Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 4.11.29

Текст

там енам ан̇га̄тмани мукта-виграхе
вяпа̄шритам̇ ниргун̣ам екам акш̣арам
а̄тма̄нам анвиччха вимуктам а̄тма-др̣г
ясминн идам̇ бхедам асат пратӣяте

Дума по дума

там – него; енам – това; ан̇га – скъпи Дхрува; а̄тмани – в ума; мукта-виграхе – освободен от гняв; вяпа̄шритам – установен; ниргун̣ам – трансцендентален; екам – единен; акш̣арам – непогрешимият Брахман; а̄тма̄нам – азът; анвиччха – опитай се да откриеш; вимуктам – незамърсен; а̄тма-др̣к – обърнал лице към Свръхдушата; ясмин – в който; идам – тези; бхедам – различия; асат – нереални; пратӣяте – изглеждат.

Превод

Скъпи Дхрува, насочи вниманието си към Върховната Личност, към непогрешимия Брахман. Възвърнал истинското си положение, обърни взор към Върховната Божествена Личност – когато осъзнаеш истинския си аз, ще разбереш, че материалните разграничения са илюзорни и преходни.

Пояснение

Зрението на живите същества може да бъде три вида в зависимост от степента на себепознание, която те са постигнали. Този, който има телесни схващания за живота, прави разлика между живите същества, намиращи се в различни материални тела. Живото същество се въплъщава в най-многообразни материални форми, но въпреки смяната на телата самото то си остава вечно. Ако човек обаче гледа на живите същества от материална гледна точка, той ще ги вижда различни едно от друго. Ману искал да промени зрението на Дхрува Маха̄ра̄джа, който гледал на якш̣ите като на различни от себе си същества и ги смятал за врагове. В действителност никой не е нито приятел, нито враг никому. Законът на кармата кара живите същества да се въплъщават във всевъзможни тела, но когато човек осъзнае, че е духовен по същност, той спира да прави разлика между живите същества въз основа на телата им. Или както е казано в Бхагавад-гӣта̄:

брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄
на шочати на ка̄н̇кш̣ати
самах̣ сарвеш̣у бхӯтеш̣у
мад-бхактим̇ лабхате пара̄м

Тъй като вече е постигнал освобождение, преданият не обръща внимание на външните, телесните различия между живите същества. За него всички същества са духовни по същност и са вечни слуги на Върховния Бог. Ману посъветвал Дхрува Маха̄ра̄джа да гледа на света именно по такъв начин, още повече че бил велик предан и не му подобавало да гледа на живите същества със зрението на обикновените хора. По косвен начин Ману подсказвал на Дхрува, че единствено материалните му чувства са го подтикнали да мисли брат си за роднина, а якш̣ите – за врагове. Когато осъзнае истинската си позиция на вечен слуга на Бога, човек престава да прави такива разлики между живите същества.