ТЕКСТ 6
VERSO 6
Текст
Texto
нр̣локам̇ пунар а̄гатах̣
вимр̣джя нетре видурам̇
прӣтя̄ходдхава утсмаян
nṛlokaṁ punar āgataḥ
vimṛjya netre viduraṁ
prītyāhoddhava utsmayan
Дума по дума
Sinônimos
шанакаих̣ – постепенно; бхагават – Богът; лока̄т – от обителта; нр̣локам – планетата на човешките същества; пунах̣ а̄гатах̣ – като дойде отново; вимр̣джя – като бършеше; нетре – очи; видурам – на Видура; прӣтя̄ – с обич; а̄ха – каза; уддхавах̣ – Уддхава; утсмаян – от всички тези спомени.
Превод
Tradução
След известно време великият предан Уддхава се завърна от обителта на Бога отново в света, обитаван от хората, и избърса очи. У него се пробудиха спомените за миналото и в приятно разположение на духа той започна да говори на Видура.
O grande devoto Uddhava voltou logo da morada do Senhor para o plano humano, e, enxugando os olhos, despertou suas reminiscências do passado e falou a Vidura com satisfação.
Пояснение
Comentário
Изцяло потопен в трансценденталния екстаз на любовта към Бога, Уддхава напълно забравил за съществуването на външния свят. Чистият предан пребивава в обителта на Върховния Бог дори докато се намира в материалното си тяло, което безспорно принадлежи на този свят. Тъй като е погълнат от трансцендентални мисли за Върховния, съществуването му не протича на физически план. Когато поискал да говори с Видура, Уддхава слязъл от Два̄рака̄, обителта на Бога, до материалния свят, населен с хора. Дори когато се намира в това тленно място, чистият предан запазва връзката си с Бога. Той идва тук единствено за да отдава на Бога трансцендентално любовно служене, а не по някаква материална причина. В зависимост от равнището на съзнанието си живите същества могат да живеят или в материалния свят, или в трансценденталната обител на Бога. Процесът на еволюция на съзнанието им е описан в Чайтаня чарита̄мр̣та, в наставленията, които Бог Шрӣ Чайтаня дава на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ: „Във всички вселени живите същества живот след живот се наслаждават на резултатите от миналите си дейности. Тези от тях, които срещнат чисти предани, под влияние на това общуване започват да развиват вкус към преданото служене и получават възможност да служат. Този вкус е семето на преданото служене; човекът, който е имал щастието да получи това семе, трябва да го посади в сърцето си. Както градинарят полива семената, за да могат да покълнат и да порастат, така и семето на преданото служене, посадено в сърцето на предания, трябва да се полива със слушане и възпяване на святото име и забавленията на Бога, за да може да покълне. Под такива грижи растението на преданото служене се извисява все по-стройно, а преданият, приел ролята на градинар, продължава да го полива с непрекъснато слушане и възпяване. С течение на времето растението на преданото служене се издига толкова нависоко, че достига границите на материалната вселена, преминава ги и навлиза в духовното небе, където продължава да расте, за да стигне накрая до планетата Голока Вр̣нда̄вана. Благодарение на преданото служене, състоящо се от слушане и възпяване на святото име, градинарят предан получава достъп до обителта на Бога дори докато е още в материалния свят. Както лианата се увива около могъщия ствол на дървото, така растението на предаността, отгледано от предания, обвива лотосовите нозе на Бога, за да расте здраво и сигурно. Когато укрепне, то ражда плод и градинарят, който го е отгледал, може да се наслаждава на този плод на любовта – така той постига крайната цел на съществуването“. От поведението на Уддхава ставало ясно, че той е достигнал именно това равнище. Докато обитавал този свят, в същото време той можел да се намира на най-висшата планета в духовното царство на Бога.
Estando completamente absorto no êxtase transcendental do amor a Deus, Uddhava se esqueceu realmente de tudo sobre o mundo externo. O devoto puro vive constantemente na morada do Senhor Supremo, mesmo estando neste corpo, o qual aparentemente pertence a este mundo. O devoto puro não está exatamente no plano corpóreo, visto que está absorto em pensar transcendentalmente no Supremo. Quando Uddhava quis falar com Vidura, ele desceu da morada do Senhor, Dvārakā, para o plano material dos seres humanos. Mesmo que um devoto puro esteja presente neste planeta mortal, ele está aqui em relação com o Senhor para se ocupar no transcendental serviço amoroso, e não por algum motivo material. Uma entidade viva pode viver ou no plano material ou na morada transcendental do Senhor, de acordo com sua condição existencial. As mudanças condicionais da entidade viva são explicadas no Caitanya-caritāmṛta nas instruções dadas a Śrīla Rūpa Gosvāmī pelo Senhor Śrī Caitanya: “As entidades vivas em todos os universos estão desfrutando os efeitos dos respectivos resultados fruitivos de seu próprio trabalho, vida após vida. Dentre todas elas, pode ser que alguma seja influenciada pela companhia de devotos puros e tenha, dessa maneira, a oportunidade de executar serviço devocional, despertando gosto por ele. Esse gosto é a semente do serviço devocional, e aquele que tem a fortuna de ter recebido uma semente dessas é aconselhado a semeá-la no âmago de seu coração. Assim como se cultiva uma semente regando-a para que ela germine, da mesma forma a semente do serviço devocional, semeada no coração do devoto, pode ser cultivada pela rega feita sob a forma de ouvir e cantar o santo nome e os passatempos do Senhor. Ao ser assim nutrida, a trepadeira do serviço devocional cresce pouco a pouco, e o devoto, agindo como um jardineiro, continua derramando a água do constante ouvir e cantar. A trepadeira do serviço devocional gradualmente cresce tão alto que atravessa todo o universo material e entra no céu espiritual, crescendo cada vez mais até chegar ao planeta Goloka Vṛndāvana. O devoto jardineiro está em contato com a morada do Senhor, mesmo estando no plano material, mediante o serviço devocional prestado ao Senhor através do simples processo de ouvir e cantar. Assim como uma trepadeira se refugia em outra árvore mais forte, a trepadeira do serviço devocional, nutrida pelo devoto, refugia-se aos pés de lótus do Senhor e, dessa maneira, se fixa. Quando a trepadeira se fixa, surge, então, o fruto da trepadeira, e o jardineiro que a nutriu é capaz de desfrutar desse fruto do amor, ao que sua vida se torna bem-sucedida.” Pelo comportamento de Uddhava, fica evidente que ele atingiu esse estágio. Ele podia simultaneamente alcançar o planeta supremo e, ainda assim, aparecer neste mundo.