Шрӣмад бха̄гаватам 5.9.3
Текст
Дума по дума
татра апи – и в прераждането си като бра̄хман̣а; сва-джана-сан̇га̄т – от общуването с роднини и приятели; ча – и; бхр̣шам – много; удвиджама̄нах̣ – боейки се, че отново ще пропадне; бхагаватах̣ – на Върховната Божествена Личност; карма-бандха – робството на последиците от плодоносните дейности; видхвам̇сана – което унищожава; шраван̣а – слушане; смаран̣а – помнене; гун̣а-виваран̣а – слушане за качествата на Бога; чаран̣а-аравинда – лотосови нозе; югалам – двата; манаса̄ – с ума; видадхат – постоянно мислещ за; а̄тманах̣ – на душата му; пратигха̄там – препятствие по пътя на преданото служене; а̄шан̇кама̄нах̣ – боейки се постоянно; бхагават-ануграхен̣а – заради особената милост на Върховната Божествена Личност; анусмр̣та – помнеше; сва-пӯрва – собствените си минали; джанма-а̄валих̣ – поредица от прераждания; а̄тма̄нам – себе си; унматта – побъркан; джад̣а – тъп; андха – сляп; бадхира – и глух; сварӯпен̣а – с тези характеристики; даршая̄м а̄са – прояви; локася – пред обикновените хора.
Превод
Благословен с особената милост на Бога, Бхарата Маха̄ра̄джа помнеше преживяното в миналия си живот. Макар да бе получил тяло на бра̄хман̣а, той много се боеше от своите роднини и приятели, които не бяха предани. Беше предпазлив в общуването с другите, защото се страхуваше да не пропадне отново. Представяше се пред хората като побъркан – глупав, сляп и глух – за да не се опитват да го заговарят. Така се спаси от лоша среда. Вътре в себе си той постоянно мислеше за лотосовите нозе на Бога и възпяваше неговото величие, което освобождава от робството на плодоносните дейности. Така избегна гибелното влияние на светските личности.
Пояснение
Всяко живо същество е обвързано от различни дейности поради влиянието на гун̣ите на природата. В Бхагавад-гӣта̄ е казано: ка̄ран̣ам̇ гун̣а-сан̇го 'ся сад-асад-йони-джанмасу – „Това се дължи на контакта му с материалната природа. Така то се среща с доброто и злото в различните жизнени форми“ (Бхагавад-гӣта̄, 13.22).
Според личната си карма ние получаваме различни видове тела измежду 8 400 000 форми на живот. Карман̣а̄ даива-нетрен̣а: ние действаме под влияние на материалната природа, състояща се от три гун̣и, и така по върховна воля получаваме определен вид тяло. Това се нарича карма-бандха. За да се освободим от карма-бандха, трябва да се заемем с предано служене. Тогава ще сме извън влиянието на материалните гун̣и.
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате
„Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гун̣ите на материалната природа и достига нивото на Брахман“ (Бхагавад-гӣта̄, 14.26). Човек трябва да служи предано – шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣ – за да остане незасегнат от материалните качества. Това е съвършенството на живота. Когато се родил като бра̄хман̣а, Маха̄ра̄джа Бхарата не обръщал внимание на бра̄хмин̣ските задължения, но вътрешно си оставал чист ваиш̣н̣ава, постоянно мислещ за лотосовите нозе на Бога. Бхагавад-гӣта̄ ни съветва: ман-мана̄ бхава мад-бхакто мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру. Това е единственият метод за спасение от повтарящите се раждане и смърт.