„Върховната Божествена Личност каза: Мой скъпи Арджуна, понеже никога не ми завиждаш, ще ти предам най-поверителното знание и мъдрост. Когато проникнеш в тях, ще се освободиш от страданията на материалното съществуване“ (Бхагавад-гита 9.1).

Първият стих в девета глава на Бхагавад-гӣта̄ показва, че тук ще говори Върховният Бог. В този стих Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е наречен Бхагава̄н. Бхага значи „съвършенства“, а ва̄н – „притежател“. Всеки има своя представа за Бога, но ведическите писания дават точно определение на понятието „Бог“ и смисълът му може да се изрази с една дума: Бхагава̄н. Бхагава̄н е онзи, който притежава всички съвършенства: знание, богатство, сила, красота, слава и отреченост. Само който владее тези достояния в пълната им степен, е Бог. Има много богати, мъдри, знаменити, красиви и силни хора, но никой от тях не може да претендира, че притежава всички тези достойнства едновременно. Кр̣ш̣н̣а е единственият, който ги притежава изцяло.

„Човек в пълно съзнание за мен, който разбира, че Аз съм крайният наслаждаващ се на жертвоприношенията и въздържанията, че съм Бог на всички планети и полубогове и приятел и благодетел на живите същества, – той намира покой от материалните страдания“ (Бхагавад-гита 5.29).

В тази строфа Кр̣ш̣н̣а заявява, че Той е наслаждаващият се на всички дейности и че е господар на всички планети (сарва-лока-махешварам). Собственикът на голям парцел земя може да се гордее със собствеността си, но Кр̣ш̣н̣а притежава всички планети. Освен това Той казва, че е приятел на всички живи същества (сухр̣дам̇ сарва-бхӯта̄на̄м). Когато човек осъзнае, че Бог е собственикът на всичко, приятелят на всички и върховният наслаждаващ се, той постига пълно умиротворение. Това е истинската формула на мира. Никой няма да намери покой, докато се смята за собственик на нещо. И кой има правото да претендира за собственост? Само преди няколкостотин години индианците смятали себе си за собственици на Америка. Днес белите се обявяват за нейни собственици, след няколкостотин или хиляда години сигурно някой друг ще дойде да предяви същите права. Тази земя е съществувала много преди нас, а ние се заблуждаваме, че ни принадлежи. Философията на мнимите собственици противоречи на ведическите разбирания. В Шрӣ Ӣшопаниш̣ад се казва: „Всичко одушевено и неодушевено във вселената се управлява от Бога и му принадлежи“ (ӣша̄ва̄сям идам̇ сарвам). Това е очевидно, но под влиянието на илюзията ние си въобразяваме, че владеем всичко. В действителност всичко принадлежи на Бога, затова се казва, че Той е най-богатият.

Разбира се, мнозина се провъзгласяват за Бог. В Индия например по всяко време ще срещнем поне дузина хора, които твърдят, че са Бог. Но ако ги попитате дали притежават всичко съществуващо, те ще се затруднят да отговорят. Така можем да разберем кой е Бог и кой самозванец. Бог е владетелят на всичко, следователно Той е най-могъщ от всички. Когато Кр̣ш̣н̣а бил на Земята, никой не можел да го победи. Няма сведения Той да е претърпял поражение дори в една битка. Той произхождал от род на кш̣атрии (воини), а дълг на кш̣атриите е да защитават слабите. Кр̣ш̣н̣а бил толкова богат, че се оженил за 16 108 принцеси. Всяка от тях имала свой дворец и Кр̣ш̣н̣а проявил едновременно 16 108 форми, за да общува с всяка поотделно. Това може да изглежда невероятно, но така е записано в Шрӣмад Бха̄гаватам и всички индийски мъдреци признават Шрӣмад Бхага̄ватам за свещено писание, а Кр̣ш̣н̣а – за Бог.

