ТЕКСТ 12
Sloka 12
Текст
Verš
свабха̄во джӣва ева ча
яд-ануграхатах̣ санти
на санти яд-упекш̣ая̄
svabhāvo jīva eva ca
yad-anugrahataḥ santi
na santi yad-upekṣayā
Дума по дума
Synonyma
дравям – материални елементи; карма – действие; ча – и; ка̄лах̣ – време; ча – също; сва-бха̄вах̣ джӣвах̣ – живите същества; ева – несъмнено; ча – също; ят – чиято; ануграхатах̣ – по милостта на; санти – съществуват; на – не; санти – съществуват; ят-упекш̣ая̄ – поради пренебрегване.
Превод
Překlad
Човек трябва да знае твърдо, че всички материални компоненти на творението, дейностите, времето, гун̣ите, а също и живите същества, които са създадени, за да се наслаждават на всичко това, съществуват единствено по неговата милост и щом Той престане да се грижи за тях, те престават да съществуват.
Člověk má s jistotou vědět, že všechny hmotné prvky, činnosti, čas a kvality, jakož i živé bytosti, které toho všeho využívají, existují jedině Jeho milostí a jakmile se o ně Pán přestane starat, nastává konec jejich existence.
Пояснение
Význam
Живите същества се наслаждават на материалните елементи, времето, гун̣ите и пр., защото искат да господстват над материалната природа. Но върховният наслаждаващ се е Богът, а предназначението на живите същества е да му помагат в неговите наслаждения и така да участват във всеобщото трансценденталното наслаждение. Наслаждение изпитват и този, който се наслаждава, и този, на когото се наслаждават, но подведени от заблуждаващата енергия, живите същества искат да станат такива наслаждаващи се, какъвто е Богът, макар че не са създадени за такова наслаждение. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че джӣвите (живите същества) принадлежат към висшата енергия на Бога, пара̄ пракр̣ти. Същото се утвърждава и от Виш̣н̣у Пура̄н̣а. Следователно те никога не могат да бъдат пуруш̣и, преки наслаждаващи се. Затова стремежът на живите същества от материалния свят да се наслаждават не съответства на истинската им природа. Живите същества от духовния свят се намират в своето естествено, чисто състояние и затова участват в наслажденията на Върховния Бог. Под въздействието на природните закони обусловените същества от материалния свят постепенно загубват стремежа си да се наслаждават на плодовете от дейностите си (карма) и тогава заблуждаващата енергия започва да им нашепва, че трябва да се слеят с Бога. Това е последният ѝ капан. Когато по милостта на Бога живото същество се избави и от тази илюзия, то се връща в изначалното си състояние и постига истинско освобождение. За да даде възможност на живите същества да се измъкнат от клопката на материята, Богът създава материалния свят, поддържа го за известно време (хиляда свои години, както се каза в предишната шлока) и след това отново го унищожава. Така че живите същества напълно зависят от милостта на Бога и всичките им наслаждения и удобства, създавани от съвременната наука, ще се превърнат в прах и при най-малкото му желание.
Živé bytosti využívají hmotných prvků, času, kvalit atd. ke svému požitku, protože chtějí panovat hmotné přírodě. Pán je nejvyšším poživatelem a údělem živých bytostí je pomáhat Mu v Jeho požitku a podílet se tak na transcendentálním požitku každého. Na požitku má podíl jak ten, kdo ho vychutnává, tak ten, kdo ho přináší, ale živé bytosti oklamané iluzorní energií se chtějí stát stejnými poživateli jako je Pán, přestože k tomu nejsou určeny. Živé bytosti, jīvy, popisuje Bhagavad-gītā jako Pánovu vyšší energii neboli parā prakṛti, a totéž je uvedeno ve Viṣṇu Purāṇě. Živé bytosti tedy nejsou v žádném případě puruṣové neboli skuteční poživatelé, a jejich hledání požitku v hmotném světě je tedy nepřirozené. V duchovním světě jsou živé bytosti přirozeně čisté, a jsou proto společníky Nejvyššího Pána, kteří se podílejí na Jeho požitku. Touha živých bytostí užívat si v hmotném světě na základě vlastních činností (karmy) se působením přírodních zákonů postupně vytrácí a iluzorní energie začíná podmíněným duším namlouvat, že by měly splynout s Pánem. To je poslední léčka iluzorní energie. Jakmile živá bytost milostí Pána překoná i tuto poslední iluzi, vrátí se do svého původního postavení a dosáhne tak skutečného osvobození. Pán tvoří hmotný svět, po nějaký čas (tisíc let podle Jeho měřítek, jak je řečeno v předchozím verši), ho udržuje, a pak ho opět Svojí vůlí ničí jen proto, aby se živé bytosti mohly osvobodit ze zajetí hmoty. Živé bytosti tak zcela závisejí na milosti Pána a všechen jejich takzvaný požitek, dosažený vědeckým pokrokem, může být vůlí Pána kdykoliv zničen.