ГЛАВА ДЕВЕТА

Възвишените качества на Джад̣а Бхарата

Тази глава описва как Бхарата Маха̄ра̄джа получил тяло на бра̄хман̣а. В това тяло той се държал като глухоням слабоумен и дори когато го отвели пред богинята Ка̄лӣ, за да го принесат в жертва, той по никакъв начин не се възпротивил. Щом напуснал еленското си тяло, той се родил като син на един бра̄хман̣а от по-младата му жена. В това си съществуване помнел деянията от миналия си живот и за да избегне лошото влияние на обкръжението, се преструвал на глухоням. Много внимавал да не пропадне отново и не общувал със светски личности. Всеки предан трябва да действа по този начин. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху ни съветва: асат-сан̇га-тя̄га – еи ваиш̣н̣ава-а̄ча̄ра. На всяка цена да избягваме общуването с неотдадени, дори да са собствените ни роднини. Докато Бхарата Маха̄ра̄джа се намирал в тяло на бра̄хман̣а, съседите го мислели за луд и недоразвит, но вътре в себе си той постоянно славел и помнел Ва̄судева, Върховната Божествена Личност. Баща му искал да му осигури образование, да го пречисти като бра̄хман̣а със свещения шнур, но от неговото поведение разбрал, че е побъркан и не се интересува от пречистващи ритуали. Бхарата Маха̄ра̄джа бил погълнат от Кр̣ш̣н̣а съзнание дори без да извършва такива ритуали. Заради мълчанието му някои хора, примитивни като животни, го дразнели и подигравали, но той търпеливо понасял всичко. След смъртта на родителите му, втората му майка и доведените му братя започнали да се отнасят много лошо с него. Хранели го с остатъци и развалена храна, но той не им обръщал внимание, потопен в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Една нощ братята му заръчали да пази оризищата, а главатарят на банда крадци и разбойници го отвлякъл, за да го принесе в жертва на Бхадра Ка̄лӣ. Когато престъпниците завели Бхарата Маха̄ра̄джа пред статуята на богинята и понечили да го съсекат с брадва, Ка̄лӣ много се възмутила, че един предан ще пострада. Излязла от статуята, сама сграбчила брадвата и избила всички разбойници. Чистият предан на Върховната Божествена Личност може мълчаливо да преглътне лошото отношение на неотдадените. Но по волята на Върховната Божествена Личност негодниците и престъпниците, които се държат зле с преданите, накрая винаги получават заслужено наказание.

ТЕКСТОВЕ 1 – 2:: Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ продължи своя разказ: Скъпи царю, след като напусна еленското си тяло, Бхарата Маха̄ра̄джа се роди в много чисто бра̄хмин̣ско семейство. Имаше един бра̄хман̣а, потомък на династията Ан̇гира̄. Той притежаваше всички достойнства: владееше ума и сетивата си и бе изучил ведическата литература и други допълнителни писания. Раздаваше подаяния, бе блажен, търпелив, много мил, образован и независтлив. Постигнал бе себепознание и служеше с преданост на Бога. Непрекъснато беше в транс. От първата си жена имаше девет достойни сина, а втората му роди близнаци, момиче и момче, за което казват, че било великият предан и свят цар Бхарата Маха̄ра̄джа. Това е историята за неговото ново раждане, след като напусна тялото на елен.

ТЕКСТ 3:: Благословен с особената милост на Бога, Бхарата Маха̄ра̄джа помнеше преживяното в миналия си живот. Макар да бе получил тяло на бра̄хман̣а, той много се боеше от своите роднини и приятели, които не бяха предани. Беше предпазлив в общуването с другите, защото се страхуваше да не пропадне отново. Представяше се пред хората като побъркан – глупав, сляп и глух – за да не се опитват да го заговарят. Така се спаси от лоша среда. Вътре в себе си той постоянно мислеше за лотосовите нозе на Бога и възпяваше неговото величие, което освобождава от робството на плодоносните дейности. Така избегна гибелното влияние на светските личности.

ТЕКСТ 4:: Сърцето на бра̄хман̣а бе изпълнено с обич и привързаност към сина му Джад̣а Бхарата (Бхарата Маха̄ра̄джа). Тъй като не бе годен за гр̣хастха-а̄шрама, Джад̣а Бхарата извърши пречистващите церемонии само до края на брахмачаря-а̄шрама. Въпреки че нямаше голямо желание да слуша наставления, баща му го учеше как да се мие и да се пази чист, защото смяташе, че синът трябва да се учи от бащата.

