Шрӣмад бха̄гаватам 4.7.21
Текст
ха̄са̄валока-калая̄ рамаям̇ш ча вишвам
па̄ршва-бхрамад-вяджана-ча̄мара-ра̄джа-хам̇сах̣
швета̄тапатра-шашинопари раджяма̄нах̣
Дума по дума
вакш̣аси – на гърдите; адхишрита – намираща се; вадхӯх̣ – жена (богинята на щастието); вана-ма̄лӣ – гирлянд от горски цветя; уда̄ра – прекрасен; ха̄са – усмихнат; авалока – поглед; калая̄ – с малка част; рамаян – привлекателен; ча – и; вишвам – целия свят; па̄ршва – страна; бхрамат – поклащащи се напред-назад; вяджана-ча̄мара – бяло ветрило от опашка на як; ра̄джа-хам̇сах̣ – лебед; швета-а̄тапатра-шашина̄ – с бял балдахин като луната; упари – над; раджяма̄нах̣ – неотразимо прекрасен.
Превод
Бог Виш̣н̣у бе неотразимо прекрасен, защото на неговите гърди се намираше самата богиня на щастието, а шията му бе украсена с гирлянд от цветя. На лицето му грееше усмивка, която покоряваше целия свят, и особено преданите. Белите ветрила от косми на як, с които вееха на Бога от двете страни, приличаха на два бели лебеда, а белият балдахин над главата му беше като луната.
Пояснение
Усмихнатото лице на Бог Виш̣н̣у покорява целия свят. Усмивката му пленява дори неотдадените, да не говорим за тези, които са негови предани. В тези строфи ветрилата от опашка на як, балдахинът над главата на Бога, трепкащите му обици и неговите синкавочерни коси са сравнени със слънцето, луната, осемте листенца на лотоса и жужащите черни пчели. Всички тези атрибути на Виш̣н̣у заедно с раковината, диска, боздугана, лотоса, лъка, стрелите, щита и меча в ръцете му представлявали величествена и прекрасна картина, която с великолепието си покорила всички присъстващи полубогове, включително Брахма̄ и Дакш̣а.