VERSO 12
ТЕКСТ 12
Texto
Текст
kuṭumbāsakta-cetasaḥ
āsasāda sa vai kālo
yo ’priyaḥ priya-yoṣitām
кут̣умба̄сакта-четасах̣
а̄саса̄да са ваи ка̄ло
йо 'приях̣ прия-йош̣ита̄м
Sinônimos
Дума по дума
yukteṣu — as atividades beneficentes; evam — assim; pramattasya — estando desatento; kuṭumba — a amigos e parentes; āsakta — apegado; cetasaḥ — consciência; āsasāda — chegou; saḥ — aquele; vai — decerto; kālaḥ — momento; yaḥ — que; apriyaḥ — não muito agradável; priya-yoṣitām — para pessoas apegadas a mulheres.
юктеш̣у – към дейностите, носещи изгода; евам – така; праматтася – невнимателен; кут̣умба – към роднините и приятелите; а̄сакта – привързан; четасах̣ – съзнание; а̄саса̄да – стигна; сах̣ – това; ваи – безусловно; ка̄лах̣ – време; ях̣ – което; априях̣ – не много приятно; прия-йош̣ита̄м – за хората, привързани към жените.
Tradução
Превод
Assim, o rei Purañjana, estando apegado às atividades fruitivas (karma-kāṇḍīya), bem como a amigos e parentes, e estando atormentado por uma consciência poluída, enfim chegou ao ponto não muito apreciado por aqueles que se apegam demasiadamente a coisas materiais.
Изцяло във властта на замърсеното си съзнание, така цар Пуран̃джана, който бе много привързан към плодоносните дейности (карма-ка̄н̣д̣ӣя) и към роднините и приятелите си, накрая стигна до оня момент, който хората, пристрастени към материалното, никак не обичат.
Comentário
Пояснение
SIGNIFICADO—Neste verso, as palavras priya-yoṣitām e apriyaḥ são muito significativas. A palavra yoṣit significa “mulher”, e priya, “querido” ou “agradável”. A morte não é muito bem-vinda aos que são muito apegados ao gozo material, cuja culminação é o sexo. Existe uma história instrutiva a esse respeito. Certa vez, quando uma pessoa santa seguia seu caminho, encontrou-se com um príncipe, o filho de um rei, e o abençoou dizendo: “Meu querido príncipe, que vivas para sempre.” Em seguida, o sábio encontrou-se com uma pessoa santa e lhe disse: “Podes viver ou morrer.” Depois, o sábio encontrou-se com um devoto brahmacārī e o abençoou dizendo: “Meu querido devoto, podes morrer imediatamente.” Por fim, o sábio encontrou-se com um caçador e o abençoou dizendo: “Não vivas nem morras.” É importante notar que aqueles que são muito sensuais e ocupam-se em gozo dos sentidos não desejam morrer. De um modo geral, um príncipe tem dinheiro suficiente para satisfazer seus sentidos; portanto, o grande sábio disse que ele deveria viver para sempre, pois, enquanto vivesse, poderia gozar da vida, mas, após sua morte, iria para o inferno. Uma vez que o devoto brahmacārī levava uma vida de rigorosas austeridades e penitências para ser promovido a voltar ao Supremo, o sábio disse que ele deveria morrer logo, de modo que não precisasse continuar a trabalhar arduamente, mas pudesse, em vez disso, voltar ao lar, voltar ao Supremo. Uma pessoa santa pode viver ou morrer, pois, durante sua vida, está ocupada em servir ao Senhor e, após a morte, também continua a servir ao Senhor. Assim, esta vida e a próxima são iguais para um devoto santo, pois ele serve ao Senhor em ambas. Como o caçador leva uma vida abominável devido à matança de animais, e como irá para o inferno ao morrer, aconselha-se que ele nem viva nem morra.
От съществено значение в тази строфа са думите прия-йош̣ита̄м и априях̣. Думата йош̣ит значи „жена“, а думата прия – „скъпа“ или „приятна“. Смъртта не е особено желана от хората, пристрастени към материалното наслаждение, кулминация на което е сексът. Във връзка с това има една поучителна история. Веднъж един мъдрец си вървял по пътя и както си вървял, срещнал един царски син. Мъдрецът благословил царския син с думите: „Скъпи принце, желая ти вечен живот!“. Не след дълго той срещнал един свят човек и му казал: „Ти може да живееш, може и да умреш, както сам предпочиташ“. По-надолу по пътя мъдрецът срещнал един брахмача̄рӣ, предан на Бога, и му казал: „Скъпи мой, дано веднага умреш!“. И най-накрая мъдрецът срещнал един ловец, когото благословил, като му казал: „Нито живей, нито умирай!“. Смисълът на тази история е, че прекалено сладострастните хора, които са се отдали на сетивни удоволствия, не искат да умират. Мъдрецът благословил принца с вечен живот, защото царските синове обикновено са много богати и могат да се наслаждават през целия си живот, но когато умрат, отиват в ада. А преданият брахмача̄рӣ се подлагал на сурови лишения и мъчения, за да се върне обратно при Бога, ето защо мъдрецът го благословил да умре незабавно, за да може веднага да се върне в духовния свят, без да продължава да полага толкова тежки усилия. За светеца пък не е от значение дали ще живее или ще умре, защото и приживе, и след смъртта си той непрекъснато служи на Бога. За святия предан на практика няма разлика между този и следващия живот, защото той винаги служи на Бога. Животът на ловеца, който убива животни, е противен и страшен; след смъртта си обаче ловецът отива в ада, ето защо мъдрецът му казал нито да живее, ни да умира.
O rei Purañjana finalmente chegou à fase da velhice. Na velhice, os sentidos perdem sua força e, embora um velho deseje satisfazer seus sentidos, e especialmente gozar de vida sexual, ele se vê em uma situação muito deplorável, pois seus instrumentos de gozo não funcionam mais. Pessoas sensuais dessa maneira jamais estão preparadas para a morte. Simplesmente querem continuar a viver e prolongar suas vidas através do dito avanço científico. Alguns tolos cientistas russos chegaram a declarar que estão prestes a tornar o homem imortal através do avanço científico. É sob a liderança de loucos dessa espécie que a civilização está “avançando”. A morte cruel, contudo, vem e leva todos, apesar de seus desejos de viver para sempre. Essa classe de mentalidade foi exibida por Hiraṇyakaśipu, mas, quando chegou a hora, o Senhor o matou pessoalmente, em um instante.
Накрая цар Пуран̃джана стигнал до старостта. Когато човек остарее, сетивата му губят силата си и той се озовава в жалко и мъчително положение: все така иска да се наслаждава, и особено на сексуални удоволствия, но органите, с които може да направи това, вече не функционират. Сластолюбците никога не са готови да посрещнат смъртта. Те искат да живеят безкрайно и се надяват с помощта на тъй наречения научен прогрес да отложат мига на смъртта. Някои наивни руски учени дори заявяват, че благодарение на научните постижения след време човекът щял да стане безсмъртен. Подобни налудничави субекти насочват развитието на цялата човешка цивилизация. Но въпреки силното им желание да живеят вечно, безмилостната смърт неизбежно идва и ги отнася. Хиран̣якашипу също се стремял към вечен живот, но когато настъпило време, Богът лично дошъл и го убил за по-малко от миг.