Думата гухя-тамам в първата строфа от девета глава на Бхагавад-гӣта̄ показва, че знанието, което Шрӣ Кр̣ш̣н̣а иска да даде на Арджуна, е най-поверително. И защо Той решил да го разкрие именно на Арджуна? Защото Арджуна е анасӯю, независтлив. В материалния свят всички завиждат на ония, които ги превъзхождат. Ние си завиждаме не само един на друг, но завиждаме и на Бога. Затова, когато Кр̣ш̣н̣а казва: „Аз съм владетелят на всичко“, ние не му вярваме. Арджуна обаче е различен от нас. Той слуша Кр̣ш̣н̣а без завист и не му възразява, а напротив, приема всичките му думи. Това е най-голямото достойнството на Арджуна и благодарение на него той е способен да разбере Бхагавад-гӣта̄. Бог не може да бъде разбран с умозрителни разсъждения. Трябва да слушаме и да приемаме каквото чуваме.

Понеже Арджуна не завижда, Кр̣ш̣н̣а му дава най-поверителното знание. То не е само теоретично, то е и практическо (вигя̄на-сахитам). Това, което се казва в Бхагавад-гӣта̄, не са нито празни емоции, нито фанатизъм. Това знание е едновременно гя̄на и вигя̄на – теоретически задълбочено и практически достоверно. Ако човек го овладее добре, със сигурност ще постигне освобождение.

Животът в материалния свят е пълен с трудности и страдания. Думата мокш̣а значи „освобождение“ и Кр̣ш̣н̣а заявява, че с духовното знание човек може да се освободи от всички страдания. Ето защо е важно да разберем какво казва Кр̣ш̣н̣а за това знание.

„Това знание е царят на образованието, тайната на всички тайни. То е най-чистото знание и понеже дава непосредствено възприятие на аз-а, то е съвършенството на религията. То е вечно и носи щастие“ (Бхагавад-гита 9.2).

Според Бхагавад-гӣта̄ най-висшето знание (ра̄джа-видя̄ ра̄джа-гухям) е съзнанието за Кр̣ш̣н̣а, защото, както се казва там, отличителен признак на този, който притежава истинско знание, е предаността към Кр̣ш̣н̣а. Ако просто философстваме за Бога, но не му се отдаваме, не сме постигнали съвършено знание. В Бхагавад-гӣта̄ съвършеното знание е описано така:

„След многократно раждане и смърт този, който наистина има знание, ми се отдава, разбирайки, че Аз съм причината на всички причини и всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко“ (Бхагавад-гита 7.19).

Невъзможно е да разберем Бога, докато не му се отдадем. Това може да ни отнеме много животи, но ако признаем, че Той е велик, ще успеем да му се отдадем веднага. В материалния свят рядко някой се опитва да направи това. Повечето от нас са завистливи и мислят: „Защо да се отдавам на Бога? Аз съм независим и искам да действам независимо.“ И живот след живот сме принудени да работим с много усилия, докато не променим неверните си схващания. В този смисъл името „Кр̣ш̣н̣а“ има важно значение. Кр̣ш̣ значи „повтарящо се раждане“, а н̣а – „този, който спира“. Само Бог може да спре цикъла на прераждането. Никой не може да се измъкне от кръговрата на раждането и смъртта без неговата безпричинна милост.

Тема на деветата глава на Бхагавад-гӣта̄ е ра̄джа-видя̄. Ра̄джа значи „цар“, видя̄ е „знание“. В обикновения живот някой е авторитет в една област на знанието, друг – в друга. Но Ра̄джа видя̄, царят на знанието, превъзхожда всички видове знание. Те са подчинени и зависими по отношение на него. Думата ра̄джа-гухям показва, че това най-висше знание е много поверително, а павитрам значи, че е много чисто. Освен това то е уттамам: уд значи „преодолявам“, тама значи „мрак“. Знанието, което е отвъд материалния свят, отвъд пределите на всичко, достъпно в този свят, се нарича уттамам. То е знание на светлината и мракът не може да го докосне. Който върви по пътя на това знание, сам вижда докъде е напреднал към съвършенството (пратякша̄вагамам̇ дхармям). Су-сукхам̇ картум значи, че това знание носи щастие и човек е радостен, следвайки пътя му. А авяям показва, че то е вечно. В материалния свят хората се стремят към образование или пари, но нито едното, нито другото са авяям, вечни: когато тялото умре, за нас те също свършват. Смъртта слага край на всичко: на образованието ни, на всичките ни звания, на банковата ни сметка, на семейството ни… Всичко, което вършим в материалния свят, е временно. Но не е такава природата на духовното знание:

„Тези усилия не са напразни, нищо не се губи – дори малкият напредък по този път закриля човека от най-големи опасности и страхове“ (Бхагавад-гита 2.40).