ТЕКСТ 5:: Джад̣а Бхарата се държеше пред баща си като глупак, независимо от неговите усилия да му преподава ведическо знание. Той правеше това с надеждата баща му да разбере, че не е годен за учение, и да спре да го обучава. Вършеше всичко наопаки. Бяха го учили да си мие ръцете след ходене по нужда, но той се миеше преди това. Въпреки това през пролетта и лятото баща му се опита да го въведе във ведическите наставления. Искаше да го научи на мантрата Га̄ятрӣ, която съдържа ом̇ка̄ра и вя̄хр̣ти, но след четири месеца усилията му не бяха дали никакъв резултат.

ТЕКСТ 6:: Бра̄хман̣ът бе много привързан към Джад̣а Бхарата и го обичаше с цялото си сърце. Той мислеше, че трябва да даде добро образование на своя син и напълно се посвети на това неуспешно начинание, опитвайки се да го научи на правилата и предписанията за един брахмачари – изпълняване на ведически обети, съблюдаване на хигиена, изучаване на ведите, следване на регулиращите принципи, служене на духовния учител и изпълняване на огнено жертвоприношение. Той направи всичко възможно да го образова, но усилията му бяха напразни. В сърцето си таеше надеждата, че синът му ще стане образован и учен човек, но опитите бяха безуспешни. Като всички останали този бра̄хман̣а, привързан към дома си, бе забравил, че един ден ще умре. Но смъртта не го забрави. Когато последният му час удари, тя дойде и го взе със себе си.

ТЕКСТ 7:: Тогава по-младата съпруга на бра̄хман̣а повери близнаците си – момчето и момичето – на другата му жена, последва съпруга си, като доброволно се лиши от живот, и отиде на Патилока.

ТЕКСТ 8:: След смъртта на бащата деветимата доведени братя, които смятаха Джад̣а Бхарата за глупав и недоразвит, изоставиха бащините си усилия за неговото добро образование. Те бяха изучили трите Веди – Р̣г, Са̄ма и Яджур – наблягащи изключително на плодоносната дейност. Деветимата братя не бяха получили никакво духовно просветление в преданото служене на Бога и не можеха да разберат възвишената позиция на Джад̣а Бхарата.

ТЕКСТОВЕ 9 – 10:: Морално пропадналите хора всъщност са като животни. Единствената разлика е, че животните имат четири крака, а те имат само два. Тези двукраки скотски същества наричаха Джад̣а Бхарата луд, слабоумен, глух и ням. Отнасяха се зле с него и пред тях той наистина се правеше на луд, глухоням и сляп. Не се опитваше да ги убеди в противното и не роптаеше. Когато му казваха да направи нещо, покорно изпълняваше желанията им. Приемаше и ядеше всякаква храна, получена като възнаграждение или с просия, била тя хубава, застояла или безвкусна, в малко или в голямо количество. Не ядеше нищо за сетивно наслаждение, защото бе освободен от телесното схващане, под чието влияние човек избира хубава или лоша храна. Намираше се в трансценденталното съзнание на преданото служене и не бе подчинен на двойственостите, породени от телесни разбирания. Тялото му бе силно като на бик, а крайниците му бяха много мускулести. Независимо дали беше зима, или лято; дали валеше или духаше вятър, той никога не покриваше тялото си. Спеше на земята, не се мажеше с благовонни масла и не се къпеше. Неговата нечистоплътност скриваше духовното му сияние и знание, както прахът скрива блясъка на скъпоценния камък. Носеше само овехтял набедреник и потъмнял свещен шнур. Като виждаха, че е роден в бра̄хмин̣ско семейство, хората му подвикваха брахма-бандху и други обидни имена. И така, оскърбяван и пренебрегван от материалистите, той бродеше по света.

ТЕКСТ 11:: Джад̣а Бхарата работеше само за прехраната си. Братята му се възползваха от това и за малко храна го караха да работи на полето. Но той не знаеше как да върши земеделска работа – не знаеше къде да сложи тор, къде да изравни земята, къде да я разкопае. Получаваше от братята си начупен ориз, кюспе, пшеница, проядена от червеи, оризови люспи и загорели варива от дъното на тенджерата, но приемаше храната с радост, като че ли бе нектар. Не роптаеше и доволен, изяждаше всичко.

ТЕКСТ 12:: По това време главатарят на шайка разбойници, шӯдра по произход, пожела да има син и реши да обожава богинята Бхадра Ка̄лӣ, като ѝ принесе в жертва някой слабоумен, защото такъв човек е просто животно в човешки образ.

