Шрӣмад бха̄гаватам 3.7.16
Текст
на̄тма-ма̄я̄янам̇ харех̣
а̄бха̄тй апа̄ртхам̇ нирмӯлам̇
виш̣ва-мӯлам̇ на яд бахих̣
Дума по дума
са̄дху – добри, каквито и трябва да бъдат; етат – всички тези разяснения; вя̄хр̣там – от тебе изречени; видван – о, учени; на – не; а̄тма – душата; ма̄я̄ – енергия; аянам – движение; харех̣ – на Божествената Личност; а̄бха̄ти – изглежда; апа̄ртхам – без смисъл; нирмӯлам – без основа; виш̣ва-мӯлам – източникът е Върховният; на – не; ят – което; бахих̣ – извън.
Превод
О, велики мъдрецо, твоите разяснения са чудесни, както и трябваше да се очаква. За нещастията на обусловената душа няма друга причина, освен движенията на външната енергия на Бога.
Пояснение
Пагубното желание на живото същество във всяко отношение да стане равно с Бога е коренната причина за цялото материално проявление. Самият Бог не се нуждае да сътворява този свят; той не му е необходим дори за да показва в него забавленията си. Обусловената душа, която се намира в плен на външната енергия на Бога, в материалното съществуване е подложена на хиляди беди и нещастия, които ѝ причиняват мними страдания. Богът е господарят на външната енергия ма̄я̄, а живото същество, попаднало сред материалните условия, е подвластно на тази енергия. Напразните му опити да заеме господарското място на Бога стават причина за неговото материално робство, а стремежът на обусловената душа да се слее в едно с Бога е последният капан, приготвен от ма̄я̄.