Шрӣмад бха̄гаватам 2.5.34
Текст
тад ан̣д̣ам удаке шаям
ка̄ла-карма-свабха̄ва-стхо
джӣво 'джӣвам аджӣваят
Дума по дума
варш̣а-пӯга – много години; сахасра-анте – на хиляди години; тат – това; ан̣д̣ам – вселенско кълбо; удаке – в причинните води; шаям – удавени; ка̄ла – вечното време; карма – действие; свабха̄ва-стхах̣ – според гун̣ите на природата; джӣвах̣ – Богът на живите същества; аджӣвам – неодушевени; аджӣваят – накара да оживеят.
Превод
Всички вселени стоят хиляди ери във водите (на Причинния океан) и тогава Богът на живите същества влиза във всяка една от тях, за да оживеят.
Пояснение
Тук Богът е наречен джӣва, защото е предводителят на всички други джӣви (живи същества). Във Ведите Той е наречен нитя, предводителят на всички други нитии. Богът е свързан с живите същества така, както бащата със синовете си. Природата на синовете и на бащата е една и съща, но бащата никога не е синът, нито пък синът е бащата, който го е заченал. Както казахме вече, Богът във формата си на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у или Хиран̣ягарбха Свръхдуша влиза във всяка вселена и я кара да оживее, като зачева живите същества в утробата на материалната природа. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (14.3). След всяко унищожение на материалното творение живите същества потъват в тялото на Бога, а след сътворението Той отново ги впръсква в материалната енергия. Следователно в материалното битие материалната енергия приема ролята на майка на живите същества, а Богът е бащата. Когато под влиянието на времето и енергията живите същества за пореден път влязат в материята и я оживят, те възобновяват обичайните си дейности и така правят възможно съществуването на толкова голямото многообразие от форми на живите същества. Следователно Богът е крайната причина за възникването на живота в материалния свят.