Шрӣмад бха̄гаватам 4.22.21
Текст
кш̣емася садхряг-вимр̣ш̣еш̣у хетух̣
асан̇га а̄тма-вятирикта а̄тмани
др̣д̣ха̄ ратир брахман̣и ниргун̣е ча я̄
Дума по дума
ша̄стреш̣у – в писанията; ия̄н ева – единствено това; су-нишчитах̣ – категорично заключение; нр̣н̣а̄м – на човечеството; кш̣емася – висшето благо; садхряк – съвършено; вимр̣ш̣еш̣у – след задълбочен анализ; хетух̣ – причина; асан̇гах̣ – непривързаност; а̄тма-вятирикте – телесната концепция за живота; а̄тмани – към Върховната Душа; др̣д̣ха̄ – силна; ратих̣ – привързаност; брахман̣и – трансценденталното; ниргун̣е – във Върховния, който е отвъд материалните гун̣и; ча – и; я̄ – която.
Превод
Подробно разглеждайки този въпрос, свещените писания заключават, че крайната цел по пътя към благоденствието на човечеството е да се освободим от телесната концепция за живота и да развием дълбока, непрекъснато усилваща се привързаност към Върховния Бог, който е трансцендентален, отвъд гун̣ите на материалната природа.
Пояснение
Всички хора се стремят да постигнат най-висшето благо, но ония, които се отъждествяват с материалното тяло, не само че не могат да постигнат тази цел, но дори не могат да разберат кое е най-висшето благо. Висшата цел на живота е описана в Бхагавад-гӣта̄ (2.59): парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате. Когато човек открие коя е върховната цел на живота, той по естествен начин загубва привързаност към тялото и към всичко, свързано с него. В тази строфа се подчертава, че целенасочено трябва да задълбочаваме привързаността си към трансценденталното (брахман̣и). Веда̄нта сӯтра (1.1.1) потвърждава: атха̄то брахма-джигя̄са̄. Ако не се стреми да научи за Върховния, за трансценденталното, човек не може да се освободи от привързаността си към материалния свят. Живото същество не може да разбере крайната цел на живота просто като еволюира през осем милиона и четиристотинте хиляди вида живот, защото във всички тези биологични видове то е подвластно на телесните схващания. Атха̄то брахма-джигя̄са̄ означава, че за да може да се освободи от телесните житейски концепции, човек трябва да усили привързаността си към Брахман или да се стреми да научи за Брахман. Тогава той може да постигне трансценденталното предано служене – шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣. Да усилим привързаността си към Брахман, означава да отдаваме предано служене. Онези, които са привързани към безличностния аспект на Брахман, не могат да запазят привързаността си за дълго. Имперсоналистите смятат този свят за митхя̄, илюзорен (джаган митхя̄), и се отричат от него, но рано или късно отново се връщат в джаган митхя̄, въпреки че са приели сання̄са с цел да усилят привързаността си към Брахман. Много йогӣ, които са развили привързаност към Парама̄тма̄, локализирния аспект на Брахман, в това число дори велики мъдреци като Вишва̄митра, също падат, станали жертва на страстта към жените. Затова всички ша̄стри препоръчват човек да култивира привързаност към Върховната Божествена Личност. Това е единственият начин да се освободим от привързаността към материалното съществуване. Бхагавад-гӣта̄ (2.59) описва същността на този процес с думите парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате. Човек може да сложи край на материалните си дейности само когато е изпитал вкуса на преданото служене. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху също утвърждава любовта към Бога като крайната цел на живота (према̄ пум-артхо маха̄н). Ако не развие у себе си любов към Бога, човек не може да постигне съвършенството, т.е. да се издигне до трансцендентално равнище.