ТЕКСТ 1:

Великият мъдрец Маитрея продължи: След това Прачета̄сите живяха у дома си още много хиляди години и понеже бяха осъзнали духовната си същност, постигнаха най-съвършено знание. В края на своя живот те си спомниха благословиите на Върховната Божествена Личност и напуснаха родния дом, като оставиха съпругата си под покровителството на своя достоен син.

ТЕКСТ 2:

Прачета̄сите отидоха на западния бряг на езерото, където живееше великият освободен мъдрец Джа̄джали. След като добре овладяха духовното знание, благодарение на което човек започва да се отнася еднакво към всички живи създания, те постигнаха съвършено Кр̣ш̣н̣а съзнание.

ТЕКСТ 3:

След като изпълняваха йога̄сана от практиката на мистичната йога, Прачета̄сите съумяха да овладеят жизнения си дъх, своя ум, думи и зрение. С помощта на метода пра̄н̣а̄я̄ма те напълно се освободиха от материалните си привързаности и седнали с отвесно изправен гръб, успяха да съсредоточат мислите си върху най-висшия Брахман. Докато практикуваха този вид пра̄н̣а̄я̄ма, пред тях се яви великият мъдрец На̄рада, който е почитан както от полубоговете, така и от демоните.

ТЕКСТ 4:

Щом съзряха великия мъдрец На̄рада, Прачета̄сите тутакси се изправиха, прекъсвайки дори а̄саните си. Те веднага се поклониха и го почетоха подобаващо, а когато се увериха, че светецът се е настанил както трябва, започнаха да му задават различни въпроси.

ТЕКСТ 5:

В един глас Прачета̄сите се обърнаха към На̄рада със следните думи: О, бра̄хман̣е, велики мъдрецо, надяваме се, че не си срещнал препятствия по пътя насам. Възможността да те видим е изключителна сполука за нас. С изгрева на слънцето хората спират да се боят от нощния мрак – те вече не изпитват страх от крадци и разбойници. Твоите пътешествия са като хода на слънцето, защото ти прогонваш всички страхове, където и да отидеш.

ТЕКСТ 6:

Господарю наш, признаваме, че заради силната си привързаност към семейното съществуване почти напълно забравихме наставленията, които получихме от Шива и Бог Виш̣н̣у.

ТЕКСТ 7:

Господарю, молим те, открий ни трансценденталното знание, така че, озарени като с факел от светлината му, да можем да прекосим гъстия мрак на невежеството, който цари в материалното съществуване.

ТЕКСТ 8:

Драги Видура – продължи великият мъдрец Маитрея, – след като изслуша тази молба на Прачета̄сите, великият предан На̄рада, който винаги е погълнат от мисли за Върховната Божествена Личност, отвърна по следния начин.

ТЕКСТ 9:

Великият мъдрец На̄рада каза: Когато живото същество е родено, за да отдава предано служене на върховния повелител, на Върховната Божествена Личност, неговият произход, плодоносните дейности, които извършва, животът, умът и словата му са наистина съвършени.

ТЕКСТ 10:

Цивилизованият човек се ражда три пъти. Първото раждане – раждането от благочестиви родители – се нарича раждане чрез семе. Втори път той се ражда, когато получи посвещение от духовен учител – това раждане се нарича са̄витра. Третото раждане е я̄гика – тогава човек получава възможност да отслужва богослужения в чест на Бог Виш̣н̣у. Но всички тези раждания и дори животът, дълъг като този на полубоговете, са безполезни, ако човек не отдава на Бога предано служене. И всяка една дейност, независимо дали светска или духовна, е безсмислена, ако не е насочена към удовлетворяването на Бога.

ТЕКСТ 11:

Каква е ползата от суровия аскетизъм, от процеса на слушането, от умението да се говори и от способността да се разсъждава, от развития разум, физическата сила и острите сетива, ако човек не отдава предано служене?

ТЕКСТ 12:

Всички трансцендентални дейности, било то занимания с мистичната йога, аналитично изучаване на материята, суров аскетизъм, приемане на сання̄са или изучаване на ведическите писания, са безполезни, ако не помагат на човека да осъзнае Върховната Божествена Личност. Те може да играят важна роля за духовното развитие на човека, но ако не водят до прозрение за Върховната Божествена Личност, Хари, от тях няма никаква полза.

ТЕКСТ 13:

Богът, Върховната Личност, е първоизточникът на всички методи за духовно себепознание. Следователно целта на всички благоприятни дейности – на карма, гя̄на, йога и бхакти – е Той, Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 14:

Като поливаме корена на дървото, даваме енергия на ствола, клоните, вейките и останалите му части, а като осигуряваме храна на стомаха, даваме сила на сетивата и на другите части на тялото; по същия начин, когато почитаме Върховния Бог чрез процеса на предано служене, ние по естествен начин удовлетворяваме и полубоговете, които са неотделими негови части.

ТЕКСТ 15:

По време на дъждовния сезон слънцето произвежда вода, а когато настъпи лятото, я поглъща отново. Така и всички живи същества, движещи се и неподвижни, са създадени от земя и след време пак се връщат в земята, превърнали се на прах. Аналогично, всичко води началото си от Върховния Бог и когато му дойде времето, потъва обратно в него.

