Skip to main content
Библиотека » Шрӣмад Бха̄гаватам » Пета песен: Творческият импулс » ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Шрӣмад бха̄гаватам 5.14.11

Текст

квачид улӯка-джхиллӣ-сванавад ати-паруш̣а-рабхаса̄т̣опам̇ пратякш̣ам̇ парокш̣ам̇ ва̄ рипу-ра̄джа-кула-нирбхартситена̄ти-вятхита-карн̣а-мӯла-хр̣даях̣.

Дума по дума

квачит – понякога; улӯка – на бухала; джхиллӣ – и щуреца; свана-ват – точно като непоносимите звуци; ати-паруш̣а – крайно резки; рабхаса – с постоянство; а̄т̣опам – дразнение; пратякш̣ам – пряко; парокш̣ам – косвено; ва̄ – или; рипу – на враговете; ра̄джа-кула – и на държавните служители; нирбхартситена – от заплахите; ати-вятхита – много огорчена; карн̣а-мӯла-хр̣даях̣ – чиито уши и сърце.

Превод

Понякога обусловената душа е дълбоко огорчена от заплашителните обиди на враговете си или държавните служители, които явно или прикрито се нахвърлят върху нея с груби думи. Тогава сърцето ѝ се къса от мъка. Тези груби думи могат да се сравнят със звуците на бухалите и щурците.

Пояснение

В материалния свят има различни врагове. Правителството заплашва гражданите, когато не си плащат данъците. Подобно отношение, било то явно или прикрито, причинява болка на обусловената душа и тя се опитва да се защити, но за съжаление не може да направи нищо.