VERSO 19
ТЕКСТ 19
Texto
Текст
veda guhyatamaṁ śivaḥ
devarṣir nāradaḥ sākṣād
bhagavān kapilo nṛpa
веда гухятамам̇ шивах̣
деварш̣ир на̄радах̣ са̄кш̣а̄д
бхагава̄н капило нр̣па
Sinônimos
Дума по дума
ася – на него; анубха̄вам – величие; бхагава̄н – най-могъщият; веда – знае; гухя-тамам – много поверително; шивах̣ – Шива; дева-р̣ш̣их̣ – великият мъдрец сред полубоговете; на̄радах̣ – На̄рада; са̄кш̣а̄т – непосредствено; бхагава̄н – Божествената Личност; капилах̣ – Капила; нр̣па – о, царю.
Tradução
Превод
Ó rei, o senhor Śiva; Nārada, o sábio entre os semideuses, e Kapila, a encarnação de Deus, todos eles conhecem muito confidencialmente Suas glórias através de contato direto.
О, царю, Бог Шива, На̄рада, мъдрецът сред полубоговете, и Капила, инкарнацията на Бога, притежават поверителното знание за величието на Бога, защото лично са общували с него.
Comentário
Пояснение
SIGNIFICADO—Os devotos puros do Senhor são todos budhās, ou pessoas que conhecem as glórias do Senhor em diferentes serviços amorosos transcendentais. Assim como o Senhor tem inumeráveis expansões de Sua forma plenária, há inumeráveis devotos puros do Senhor, que estão ocupados no intercâmbio de serviço em diferentes disposições. Ordinariamente, há doze grandes devotos do Senhor, a saber, Brahmā, Nārada, Śiva, Kumāra, Kapila, Manu, Prahlāda, Bhīṣma, Janaka, Śukadeva Gosvāmī, Bali Mahārāja e Yamarāja. Bhīṣmadeva, embora seja um deles, mencionou apenas três nomes importantes dos doze que conhecem as glórias do Senhor. Śrīla Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura, um dos grandes ācāryas na era moderna, explica que anubhāva, ou a glória do Senhor, é primeiramente apreciada pelo devoto em êxtase, manifestando os sintomas de transpiração, tremor, choro, erupções corpóreas, etc., aos quais, depois, junta-se a compreensão fixa das glórias do Senhor. Essas diferentes compreensões de bhāvas são reciprocadas entre Yaśodā e o Senhor (atando o Senhor com cordas) e quando o Senhor dirige a quadriga no intercâmbio de amor com Arjuna. Essas glórias do Senhor são exibidas em Sua subordinação diante de Seus devotos, e esse é outro aspecto das glórias do Senhor. Śukadeva Gosvāmī e os Kumāras, embora situados na posição transcendental, foram convertidos por outro aspecto de bhāva e se tornaram devotos puros do Senhor. As tribulações impostas pelo Senhor aos devotos constituem outra reciprocação de bhāva transcendental entre o Senhor e os devotos. O Senhor diz: “Eu ponho Meu devoto em dificuldade, e, dessa maneira, o devoto torna-se mais purificado na reciprocação transcendental de bhāva coMigo.” Colocar o devoto em problemas materiais implica em libertá-lo das relações materiais ilusórias. As relações materiais se baseiam na reciprocação de desfrute material, que depende principalmente de recursos materiais. Portanto, quando os recursos materiais são tirados pelo Senhor, o devoto é cem por cento atraído ao transcendental serviço amoroso ao Senhor. Desse modo, o Senhor arrebata a alma condicionada do atoleiro da existência material. As tribulações oferecidas pelo Senhor a Seu devoto são diferentes das tribulações resultantes da ação viciosa. Todas essas glórias do Senhor são especialmente conhecidas pelos grandes mahājanas, como Brahmā, Śiva, Nārada, Kapila, Kumāra e Bhīṣma, como se mencionou acima, e podemos nos capacitar a compreendê-las pela graça deles.
Всички чисти предани на Бога се наричат бха̄ва, т.е. личности, които са познали величието на Бога, като са отдавали различни видове трансцендентално любовно служене. Както има безброй експанзии от пълната форма на Бога, така съществуват и безброй чисти предани на Бога, които обменят с него служене в различни настроения. Има дванайсет велики предани на Бога: Брахма̄, На̄рада, Шива, Кума̄ра, Капила, Ману, Прахла̄да, Бхӣш̣ма, Джанака, Шукадева Госва̄мӣ, Бали Маха̄ра̄джа и Ямара̄джа. Макар че самият Бхӣш̣ма е един от тях, той споменава имената само на трима от дванайсетте предани, които познават величието на Бога. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура, един от великите а̄ча̄рии на съвременната епоха, обяснява, че отначало преданите разбират анубха̄ва, величието на Бога, като изпадат в екстаз. Този екстаз се проявява в следните признаци: изпотяване, треперене на тялото, плач, настръхване на кожата и пр. – и колкото по-дълбоко човек осъзнава величието на Бога, толкова по-силно се проявяват тези признаци. Яшода̄, която връзвала Кр̣ш̣н̣а, в отношенията си с него изпитвала една по-различна бха̄ва от тази, която свързвала Арджуна и Бога, който от любов към приятеля си карал колесницата му. Величието на Бога се проявява в това, че Той се подчинява на преданите си; това е друга страна от величието му. Макар и да се намирали на трансцендентално равнище, Шукадева Госва̄мӣ и Кума̄рите се превърнали в чисти предани на Бога благодарение на един друг вид бха̄ва. Изпитанията, на които Богът подлага преданите, са друг вид обмяна на трансцендентална бха̄ва между него и тях. Богът казва: „Аз поставям преданите си в затруднено положение, за да се пречистят още повече, като обменят с мен трансцендентална бха̄ва“. Материалните затруднения са необходими, защото освобождават преданите от илюзията на материалните взаимоотношения. Материалните взаимоотношения се основават на обмяната на материално наслаждение, а то зависи предимно от материалните богатства. Затова когато Богът им отнеме материалните богатства, преданите силно се привързват към трансценденталното любовно служене на него. Така Богът измъква падналите души от тресавището на материалното съществуване. Изпитанията, които Той изпраща на преданите си, се различават от страданията, резултат от греховни дейности. Всички тези проявления на величието на Бога са особено добре известни на великите маха̄джани, такива като Брахма̄, Шива, На̄рада, Капила, Кума̄ра и Бхӣш̣ма, и ако има милостта им, човек също може да проумее това величие.