ТЕКСТ 16:

Както слънчевата светлина не се различава от слънцето, така проявеният космос не се различава от Върховната Божествена Личност. Следователно Върховният Бог пронизва цялото материално творение и присъства навсякъде в него. Когато сетивата са активни, те сякаш са неотделими части от тялото, но когато тялото спи, дейностите им не се проявяват. Така и цялото космическо мироздание е различно от Върховния Бог и същевременно е тъждествено с него.

ТЕКСТ 17:

Скъпи царе, понякога небето е покрито от облаци, друг път е потънало в мрак, а някога е озарено от светлина. Тези състояния възникват едно след друго, а не едновременно. Така и у Върховния Абсолют гун̣ите на страстта, невежеството и доброто възникват в определена последователност. Те ту се появяват, ту отново изчезват.

ТЕКСТ 18:

Върховният Бог е причината на всички причини, затова е Свръхдушата у всички индивидуални живи създания и е както скритата, така и непосредствената причина на всичко. Тъй като Богът остава настрана от материалните еманации, Той не зависи от тяхното взаимодействие и е господар на цялата материална природа. Ето защо трябва да му отдавате предано служене, считайки себе си за еднакви по качество с него.

ТЕКСТ 19:

Като проявява милост към всички живи същества, като остава доволен сред всякакви обстоятелства и възпира сетивата си от сетивни наслади, човек може много бързо да удовлетвори Върховната Божествена Личност, Джана̄рдана.

ТЕКСТ 20:

Тъй като напълно са се пречистили от всички материални желания, преданите се освобождават и от замърсяванията на ума. Така те могат постоянно да мислят за Върховния Бог и да се обръщат към него с прочувствени думи. А Той, като знае, че е подвластен на преданите си, не ги напуска нито за миг, както небето никога не се скрива от нашия поглед.

ТЕКСТ 21:

Богът, Върховната Личност, става много свиден на преданите, които не притежават нищо материално, а се чувстват напълно щастливи просто като му служат. Преданото служене, което те му отдават, му доставя истинско удоволствие. Хората, кичещи се с материално образование, богатство, благороден произход и плодоносни дела, са горди с материалните си достояния и често се подиграват на преданите. Дори ако подобни хора извършват ритуали на богослужение, Богът никога не ги приема.

ТЕКСТ 22:

Въпреки че е цялостен сам по себе си и не зависи от никого, Върховният Бог се поставя в зависимост от своите предани. Той не иска и да знае за богинята на щастието, нито за царете и полубоговете, търсещи нейната благосклонност. Възможно ли е човек, който изпитва истинска благодарност, да не се прекланя пред Върховната Божествената Личност?

ТЕКСТ 23:

Скъпи царю Видура – продължи великият мъдрец Маитрея, – така синът на Брахма̄, Шрӣ На̄рада Муни, описа на Прачета̄сите различните отношения с Върховната Божествена Личност и след това се върна на Брахмалока.

ТЕКСТ 24:

Когато чуха от устата на На̄рада думите в прослава на Бога, които спасяват света от всички нещастия, у Прачета̄сите също се пробуди привързаност към Върховната Божествена Личност. И като медитираха върху лотосовите нозе на Върховния, те постигнаха крайната цел, неговата обител.

ТЕКСТ 25:

Скъпи Видура, разказах ти всичко, което искаше да узнаеш за разговора между На̄рада и Прачета̄сите, описващ величието на Бога. Предадох ти всичко, което ми е известно за него.

ТЕКСТ 26:

Шукадева Госва̄мӣ продължи: О, най-добър сред царете (цар Парӣкш̣ит), нямам какво повече да ти кажа за потомците на Утта̄напа̄да, първия син на Сва̄ямбхува Ману. Сега ще се опитам да ти разкажа за деянията на потомците на Прияврата, втория син на Сва̄ямбхува Ману. Слушай внимателно.

ТЕКСТ 27:

Маха̄ра̄джа Прияврата получи духовни наставления от великия мъдрец На̄рада, но въпреки това започна да управлява Земята. След като се наслади до насита на материални богатства, той раздели всичките си владения между своите синове и постигна равнище, което му позволи да се върне вкъщи, обратно при Бога.

ТЕКСТ 28:

Скъпи царю, когато чу от великия мъдрец Маитрея трансценденталните разкази за Върховния Бог и за преданите му, Видура се преизпълни с духовен екстаз. Със сълзи на очи той тутакси падна в лотосовите нозе на своя гуру, духовния си учител, и скъта Върховната Божествена Личност дълбоко в сърцето си.

ТЕКСТ 29:

Шрӣ Видура каза: О, велики мистико, най-славен от преданите, от безпричинна милост ти ми показа пътя на освобождението от света на мрака. Като следват този път, освободените от материалния свят могат да се върнат вкъщи, обратно при Бога.

ТЕКСТ 30:

Шукадева Госва̄мӣ продължи: След това Видура се поклони на великия мъдрец Маитрея и с негово разрешение замина за Хастина̄пура да посети своите близки, макар че вече нямаше никакви материални желания.

ТЕКСТ 31:

О, царю, всеки, който слуша тези повествования за царе, изцяло предали се на Върховната Божествена Личност, лесно постига дълъг живот, богатство, добро име, късмет и накрая получава възможност да се върне вкъщи, при Бога.