Шрӣмад бха̄гаватам 4.12.36
Текст
лока̄с трайо хй ану вибхра̄джанта ете
ян на̄враджан̃ джантуш̣у йе 'нануграха̄
враджанти бхадра̄н̣и чаранти йе 'нишам
Дума по дума
ят – която планета; бхра̄джама̄нам – светеща; сва-руча̄ – със собствено сияние; ева – само; сарватах̣ – навсякъде; лока̄х̣ – планетни системи; траях̣ – три; хи – именно; ану – вследствие на това; вибхра̄джанте – излъчват светлина; ете – тези; ят – която планета; на – не; авраджан – са постигнали; джантуш̣у – към живите същества; йе – тези, които; анануграха̄х̣ – немилостиви; враджанти – достигат; бхадра̄н̣и – добри дела; чаранти – извършват; йе – тези, които; анишам – постоянно.
Превод
Сияйните планети Вайкун̣т̣хи, с чиято отразена светлина светят всички небесни тела в материалния свят, са недостъпни за ония, които не са милостиви към другите живи създания. Само личностите, непрекъснато вършещи добро за останалите, могат да достигнат планетите във Вайкун̣т̣ха.
Пояснение
В тази строфа се говори за две особености на планетите във Вайкун̣т̣ха. Първата е, че на тях няма нужда от слънце и от луна. Този факт е потвърден в Упаниш̣адите и в Бхагавад-гӣта̄ (на тад бха̄саяте сӯрьо на шаша̄н̇ко на па̄ваках̣). Вайкун̣т̣халоките в духовния свят сами излъчват сияние, затова там няма нужда от слънце, луна или електричество. Светлината в материалния свят всъщност е отражение на сиянието от Вайкун̣т̣ха. Слънцето във всяка материална вселена свети с отразеното сияние на планетите във Вайкун̣т̣ха, а звездите и луните отразяват светлината на Слънцето. С други думи, всички небесни тела в материалния космос получават светлината си от духовния свят. Хората от материалния свят обаче могат да стигнат до Вайкун̣т̣халока само ако непрекъснато вършат дела, които носят благо на всички живи създания. Такива неспирни благодеяния са възможни само в Кр̣ш̣н̣а съзнание. В този свят няма друга хуманна дейност, която човек би могъл да върши двайсет и четири часа в денонощието.
Този, който притежава Кр̣ш̣н̣а съзнание, постоянно мисли как да върне цялото страдащо човечество вкъщи, при Бога. И понеже постоянно е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, дори и да не успее да спаси всички обусловени души, неговият път към Вайкун̣т̣ха е широко открит. Нещо повече, не само той е достоен да влезе в духовния свят – всеки, който го следва, също постига духовното царство. Хората, чиито дейности са насочени против други живи създания, се наричат кармӣ. Кармӣте постоянно враждуват един с друг. Заради сетивното наслаждение те са в състояние да убият хиляди невинни животни. Гя̄нӣте не вършат тежки грехове като кармӣте, ала не се стремят да върнат при Бога другите живи същества. Те се подлагат на отречения за собственото си освобождение. Йогӣте, които се опитват да постигнат мистични сили, също се интересуват единствено от своето собствено величие и съвършенство. Но ваиш̣н̣авите, преданите, са слуги на Върховния Бог. Посвещавайки се на Кр̣ш̣н̣а съзнание, те реално, на практика вършат най-важната и най-хуманната дейност – спасяват падналите души. Само Кр̣ш̣н̣а осъзнатите личности могат да влязат в духовния свят. Това е потвърдено в настоящата строфа, а също и в Бхагавад-гӣта̄, където Богът казва, че никой не му е по-скъп от оня, който проповядва неговото послание из целия свят.