ТЕКСТ 13
13
Текст
Текст
ка̄ря̄ питари путракаих̣
ба̄д̣хам итй ануманйета
гауравен̣а гурор вачах̣
ка̄рйа̄ пітарі путракаіх̣
ба̄д̣гам ітй ануманйета
ґауравен̣а ґурор вачах̣
Дума по дума
Послівний переклад
ета̄ватӣ – в такава степен; ева – точно; шушрӯш̣а̄ – служене; ка̄ря̄ – трябва да се извършва; питари – на бащата; путракаих̣ – от синовете; ба̄д̣хам ити – съгласявайки се: „Да, господарю мой“; ануманйета – трябва да се подчинява; гауравен̣а – с уважение; гурох̣ – на гуру; вачах̣ – заповедите.
ета̄ваті — саме настільки; ева — точно; ш́уш́рӯша̄ — служіння; ка̄рйа̄ — слід виконувати; пітарі — батькові; путракаіх̣ — синами; ба̄д̣гам іті — приймаючи словами: «Так, повелителю»; ануманйета — повинен слухатися; ґауравен̣а — з належною шаною; ґурох̣ — ґуру; вачах̣ — накази.
Превод
Переклад
Синовете трябва да служат на баща си именно по такъв начин. Когато чуе повелята на своя баща или духовен учител, човек трябва да ѝ се подчини с нужното уважение, като каже: „Да, господарю мой“.
Саме так син повинен служити батькові. Наказ батька чи духовного вчителя треба приймати з великою повагою, відразу ж погоджуючись із словами: «Так, повелителю».
Пояснение
Коментар
Две думи в тази строфа заслужават особено внимание: едната е питари, а другата е гурох̣. Синът и ученикът трябва безпрекословно да се подчиняват на думите на своя духовен учител или баща. Те трябва да приемат без възражения всяка тяхна повеля: „Да, господарю“. Ученикът или синът нямат право да казват: „Това не е вярно. Не мога да направя това“. Който дръзва да говори така, е паднал човек. Бащата и духовният учител стоят на едно равнище, защото духовният учител ни е втори баща. Представителите на висшите класи се наричат двиджа, два пъти родени. Всяко раждане предполага наличието на баща. Първото раждане е възможно благодарение на действителния баща, а второто си раждане човек дължи на своя духовен учител. Бащата и духовният учител могат да бъдат едно и също лице, но могат да бъдат и различни хора. Но във всички случаи повелите на бащата и на духовния учител трябва да се приемат без колебание и да се изпълняват безпрекословно. Те не бива да се оспорват или подлагат на съмнение. Само това служене за бащата и за духовния учител може да се нарече истинско. Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура е казал, че повелята на духовния учител трябва да стане смисъл на живота за учениците. Както човек не може да отдели живота от тялото си, така ученикът не може да отдели повелята на духовния си учител от своя живот. Човек, който следва наставленията на духовния си учител по този начин, непременно ще постигне съвършенство. Потвърждение на това намираме в Упаниш̣адите: смисълът на ведическото знание се открива единствено пред този, който има твърда вяра във Върховната Божествена Личност и в духовния си учител. Дори в материален смисъл някой да е неграмотен или невеж, ако има дълбока вяра в духовния си учител и във Върховната Божествена Личност, пред него веднага се открива целият смисъл на свещените писания.
ПОЯСНЕННЯ: Особливий наголос у цьому вірші стоїть на двох словах: пітарі та ґурох̣. Син чи учень повинен коритися вказівкам духовного вчителя і батька без найменших вагань. Всі накази батька і духовного вчителя треба приймати не сперечаючись: «Так, повелителю». Учень чи син ні за яких обставин не повинен казати: «Це не правильно. Я не можу цього зробити». Сказати це означає впасти. Батько й духовний вчитель перебувають на одному рівні, тому що духовний вчитель — це другий батько. Людей, які належать до вищих класів, називають двіджа, тобто «двічінароджені». А народження без батька не буває. Першим народженням людина завдячує рідному батькові, а другим — духовному вчителю. Іноді батько і духовний вчитель — це одна й та сама особа, а іноді різні. В будь-якому разі, і наказ батька, і наказ духовного вчителя треба виконувати без вагань, негайно висловлюючи свою згоду. З ними не треба сперечатися. Ось що таке справжнє служіння батькові і духовному вчителю. Вішванатга Чакраварті Тгакура сказав, що кнаказ духовного вчителя становить життя й душу учня. Як жива істота не може відділити життя від тіла, так і учень не може відділити наказ духовного вчителя від свого життя. Учень, який так дотримується вказівок духовного вчителя, неодмінно досягне досконалості. Це підтверджено в Упанішадах, де сказано: «Тільки тим, хто непохитно вірить і в Верховного Бога-Особу, і в духовного вчителя, відкривається само собою весь смисл ведичного знання». З матеріального погляду людина може бути неграмотна, але якщо вона вірить у духовного вчителя і в Верховного Бога-Особу, смисл писань відразу їй відкривається.