Шрӣмад бха̄гаватам 2.10.12
Текст
свабха̄во джӣва ева ча
яд-ануграхатах̣ санти
на санти яд-упекш̣ая̄
Дума по дума
дравям – материални елементи; карма – действие; ча – и; ка̄лах̣ – време; ча – също; сва-бха̄вах̣ джӣвах̣ – живите същества; ева – несъмнено; ча – също; ят – чиято; ануграхатах̣ – по милостта на; санти – съществуват; на – не; санти – съществуват; ят-упекш̣ая̄ – поради пренебрегване.
Превод
Човек трябва да знае твърдо, че всички материални компоненти на творението, дейностите, времето, гун̣ите, а също и живите същества, които са създадени, за да се наслаждават на всичко това, съществуват единствено по неговата милост и щом Той престане да се грижи за тях, те престават да съществуват.
Пояснение
Живите същества се наслаждават на материалните елементи, времето, гун̣ите и пр., защото искат да господстват над материалната природа. Но върховният наслаждаващ се е Богът, а предназначението на живите същества е да му помагат в неговите наслаждения и така да участват във всеобщото трансценденталното наслаждение. Наслаждение изпитват и този, който се наслаждава, и този, на когото се наслаждават, но подведени от заблуждаващата енергия, живите същества искат да станат такива наслаждаващи се, какъвто е Богът, макар че не са създадени за такова наслаждение. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че джӣвите (живите същества) принадлежат към висшата енергия на Бога, пара̄ пракр̣ти. Същото се утвърждава и от Виш̣н̣у Пура̄н̣а. Следователно те никога не могат да бъдат пуруш̣и, преки наслаждаващи се. Затова стремежът на живите същества от материалния свят да се наслаждават не съответства на истинската им природа. Живите същества от духовния свят се намират в своето естествено, чисто състояние и затова участват в наслажденията на Върховния Бог. Под въздействието на природните закони обусловените същества от материалния свят постепенно загубват стремежа си да се наслаждават на плодовете от дейностите си (карма) и тогава заблуждаващата енергия започва да им нашепва, че трябва да се слеят с Бога. Това е последният ѝ капан. Когато по милостта на Бога живото същество се избави и от тази илюзия, то се връща в изначалното си състояние и постига истинско освобождение. За да даде възможност на живите същества да се измъкнат от клопката на материята, Богът създава материалния свят, поддържа го за известно време (хиляда свои години, както се каза в предишната шлока) и след това отново го унищожава. Така че живите същества напълно зависят от милостта на Бога и всичките им наслаждения и удобства, създавани от съвременната наука, ще се превърнат в прах и при най-малкото му желание.