Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 2.55

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
праджаха̄ти яда̄ ка̄ма̄н
сарва̄н па̄ртха мано-гата̄н
а̄тманй ева̄тмана̄ туш̣т̣ах̣
стхита-прагяс тадочяте

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховната Божествена Личност каза; праджаха̄ти – изоставя; яда̄ – когато; ка̄ма̄н – желания за сетивно наслаждение; сарва̄н – от всички видове; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; манах̣-гата̄н – от умствени измислици; а̄тмани – в чисто състояние на душата; ева – със сигурност; а̄тмана̄ – с пречистен ум; туш̣т̣ах̣ – удовлетворен; стхита-прагях̣ – трансцендентално установен; тада̄ – в това време; учяте – се казва.

Превод

Върховната Божествена Личност каза: О, Па̄ртха, когато човек изостави разнообразните желания за сетивно наслаждение, плод на умствена фантазия, и умът му, пречистен, намери удовлетворение единствено в себето, тогава той е в чисто трансцендентално съзнание.

Пояснение

Бха̄гаватам утвърждава, че този, който е изцяло посветен на Кр̣ш̣н̣а съзнание, предано служене на Бога, притежава всички добри качества на великите мъдреци. Докато човек, далеч от това трансцендентално равнище, не притежава добри качества, защото е воден от измислиците на своя ум. Затова тук се казва, че човек трябва да се избави от блуждаещите в ума желания за сетивно наслаждение. Тези желания не могат просто да бъдат потиснати. Но с дейност в Кр̣ш̣н̣а съзнание сетивните желания намаляват от само себе си, без допълнителни усилия. Затова трябва решително да се посветим на Кр̣ш̣н̣а съзнание и преданото служене ще ни помогне да достигнем трансцендентално ниво. Високо издигнатата личност намира удовлетворение в себе си, осъзнавайки се като вечен слуга на Върховния Бог. Тя няма сетивни желания, плод на дребнав материализъм. Напротив, винаги е щастлива в естественото си положение на вечен слуга на Върховния.