ТЕКСТ 24
Text 24
Текст
Texto
вишрабхя випра̄ ити кр̣тята̄я̄м
сарва̄тмана̄ мрияма̄н̣аиш ча кр̣тям̇
шуддхам̇ ча татра̄мр̣шата̄бхиюкта̄х̣
viśrabhya viprā iti kṛtyatāyām
sarvātmanā mriyamāṇaiś ca kṛtyaṁ
śuddhaṁ ca tatrāmṛśatābhiyuktāḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
татах̣ – затова; ча – и; вах̣ – на вас; пр̣ччхям – това, което трябва да се попита; имам – това; випр̣ччхе – искам да ви попитам; вишрабхя – заслужаващи доверие; випра̄х̣ – бра̄хман̣и; ити – така; кр̣тята̄я̄м – от различните задължения; сарва-а̄тмана̄ – от всички; мрияма̄н̣аих̣ – особено тези, които скоро ще умрат; ча – и; кр̣тям – задължителен; шуддхам – напълно правилен; ча – и; татра – там; а̄мр̣шата – след цялостно обмисляне; абхиюкта̄х̣ – подходящ.
tataḥ — así pues; ca — y; vaḥ — a ustedes; pṛcchyam — aquello que debe preguntarse; imam — esto; vipṛcche — permítaseme preguntarles; viśrabhya — digno de confianza; viprāḥ — brāhmaṇas; iti — así pues; kṛtyatāyām — de todos los diferentes deberes; sarva-ātmanā — por todos; mriyamāṇaiḥ — especialmente aquellos que están a punto de morir; ca — y; kṛtyam — debido; śuddham — perfectamente correcto; ca — y; tatra — ahí; āmṛśata — mediante la deliberación plena; abhiyuktāḥ — justo lo indicado.
Превод
Traducción
О, бра̄хман̣и, които заслужавате пълно доверие, сега искам да ви попитам какви са непосредствените ми задължения. Моля ви, размислете колкото е необходимо и ми кажете в какво се състои чистият дълг на всеки, независимо от обстоятелствата, и особено на тези, които са на прага на смъртта.
¡Oh, brāhmaṇas dignos de confianza!, ahora les pregunto acerca de mi deber inmediato. Por favor, después de la debida deliberación, háblenme del inmaculado deber de todos en todas las circunstancias, y específicamente de aquellos que están a punto de morir.
Пояснение
Significado
В тази шлока царят поставя пред учените мъдреци два въпроса. Първият е в какво се състои дългът на всеки, при всички обстоятелства, а вторият – какви са по-особените задължения на човек, който ще умре много скоро. От тях по-важен е въпросът за умиращия човек, защото всички са смъртни, независимо дали смъртта ще дойде веднага или след сто години. Продължителността на живота не е толкова съществена, по-важен е дългът на умиращия човек. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит задал тези въпроси и на Шукадева Госва̄мӣ, когато той пристигнал, и всъщност целият Шрӣмад Бха̄гаватам, като се започне от Втора песен до края на Дванадесета, се занимава с отговора на тези два въпроса. Заключението било, че преданото служене на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, както самият Бог потвърждава в края на Бхагавад-гӣта̄, е висшият и вечен дълг на всеки. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит вече бил разбрал това, но искал великите мъдреци единодушно да потвърдят убеждението му, за да продължи да изпълнява дълга си, освободен от всякакви съмнения. Той съзнателно използвал думата шуддха – „съвършено правилен“. Различните философи препоръчват различни процеси за постигане на трансцендентално познание, или себепознание. Някои от тези методи са първа категория, други са втора или трета. Първокласният метод изисква човек да изостави всички други пътища и да се отдаде в лотосовите нозе на Бога, като по този начин се освободи от всички грехове и последствията от тях.
En este verso, el rey ha planteado dos preguntas ante los eruditos sabios. La primera es ¿cuál es el deber de todos en todas las circunstancias?, y la segunda es ¿cuál es el deber específico de aquel que va a morir muy pronto? De las dos, la pregunta referente al hombre moribundo es de lo más importante, porque ese es el caso de todos, ya sea que uno vaya a morir en breve o al cabo de cien años. La duración de la vida es algo de menor importancia, pero el deber de un hombre moribundo es algo muy importante. Mahārāja Parīkṣit también planteó estas dos preguntas ante Śukadeva Gosvāmī al arribo del último, y prácticamente todo el Śrīmad-Bhāgavatam, desde el Segundo Canto hasta el Duodécimo Canto, trata de esas dos preguntas. La conclusión a la que entonces se llega es, que el servicio devocional del Señor Śrī Kṛṣṇa, tal como lo confirma el propio Señor en las últimas frases del Bhagavad-gītā, es la última palabra en lo relativo al deber permanente que todos tienen en la vida. Mahārāja Parīkṣit ya estaba consciente de ese hecho, pero quería que los grandes sabios que estaban ahí reunidos dieran unánimemente su veredicto acerca de la convicción que él tenía, de manera que él pudiera continuar sin controversia su deber confirmado. Él ha mencionado especialmente la palabra śuddha, o «perfectamente correcto». Para la perfecta comprensión trascendental o la comprensión del ser, diversas clases de filosofía recomiendan muchos procesos. Algunos de ellos son métodos de primera categoría, y otros son métodos de segunda o tercera categoría. El método de primera categoría exige que uno abandone todos los demás métodos y se entregue a los pies de loto del Señor, y de ese modo se salve de todos los pecados y sus reacciones.