-anugrahāt
сависаргопасам̇ямах̣
астра-гра̄маш ча бхавата̄
шикш̣ито яд-ануграха̄т
Synonyma
Дума по дума
са-рахасях̣ – поверително; дханух̣-ведах̣ – знание за умението да се борави с лъкове и стрели; са-висарга – пускане; упасам̇ямах̣ – управляване; астра – оръжия; гра̄мах̣ – всички видове; ча – и; бхавата̄ – от теб; шикш̣итах̣ – научи; ят – по чия; ануграха̄т – милост на.
Překlad
Превод
Byla to Droṇācāryova milost, že jsi se naučil válečnickému umění jak vystřelovat šípy a důvěrné vědě o ovládání zbraní.
По милостта на Дрон̣а̄ча̄ря ти овладя бойното изкуство на стрелбата с лък и тайното изкуство на управляването на оръжия.
Význam
Пояснение
Droṇācārya vyučoval dhanur-vedu, vojenskou vědu, se všemi tajemstvími jak vrhat a ovládat zbraně pomocí védských hymnů. Hrubohmotná věda se zakládá na hmotných zbraních, ale existují jemnější způsoby. Šípy nabité védskými hymny působí účinněji nežli hrubohmotné zbraně — kulomet, atomová bomba apod. Ovládají se transcendentálním zvukem védských manter. V Rāmāyaṇě se říká, že Mahārāja Daśaratha, otec Pána Śrī Rāmy, ovládal šípy zvukem a uměl šípem rozbít terč aniž ho viděl — stačilo mu slyšet. To je jemnější vojenská věda než ta dnešní, která používá hrubohmotných zbraní. Arjuna se všem těmto věcem učil u Ācāryi Droṇy a přáním Draupadī bylo, aby Arjuna nezapomínal na dary svého učitele. V nepřítomnosti Droṇy byl syn jeho představitelem. To bylo mínění dobrosrdečné Draupadī. Je možné vznést námitku, proč Droṇācārya jako přísný brāhmaṇa učil vojenskou vědu. Odpovědí však je, že brāhmaṇa má vyučovat svůj obor poznání, ať se jedná o cokoliv. Vzdělaný brāhmaṇa má být učitelem, knězem a příjemcem milodarů. To jsou autorizovaná povolání pro opravdového brāhmaṇu.
Дрон̣а̄ча̄ря преподавал дханур-веда – военната наука с всичките ѝ поверителни тайни за пускане и управляване на оръжия с помощта на ведически химни. Грубата военна наука зависи от материалните оръжия, но изкуството на изстрелването на стрели, заредени с ведически химни, е по-фино и резултатно от грубите материални оръжия като картечниците или атомните бомби. Тези стрели се управляват с ведически мантри, или чрез трансценденталната наука за звука. В Ра̄ма̄ян̣а се казва, че Маха̄ра̄джа Дашаратха, бащата на Бог Шрӣ Ра̄ма, насочвал стрелите си само с помощта на звука. Той можел да прониже мишената просто като чуел звука, който се излъчва от нея; не било необходимо да я вижда. И така, тази военна наука е по-фина от науката за управлението на грубите материални оръжия, които се използват в днешно време. Арджуна бил изучил всичко това от А̄ча̄ря Дрон̣а и Драупадӣ искала той да си спомни на кого е задължен за тези постижения. В отсъствието на Дрон̣а̄ча̄ря синът му бил смятан за негов представител. Така мислела добросърдечната Драупадӣ. Някой може да попита защо един последователен бра̄хман̣а като Дрон̣а̄ча̄ря трябвало да бъде наставник по военно изкуство. Отговорът е, че един бра̄хман̣а трябва да стане учител, независимо в коя област на знанието. Ученият бра̄хман̣а трябва да стане учител, свещенослужител или да приема милостиня. Истинският бра̄хман̣а има право да се занимава с кое да е от тези неща.