Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 1.19.24

Текст

таташ ча вах̣ пр̣ччхям имам̇ випр̣ччхе
вишрабхя випра̄ ити кр̣тята̄я̄м
сарва̄тмана̄ мрияма̄н̣аиш ча кр̣тям̇
шуддхам̇ ча татра̄мр̣шата̄бхиюкта̄х̣

Дума по дума

татах̣ – затова; ча – и; вах̣ – на вас; пр̣ччхям – това, което трябва да се попита; имам – това; випр̣ччхе – искам да ви попитам; вишрабхя – заслужаващи доверие; випра̄х̣бра̄хман̣и; ити – така; кр̣тята̄я̄м – от различните задължения; сарва-а̄тмана̄ – от всички; мрияма̄н̣аих̣ – особено тези, които скоро ще умрат; ча – и; кр̣тям – задължителен; шуддхам – напълно правилен; ча – и; татра – там; а̄мр̣шата – след цялостно обмисляне; абхиюкта̄х̣ – подходящ.

Превод

О, бра̄хман̣и, които заслужавате пълно доверие, сега искам да ви попитам какви са непосредствените ми задължения. Моля ви, размислете колкото е необходимо и ми кажете в какво се състои чистият дълг на всеки, независимо от обстоятелствата, и особено на тези, които са на прага на смъртта.

Пояснение

В тази шлока царят поставя пред учените мъдреци два въпроса. Първият е в какво се състои дългът на всеки, при всички обстоятелства, а вторият – какви са по-особените задължения на човек, който ще умре много скоро. От тях по-важен е въпросът за умиращия човек, защото всички са смъртни, независимо дали смъртта ще дойде веднага или след сто години. Продължителността на живота не е толкова съществена, по-важен е дългът на умиращия човек. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит задал тези въпроси и на Шукадева Госва̄мӣ, когато той пристигнал, и всъщност целият Шрӣмад Бха̄гаватам, като се започне от Втора песен до края на Дванадесета, се занимава с отговора на тези два въпроса. Заключението било, че преданото служене на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, както самият Бог потвърждава в края на Бхагавад-гӣта̄, е висшият и вечен дълг на всеки. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит вече бил разбрал това, но искал великите мъдреци единодушно да потвърдят убеждението му, за да продължи да изпълнява дълга си, освободен от всякакви съмнения. Той съзнателно използвал думата шуддха – „съвършено правилен“. Различните философи препоръчват различни процеси за постигане на трансцендентално познание, или себепознание. Някои от тези методи са първа категория, други са втора или трета. Първокласният метод изисква човек да изостави всички други пътища и да се отдаде в лотосовите нозе на Бога, като по този начин се освободи от всички грехове и последствията от тях.