Шрӣмад бха̄гаватам 3.9.4
Текст
дхя̄не сма но даршитам̇ та упа̄сака̄на̄м
тасмаи намо бхагавате 'нувидхема тубхям̇
йо 'на̄др̣то нарака-бха̄гбхир асат-прасан̇гаих̣
Дума по дума
тат – Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а; ва̄ – или; идам – тази сегашна форма; бхувана-ман̇гала – о, Ти, който си благотворен за всички вселени; ман̇гала̄я – заради всеобщото благоденствие; дхя̄не – в медитация; сма – като че ли; нах̣ – на нас; даршитам – проявен; те – твоя; упа̄сака̄на̄м – на преданите; тасмаи – на него; намах̣ – моите смирени почитания; бхагавате – на Божествената Личност; анувидхема – аз извършвам; тубхям – на теб; ях̣ – който; ана̄др̣тах̣ – е пренебрегван; нарака-бха̄гбхих̣ – от хора, обречени да отидат в ада; асат-прасан̇гаих̣ – за материални обекти.
Превод
Тази форма, както и всяка друга трансцендентална форма на Върховната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, е еднакво благотворна за всички вселени. Отдавам смирените си почитания на теб, проявил този вечен личностен облик, върху който медитират твоите предани. Но тези, които са осъдени да поемат пътя към ада, са погълнати от размишления върху материални обекти и затова пренебрегват личностната Ти форма.
Пояснение
Що се отнася до личностния и безличностния аспект на Върховната Абсолютна Истина, трябва да кажем, че личностните форми, които Богът проявява чрез разнообразните си пълни експанзии, носят благо на всички вселени. Човек може да обожава личностната форма на Бога и като медитира върху Свръхдушата, но безличностното брахмаджьоти никога не може да бъде обект на обожание. Всички, които са привързани към безличностния аспект на Бога, било то чрез медитация или по някакъв друг начин, са се устремили към ада, защото, както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (12.5), имперсоналистите просто си губят времето в умозрителни разсъждения за материални обекти, предпочитайки празните дискусии пред действителността. Затова тук Брахма̄ осъжда общуването с имперсоналисти.
Както утвърждава Брахма сам̇хита̄ (5.46), всички пълни експанзии на Божествената Личност са еднакво могъщи:
дӣпа̄яте вивр̣та-хету-сама̄на-дхарма̄
яс та̄др̣г ева хи ча виш̣н̣утая̄ вибха̄ти
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
Богът проявява своите експанзии така, както от пламъка на огъня един по един се раждат нови пламъци. Въпреки че първоначалният пламък, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, е приет за Говинда, или Върховната Личност, всички други експанзии – Ра̄ма, Нр̣сим̇ха, Вара̄ха – не отстъпват по могъщество на изначалния Бог. Всички форми, които възникват по този начин, са трансцендентални. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам категорично се утвърждава, че материалните замърсявания никога не могат да се докоснат до Върховната Истина. В трансценденталното царство на Бога няма място за неистини нито в думите, нито в делата. Всички форми на Бога са трансцендентални и тъждествени помежду си. Формата, в която Богът се появява пред предания, не е материална, независимо че преданият може още да пази някакви материални желания. Тази форма не е подчинена на влиянието на материалната енергия, както глупаво мислят имперсоналистите. И е сигурно, че имперсоналистите, които смятат трансценденталните форми на Бога за създадени от материалния свят, са обречени да отидат в ада.