ТЕКСТ 34
VERSO 34
Текст
Texto
ити ваиняся ра̄джарш̣ех̣
пратинандя̄ртхавад вачах̣
пӯджито 'нугр̣хӣтваинам̇
гантум̇ чакре 'чюто матим
iti vainyasya rājarṣeḥ
pratinandyārthavad vacaḥ
pūjito ’nugṛhītvainaṁ
gantuṁ cakre ’cyuto matim
Дума по дума
Sinônimos
маитреях̣ ува̄ча – великият мъдрец Маитрея продължи да говори; ити – така; ваиняся – на сина на цар Вена (Пр̣тху Маха̄ра̄джа); ра̄джа-р̣ш̣ех̣ – на святия цар; пратинандя – оценявайки по достойнство; артха-ват вачах̣ – молитвите, наситени с дълбок смисъл; пӯджитах̣ – почетен; анугр̣хӣтва̄ – благословен; енам – цар Пр̣тху; гантум – да напусне това място; чакре – реши; ачютах̣ – непогрешимият Бог; матим – в ума си.
maitreyaḥ uvāca — o grande sábio Maitreya continuou a falar; iti — assim; vainyasya — do filho do rei Vena (Pṛthu Mahārāja); rāja-ṛṣeḥ — do rei santo; pratinandya — apreciando; artha-vat vacaḥ — as orações, que eram muito significativas; pūjitaḥ — sendo adorado; anugṛhītvā — abençoando fartamente; enam — o rei Pṛthu; gantum — ir-Se daquele lugar; cakre — resolveu; acyutaḥ — o Senhor infalível; matim — Sua mente.
Превод
Tradução
Великият светец Маитрея каза на Видура: Върховната Божествена Личност оцени по достойнство молитвите на Маха̄ра̄джа Пр̣тху, наситени с дълбок смисъл. След като царят му отдаде подобаваща почит, Богът на свой ред го благослови и реши да се оттегли.
O grande santo Maitreya disse a Vidura: A Suprema Personalidade de Deus apreciou amplamente as significativas orações de Mahārāja Pṛthu. Assim, após ser devidamente adorado pelo rei, o Senhor o abençoou e decidiu partir.
Пояснение
Comentário
В тази строфа най-важни са думите пратинандя̄ртхавад вачах̣, които показват, че Богът оценил по достойнство молитвите на царя, наситени с дълбок смисъл. Когато преданият се моли на Бога, той не иска от него материални блага, а милостта му. Той се моли да служи на лотосовите му нозе живот след живот. Бог Чайтаня използва думите мама джанмани джанмани („живот след живот“), защото преданият не се стреми да се освободи дори от прераждането. Богът и неговите предани се раждат в материалния свят отново и отново, но техните раждания са трансцендентални. В четвърта глава на Бхагавад-гӣта̄ Богът казва на Арджуна, че те двамата са се раждали много, много пъти, но Той помни всичките си раждания, докато Арджуна не си спомня нищо. Богът и неговите доверени предани отново и отново идват в материалния свят, за да изпълнят Божията мисия, но техните раждания са трансцендентални и затова не са съпроводени от страданията, които съпътстват материалното раждане; затова те се наричат дивя, трансцендентални.
SIGNIFICADO—São muito importantes neste verso as palavras pratinandyārthavad vacaḥ, as quais indicam que o Senhor apreciou as orações muito significativas do rei. Quando um devoto ora ao Senhor, não é para pedir benefícios materiais, mas para pedir ao Senhor que mereça o Seu favor; ele ora para que possa continuar ocupado a serviço dos pés de lótus do Senhor, nascimento após nascimento. Portanto, o Senhor Caitanya usa as palavras mama janmani janmani, que significam “nascimento após nascimento”, pois o devoto nem mesmo está interessado em parar a repetição de nascimentos. O Senhor e o devoto aparecem neste mundo material nascimento após nascimento, mas tais nascimentos são transcendentais. No quarto capítulo da Bhagavad-gītā, o Senhor informou a Arjuna que tanto Ele quanto Arjuna haviam passado por muitos e muitos nascimentos anteriormente, mas o Senhor lembrava-Se de todos os Seus nascimentos, ao passo que Arjuna os havia esquecido. O Senhor e Seus devotos íntimos aparecem muitas vezes para cumprir a missão do Senhor, mas, como semelhantes nascimentos são transcendentais, eles não são acompanhados pelas condições dolorosas de um nascimento material, sendo, portanto, chamados de divya, transcendentais.
Човек трябва да проумее трансценденталната природа на появяването на Бога и на преданите му. Богът идва, за да утвърди принципите на най-съвършената религия – преданото служене, – а преданият се ражда, за да разпространява тази религия – практиката на бхакти – по целия свят. Пр̣тху Маха̄ра̄джа бил инкарнация на Бога, надарена с неговата способност да разпространява практиката на бхакти, и Богът го благословил неотклонно да следва този път. Затова, когато царят отказал да приеме каквато и да е материална благословия, Богът оценил това много високо. Друга дума, която заслужава внимание в тази строфа, е думата ачюта, „непогрешим“. Въпреки че Богът се появява в материалния свят, Той не трябва да бъде смятан за някоя от обусловените, падналите души. Когато идва, Той запазва духовната си позиция, недокоснат от замърсяванията на гун̣ите на материалната природа. Затова в Бхагавад-гӣта̄ Богът характеризира появата си с думата а̄тма-ма̄яя̄ („осъществена от вътрешната енергия“). Тъй като е непогрешим, Богът не се ражда в материалния свят под диктата на материалната природа. Той идва, за да възстанови съвършените принципи на религията и да сложи край на демоничното влияние в човешкото общество.
É preciso entender o nascimento transcendental do Senhor e do devoto. O propósito de o Senhor nascer é estabelecer o serviço devocional, que é o sistema perfeito de religião, e o propósito do nascimento de um devoto é difundir o mesmo sistema de religião, ou o culto de bhakti, em todo o mundo. Pṛthu Mahārāja era uma encarnação do poder do Senhor para espalhar o culto de bhakti, e o Senhor o abençoou para que permanecesse fixo em sua posição. Assim, quando o rei se recusou a aceitar qualquer bênção material, o Senhor apreciou muito essa recusa. Outra palavra significativa neste verso é acyuta, que significa “infalível”. Embora o Senhor apareça neste mundo material, não deve jamais ser considerado uma das almas condicionadas, que são todas falíveis. Ao aparecer, o Senhor permanece em Sua posição constitucional, não contaminado pelos modos da natureza material, e por isso, na Bhagavad-gītā, o Senhor expressa a qualidade de Seu aparecimento como ātma-māyayā, “realizado pela potência interna”. Por ser infalível, o Senhor não é forçado pela natureza material a nascer neste mundo material. Ele aparece a fim de restabelecer a ordem perfeita dos princípios religiosos e a fim de eliminar a influência demoníaca na sociedade humana.