Шрӣмад бха̄гаватам 5.5.9
Текст
карма̄нубаддхо др̣д̣ха а̄шлатхета
тада̄ джанах̣ сампаривартате 'сма̄д
муктах̣ парам̇ я̄тй атиха̄я хетум
Дума по дума
яда̄ – когато; манах̣ – умът; хр̣дая-грантхих̣ – възелът в сърцето; ася – на този човек; карма-анубаддхах̣ – обвързан от резултатите на миналите си дейности; др̣д̣хах̣ – много здрав; а̄шлатхета – се разхлабва; тада̄ – тогава; джанах̣ – обусловената душа; сампаривартате – изоставя; асма̄т – привързаността към секса; муктах̣ – освободена; парам – в трансценденталния свят; я̄ти – отива; атиха̄я – преодолявайки; хетум – първоначалната причина.
Превод
Когато здравият възел в сърцето на човека, въвлечен в материалния живот заради миналите си дейности, се разхлаби, той изоставя привързаността към дома, съпругата и децата. Така превъзмогва основния принцип на илюзията („аз и мое“), освобождава се и постига трансценденталния свят.
Пояснение
Чрез общуване със са̄дху, чрез предано служене, благодарение на знанието и непривързаността постепенно идва освобождението от материалните схващания. И възелът в сърцето се разхлабва. Тогава живото същество се измъква от обусловения живот и е готово да се завърне у дома, при Бога.