ТЕКСТ 13:: Главатарят на разбойниците плени такъв оскотял човек за жертвоприношението, но той избяга и главатарят заповяда на хората си да го намерят. Те се впуснаха в различни посоки, но не успяха да го открият. Както бродеха из околността в тъмната нощ, те се натъкнаха на оризище, където видяха великия потомък на рода А̄н̇гира̄ (Джад̣а Бхарата), седнал на една малка могила да пази ориза от сърни и диви свине.

ТЕКСТ 14:: Помощниците на разбойническия главатар решиха, че Джад̣а Бхарата с качествата си на човек животно отговаря на всички изисквания за жертвоприношението. С грейнали от щастие лица те го овързаха здраво и го заведоха в храма на богинята Ка̄лӣ.

ТЕКСТ 15:: После в съответствие с измисления си ритуал за убиване на хора животни крадците изкъпаха Джад̣а Бхарата, облякоха го с нови дрехи, накичиха го с подобаващи за животно украшения, намазаха тялото му с благовонни масла и сандалова паста, сложиха му тилак и гирлянди от цветя. Дадоха му да се наяде до насита и го заведоха пред богинята Ка̄лӣ. Предложиха ѝ благовония, светилници, гирлянди, печен ориз, млади клонки, филизи, плодове и цветя. По този начин изразиха почитта си към нея и преди да убият човека животно, запяха песни и молитви в съпровод с барабани и рогове. След това накараха Джад̣а Бхарата да седне пред богинята.

ТЕКСТ 16:: След това един от крадците в ролята на главен жрец се приготви да предложи кръвта на Джад̣а Бхарата, смятан за човек животно, пред богинята Ка̄лӣ като алкохолна напитка. Той взе един страховит и остър меч, освети го с мантрата за Бхадра Ка̄лӣ и го вдигна, за да посече Джад̣а Бхарата.

ТЕКСТ 17:: Крадците и разбойниците, подготвили ритуала за Ка̄лӣ, бяха прости хора, пленници на гун̣ите на страстта и невежеството. Заслепени от желанието да забогатеят, те дръзнаха да нарушат ведическите закони и дори бяха готови да убият Джад̣а Бхарата, една себеосъзната душа, родена в бра̄хмин̣ско семейство. Те безмилостно го плениха, за да го принесат в жертва на богинята Ка̄лӣ. Такива хора обичат жестокостите и затова се осмелиха да посегнат на Джад̣а Бхарата, най-добрия приятел на всички живи същества. Той не бе враг никому, а бе погълнат от мисълта за Върховната Божествена Личност. Като син на благороден бра̄хман̣а, убийството му бе строго забранено, дори да е бил враждебен неприятел. При всички случаи нямаше никакво основание да се убива Джад̣а Бхарата и богинята Ка̄лӣ не можа да понесе тази мерзост. Тя веднага разбра, че грешните разбойници възнамеряват да убият велик предан на Бога. Изведнъж статуята ѝ на олтара се пръсна на парчета и от нея се появи самата богиня, чието тяло блестеше с нетърпимо ослепително сияние.

ТЕКСТ 18:: Разгневената богиня не можа да изтърпи това злодеяние; очите ѝ мятаха мълнии. Оголи страшни, закривени зъби и показа ужасяващия си лик. Бе приела зловещ образ, сякаш се готвеше да унищожи цялото творение. Богинята яростно скочи от олтара и за миг обезглави разбойниците със същия меч, с който те се канеха да убият Джад̣а Бхарата. След това започна да пие горещата кръв, бликаща от труповете им, като че ли беше вино. Към нея се присъедини и свитата ѝ от вещици и демоници. Опиянени от кръвта, те гръмко запяха и затанцуваха, сякаш бяха готови да опустошат вселената. Същевременно започнаха да си играят с главите на разбойниците и да ги подхвърлят като топки.

ТЕКСТ 19:: Когато злонамерен човек извърши оскърбление към велика личност, винаги бива наказван по този начин.

ТЕКСТ 20:: Шукадева Госва̄мӣ се обърна към Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит със следните думи: О, Виш̣н̣удатта, знаещите, че душата съществува отделно от тялото, освободени от стегнатия възел в сърцето, работещи за благото на всички живи същества, без да мислят никому зло, получават закрилата на Бога, Върховната Личност, който носи диска (Сударшана чакра) и в ролята си на върховното време убива демоните и защитава своите предани. Те винаги търсят подслон в лотосовите му нозе. И винаги запазват самообладание дори ако ги заплашват с обезглавяване. В това за тях няма нищо необикновено.