Шрӣмад бха̄гаватам 4.26.18
Текст
пуран̃джанах̣ сва-махиш̣ӣм̇
нирӣкш̣я̄вадхута̄м̇ бхуви
тат-сан̇гонматхита-гя̄но
ваиклавям̇ парамам̇ яяу
Дума по дума
на̄радах̣ ува̄ча – великият мъдрец На̄рада каза; пуран̃джанах̣ – цар Пуран̃джана; сва-махиш̣ӣм – своята царица; нирӣкш̣я – когато видя; авадхута̄м – като просякиня; бхуви – на земята; тат – нея; сан̇га – чрез общуване; унматхита – насърчен; гя̄нах̣ – чието знание; ваиклавям – объркване; парамам – върховно; яяу – получи.
Превод
Великият мъдрец На̄рада продължи: Скъпи царю Пра̄чӣнабархи, щом видя съпругата си да лежи на земята като просякиня, цар Пуран̃джана се смути и обърка.
Пояснение
В тази строфа важно значение има думата авадхута̄м – тя се отнася за просяка, който не полага грижи за тялото си. Цар Пуран̃джана много се разстроил, като видял, че царицата лежи направо на земята, без постеля и небрежно облечена. Иначе казано, той съжалил, че е пренебрегнал интелигентността си и е отишъл в гората на лов. С други думи, когато пренебрегва интелигентността си или действа независимо от съветите ѝ, човек затъва в греховни дела. Отхвърлил истинския си разум, т.е. своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, той изпада в заблуда и започва да върши грехове. А после, когато осъзнае това, се разкайва. Нароттама да̄са Т̣ха̄кура дава израз на чувството, което човек изпитва в подобни случаи:
мануш̣я-джанама па̄ия̄, ра̄дха̄-кр̣ш̣н̣а на̄ бхаджия̄,
джа̄ния̄ шуния̄ виш̣а кха̄ину
Нароттама да̄са Т̣ха̄кура горчиво съжалява, че е пропилял човешкия си живот и съзнателно е пил отрова. Който няма Кр̣ш̣н̣а съзнание, с охота пие отровата на материалното съществуване. И така, когато някой изостави вярната си благочестива съпруга, т.е. когато загуби здравия си разум и не върви по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, той се отдава изцяло на грехове.