Изцяло потопен в трансценденталния екстаз на любовта към Бога, Уддхава напълно забравил за съществуването на външния свят. Чистият предан пребивава в обителта на Върховния Бог дори докато се намира в материалното си тяло, което безспорно принадлежи на този свят. Тъй като е погълнат от трансцендентални мисли за Върховния, съществуването му не протича на физически план. Когато поискал да говори с Видура, Уддхава слязъл от Два̄рака̄, обителта на Бога, до материалния свят, населен с хора. Дори когато се намира в това тленно място, чистият предан запазва връзката си с Бога. Той идва тук единствено за да отдава на Бога трансцендентално любовно служене, а не по някаква материална причина. В зависимост от равнището на съзнанието си живите същества могат да живеят или в материалния свят, или в трансценденталната обител на Бога. Процесът на еволюция на съзнанието им е описан в Чайтаня чарита̄мр̣та, в наставленията, които Бог Шрӣ Чайтаня дава на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ: „Във всички вселени живите същества живот след живот се наслаждават на резултатите от миналите си дейности. Тези от тях, които срещнат чисти предани, под влияние на това общуване започват да развиват вкус към преданото служене и получават възможност да служат. Този вкус е семето на преданото служене; човекът, който е имал щастието да получи това семе, трябва да го посади в сърцето си. Както градинарят полива семената, за да могат да покълнат и да порастат, така и семето на преданото служене, посадено в сърцето на предания, трябва да се полива със слушане и възпяване на святото име и забавленията на Бога, за да може да покълне. Под такива грижи растението на преданото служене се извисява все по-стройно, а преданият, приел ролята на градинар, продължава да го полива с непрекъснато слушане и възпяване. С течение на времето растението на преданото служене се издига толкова нависоко, че достига границите на материалната вселена, преминава ги и навлиза в духовното небе, където продължава да расте, за да стигне накрая до планетата Голока Вр̣нда̄вана. Благодарение на преданото служене, състоящо се от слушане и възпяване на святото име, градинарят предан получава достъп до обителта на Бога дори докато е още в материалния свят. Както лианата се увива около могъщия ствол на дървото, така растението на предаността, отгледано от предания, обвива лотосовите нозе на Бога, за да расте здраво и сигурно. Когато укрепне, то ражда плод и градинарят, който го е отгледал, може да се наслаждава на този плод на любовта – така той постига крайната цел на съществуването“. От поведението на Уддхава ставало ясно, че той е достигнал именно това равнище. Докато обитавал този свят, в същото време той можел да се намира на най-висшата планета в духовното царство на Бога.