Шрӣмад бха̄гаватам 3.30.33
Текст
кут̣умба-бхаран̣отсуках̣
я̄ти джӣво 'ндха-та̄мисрам̇
чарамам̇ тамасах̣ падам
Дума по дума
кевалена – просто; хи – несъмнено; адхармен̣а – с греховни дейности; кут̣умба – семейство; бхаран̣а – да поддържа; утсуках̣ – пълен с желание; я̄ти – отива; джӣвах̣ – такъв човек; андха-та̄мисрам – в Андха-та̄мисра; чарамам – на най-големия; тамасах̣ – мрак; падам – областта.
Превод
По такъв начин този, който не се е спирал пред нищо и е извършвал всякакви тъмни дела, за да обезпечи семейството и роднините си, пропада до най-тъмната област на ада, наречена Андха-та̄мисра.
Пояснение
В тази строфа три думи заслужават особено внимание. Кевалена означава „само с тъмни дела“, адхармен̣а означава „греховен“ или „безбожен“, а кут̣умба-бхаран̣а значи „издръжка на семейството“. Несъмнено дълг на всеки семеен човек е да обезпечи семейството си с всичко необходимо, но той трябва да печели с честен труд, като следва предписанията на Ведите. В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че Богът е разделил човешкото общество на четири класи (варн̣и) в съответствие с качествата на хората и характера на дейността им. Дори да пренебрегнем казаното в Бхагавад-гӣта̄, лесно ще забележим, че във всяко общество положението на човека се определя от качествата му и от работата, която върши. Например този, който прави мебели от дърво, се нарича дърводелец, а този, който работи с чук и наковалня, се нарича ковач. По същия начин тези, които лекуват хората или вършат инженерни работи, имат свои специфични названия и задължения. В зависимост от характера на дейността, с която се занимават, Върховният Бог е разделил хората на четири варн̣и – бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра. Специфичните задължения на тези четири класи са описани в Бхагавад-гӣта̄ и в другите ведически произведения.
Човек трябва да се занимава с честен труд, който съответства на положението му. Той не бива да си изкарва прехраната с незаконни средства, като се занимава с дейности, които не са за него. Ако един бра̄хман̣а, който изпълнява функциите на свещенослужител и чийто дълг е да дава на хората духовно знание, не притежава необходимите за тази цел качества, той само мами паството си. Човек няма право да си осигурява съществуването по такъв непочтен начин. Същото се отнася и за кш̣атриите и вайшите. В писанията се подчертава, че този, който се стреми да напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да изкарва прехраната си честно и просто. Както се казва в тази строфа, оня, който печели с непозволени средства (кевалена), попада в най-тъмните области на ада. Но ако човек издържа семейството си с честен труд, така, както препоръчват писанията, тогава той няма да страда заради семейния си живот.