Шрӣмад бха̄гаватам 3.29.32
Текст
татах̣ шрея̄н сва-карма-кр̣т
мукта-сан̇гас тато бхӯя̄н
адогдха̄ дхармам а̄тманах̣
Дума по дума
артха-гя̄т – отколкото този, който познава целта на Ведите; сам̇шая – съмнения; чхетта̄ – този, който разсича; татах̣ – от него; шрея̄н – по-висш; сва-карма – предписаните му задължения; кр̣т – този, който изпълнява; мукта-сан̇гах̣ – прекратил общуването с материалното; татах̣ – от него; бхӯя̄н – по-висш; адогдха̄ – неизпълняващ; дхармам – предано служене; а̄тманах̣ – за самия себе си.
Превод
По-висш от бра̄хман̣а, който познава целта на Ведите, е онзи, който може да разсее всички съмнения, а по-велик и от него е човекът, който стриктно следва браминските принципи. Още по-издигнат е този, който се е освободил от материалното замърсяване, а по-велик и от него е чистият предан, който извършва предано служене, без да очаква никакво възнаграждение.
Пояснение
Артха-гя бра̄хман̣а е този, който задълбочено е изучил природата на Абсолютната Истина и знае, че Абсолютната Истина може да бъде осъзната в три различни аспекта: Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. Ала още по-високо стои човекът, който не само притежава това знание, но и може да разсее всички съмнения на хората, които питат за Абсолютната Истина. Сред учените бра̄хман̣и ваиш̣н̣ави, които са в състояние да дават изчерпателни философски обяснения и да разсейват всички съмнения на хората, има такива, които не следват ваиш̣н̣авските принципи. Те се отнасят към низшата категория бра̄хман̣и ваиш̣н̣ави. По-висши от тях са ония, които могат да разсейват всички съмнения, но в същото време притежават и брамински качества. Този, който знае целта на ведическите предписания, който може да прилага на практика принципите на Ведите и с примера си учи своите ученици, се нарича а̄ча̄ря. Характерното за един а̄ча̄ря е, че той се занимава с предано служене, без да има и най-малкото желание да постигне по-високо жизнено положение.
Най-велик и съвършен бра̄хман̣а е този, който е ваиш̣н̣ава. Оня ваиш̣н̣ава, който познава науката за Абсолютната Истина, но не може да проповядва това знание на другите, е на най-ниската степен в преданото служене. Оня, който не само знае принципите на науката за Бога, но и може да проповядва, е ваиш̣н̣ава от втора класа. А онзи, който не само проповядва, но и вижда как всичко съществуващо се намира в Абсолютната Истина и Абсолютната Истина се намира във всичко, е ваиш̣н̣ава от най-висша класа. Тук се казва, че този, който е ваиш̣н̣ава, вече е бра̄хман̣а. Всъщност, ставайки ваиш̣н̣ава, човек постига най-висшето равнище на браминското съвършенство.