Шрӣмад бха̄гаватам 4.29.53
Текст
рактам̇ ш̣ад̣ан̇гхри-ган̣а-са̄масу лубдха-карн̣ам
агре вр̣ка̄н асу-тр̣по 'виган̣айя я̄нтам̇
пр̣ш̣т̣хе мр̣гам̇ мр̣гая лубдхака-ба̄н̣а-бхиннам
Дума по дума
кш̣удрам – трева; чарам – пасящ; суманаса̄м – в прекрасна цветна градина; шаран̣е – под закрилата; митхитва̄ – свързан с жена; рактам – привързан; ш̣ат̣-ан̇гхри – пчели; ган̣а – на рояците; са̄масу – от жуженето; лубдха-карн̣ам – чийто слух е привлечен; агре – отпред; вр̣ка̄н – тигри; асу-тр̣пах̣ – които живеят за сметка на чужди животи; авиган̣айя – не обръщайки внимание; я̄нтам – движейки се; пр̣ш̣т̣хе – отзад; мр̣гам – елена; мр̣гая – потърсѝ; лубдхака – на ловец; ба̄н̣а – от стрелите; бхиннам – уязвим.
Превод
Скъпи царю, опитай се да откриеш елена, който заедно със своята сърна пасе трева в една прекрасна градина. Той е увлечен от заниманието си и се наслаждава на сладкия звън на пчелите. Опитай се да разбереш положението му. Еленът не забелязва, че отпред го дебне един тигър – животно, което живее от чужда плът. А зад елена стои ловец, готов да го прониже с остри стрели. Над елена е надвиснала смъртна опасност.
Пояснение
В тази алегория На̄рада Муни съветва царя да намери елена, който непрекъснато е заплашен. Той пасе в прекрасна цветна градина, без да усеща, че от всички страни го дебнат опасности. Живите същества, и особено хората, мислят, че са много щастливи, когато са сред семейството си. Вниманието на всеки е погълнато от съпругата му – прелестта на семейното съществуване – и той сякаш живее в цветна градина и слуша сладкия звън на пчелите. Жуженето на пчелите може да се сравни с детската реч. Също като елена, човекът се наслаждава на семейните радости и не вижда пред себе си времето, олицетворено от тигъра. Плодоносните дейности, които извършва живото същество, го излагат на още повече опасности и го заставят да приема различни тела. Еленът често тича подир миражи в пустинята. Освен това той обича да се съвкуплява. С две думи, който живее като елен, рано или късно ще намери смъртта си. Затова ведическите писания ни съветват да осъзнаем истинското си положение и да се заемем с предано служене, преди да ни е връхлетяла смъртта. Мнението на Бха̄гаватам (11.9.29) по този въпрос е такова:
ма̄нуш̣ям артхадам анитям апӣха дхӣрах̣
тӯрн̣ам̇ ятета на патед анумр̣тю я̄ван
них̣шреяса̄я виш̣аях̣ кхалу сарватах̣ ся̄т
Ние сме постигнали човешката форма на живот след много раждания; ето защо преди да ни връхлети смъртта, трябва да се заемем с трансцендентално любовно служене на Бога. Това е смисълът на човешкия живот.