Шрӣмад бха̄гаватам 3.7.24
Превод
Божествената Личност Ра̄мачандра бе обзет от мъка заради раздялата със скъпата си любима (Сӣта̄) и погледна града на врага си Ра̄ван̣а с очи, почервенели като очите на Хара (който искаше да изпепели небесното царство). Големият океан се разтрепера от страх и му стори път, защото жителите му – акулите, змиите, крокодилите и другите водни обитатели – се измъчваха от изгарящата топлина на разгневените огненочервени очи на Бога.
Пояснение
Божествената Личност изпитва всички чувства, които изпитват и останалите живи същества, защото Той е най-висшето и изначалното живо същество, върховният източник на всички останали същества. Той е нитя, главният вечен сред другите вечни. Той е върховен и единствен, а останалите са зависимо мнозинство. Единият вечен удовлетворява нуждите на многобройните вечни, затова в качествено отношение единият и многото са тъждествени. Благодарение на еднаквата им природа и двата вида вечни същества изпитват една и съща гама от емоции, но количествените измерения на емоциите на главния вечен са различни от тези на зависимите вечни. Когато Ра̄мачандра се разгневил, очите му почервенели като нажежено желязо и океанът така се нагорещил, че водните животни изнемогвали от топлината. Треперейки от страх, олицетвореният Океан сторил път на Бога, за да може Той лесно да стигне до вражеския град. Имперсоналистите ще кажат, че има нещо нередно в страшния гняв на Бога, защото търсят съвършенството в отрицанието. Те мислят, че щом Богът е абсолютен, Той не може да изпитва гняв, тъй като това чувство им напомня за светските емоции. Заради бедните си познания те не могат да проумеят, че емоциите на Абсолютната Личност са отвъд светските представи за количество и качество. Ако настроението на Бог Ра̄мачандра беше материално, щеше ли да смути покоя на целия океан с неговите обитатели! Могат ли почервенелите от гняв очи на някой човек да накарат необятния океан да кипи? Всички тези фактори трябва да се имат предвид, когато се разглежда личностната и безличностната концепция за Абсолютната Истина. Както се каза в началото на Шрӣмад Бха̄гаватам, Абсолютната Истина е източник на всичко. Следователно Абсолютната Личност не може да не притежава емоциите, които са отразени във временния материален свят. Нещо повече, разнообразните чувства на Абсолюта, от гняв до състрадание, не се различават помежду си по качество. С други думи, за разлика от материалните чувства, те имат еднаква стойност, защото притежават единна абсолютна природа. Емоциите определено са присъщи на Абсолюта, въпреки че имперсоналистите твърдят обратното, гледайки на трансценденталния свят от материални позиции.
наптр̣бхих̣ саха готраджаих̣
праджа̄ вичитра̄кр̣тая
а̄сан я̄бхир идам̇ татам
ятра – където; путраих̣ – със синовете; ча – и; паутраих̣ – с внуците; ча – също; наптр̣бхих̣ – с внуците, родени от дъщерите; саха – заедно с; готра-джаих̣ – на същия род; праджа̄х̣ – поколения; вичитра – от различни видове; а̄кр̣таях̣ – направено така; а̄сан – съществува; я̄бхих̣ – от когото; идам – всички тези планети; татам – разпространено.
О, господарю мой, мисля си, че могъществото, вложено в синовете, внуците и роднините, се е разпространило из цялата вселена в различни видове и форми живот.