Шрӣмад бха̄гаватам 3.2.34
Текст
ма̄наян раджанӣ-мукхам
га̄ян кала-падам̇ реме
стрӣн̣а̄м̇ ман̣д̣ала-ман̣д̣анах̣
Дума по дума
шарат – есен; шаши – на луната; караих̣ – от светлината; мр̣ш̣т̣ам – озарен; ма̄наян – мислейки; раджанӣ-мукхам – лицето на нощта; га̄ян – пеещ; кала-падам – нежни песни; реме – наслаждаваше се; стрӣн̣а̄м – на жените; ман̣д̣ала-ман̣д̣анах̣ – който украсява със себе си хоровода от жени.
Превод
В третото от годишните времена Богът се наслаждава на прекрасни жени, като украсяваше техния хоровод със собствената си красота и ги пленяваше с вълшебните звуци на песните си, които се носеха в озарената от лунната светлина есенна нощ.
Пояснение
Преди да напусне Вр̣нда̄вана, земята на кравите, Богът доставил удоволствие на младите си приятелки, трансценденталните гопӣ, като показал забавленията си ра̄са-лӣла̄. Тук Уддхава спрял да описва дейностите на Бога.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към втора глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Възпоминания за Бог Кр̣ш̣н̣а“.