Знанието, получено в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е толкова съвършено, че ако човек е действал в Кр̣ш̣н̣а съзнание, но не е успял да стигне крайната цел, в следващия си живот продължава оттам, докъдето е стигнал. С други думи, резултатът от духовните дейности е вечен. Обратно, материалните постижения, понеже са свързани с тялото, изчезват с идването на смъртта. Знанието, свързано с различните материални обозначения, е преходно. Аз си мисля, че съм мъж или жена, американец или индиец, християнин или индус, но това са обозначения на тялото и когато то умре, те си отиват заедно с него. Нашата истинска същност е духовна и затова духовните ни дейности винаги ще ни следват, където и да отидем.

Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва, че практическото постигане на Ра̄джа видя̄, царя на знанието, прави човека щастлив. Всеки може да види, че дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание носят радост. Ние пеем и танцуваме, ядем праса̄да (храна, предложена на Кр̣ш̣н̣а) и разговаряме за Бхагавад-гӣта̄. Това са основните ни занимания. Няма нужда да спазваме строги правила и ограничения – да седим с изправен гръб часове наред, да правим упражнения или да контролираме дишането си. Не, нашият метод е много прост и практикуването му изпълва човека с радост. Всеки иска да танцува, да пее, да яде и да слуша за истината. Този процес наистина е су-сукхам – блажен.

В материалния свят има много степени на образование. Някои едва успяват да изкарат прогимназия, други продължават обучението си, получават висше образование и дори научни звания. А какво е Ра̄джа видя̄, царят на знанието, сумум бонум на знанието? Ра̄джа видя̄ е Кр̣ш̣н̣а съзнание. Истинското знание е разбиране за това кои сме. Докато не разберем кои сме ние, не можем да постигнем истинско знание. Когато Сана̄тана Госва̄мӣ напуснал държавната си служба и отишъл при Чайтаня Маха̄прабху, той попитал Бог Чайтаня кое е истинското образование. Сана̄тана Госва̄мӣ знаел много езици, включително и санскрит, но задал този въпрос.

– Хората ме мислят за високообразован – казал той – и аз имам глупостта да им вярвам.
– Защо мислиш, че не си образован? Ти великолепно владееш санскритски и персийски – отвърнал Чайтаня Маха̄прабху.
Сана̄тана Госва̄мӣ възразил:
– Да, но не знам кой съм.
И после добавил:
– Не искам да страдам, но материалните страдания се стоварват върху ми, без да ме питат. Не знам откъде съм дошъл, нито къде ще отида, а хората ме смятат за учен. Когато ме наричат така, аз се лаская, но всъщност съм глупак, защото дори не знам кой съм.

Сана̄тана Госва̄мӣ говорел от наше име, защото ние сме точно в такова положение. Ние се гордеем с образованието си, но ако ни попитат кои сме, каква е истинската ни същност, трудно ни е да отговорим. Всички се отъждествяваме с тялото си, но Ведите учат, че тялото не е истинският ни „аз“. Само когато осъзнаем, че не сме тялото, може да стигнем до истинското знание и да разберем духовната си природа. Това именно е началната степен на знанието.

В по-дълбок смисъл Ра̄джа видя̄ е не само знание за истинската ни същност, но и дейност, съответстваща на това знание. Ако не знаем кои сме, как ще действаме правилно? Ако имаме невярна представа за себе си, ще грешим и в постъпките си. Не е достатъчно да знаем, че не сме материалното тяло, а дух, – трябва и да действаме според това убеждение. Дейностите, основаващи се на такова знание, са духовни и се наричат работа в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Може да ни се стори, че не е лесно да постигнем това знание. Кр̣ш̣н̣а и Чайтаня Маха̄прабху обаче милостиво са го направили достъпно за всекиго, който повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе.

Чайтаня Маха̄прабху разделя живите същества на две главни категории: движещи се и неподвижни. Дърветата, тревата и другите растения, камъните не се движат, защото съзнанието им не е достатъчно развито. Те имат съзнание, но то не е проявено. Ако живото същество не съзнава положението си, то е подобно на камък, дори да се намира в човешко тяло. Има повече от осем милиона вида живот: птици, влечуги, насекоми, бозайници, хора, полубогове и др. Хората са само една малка част от този общ брой. От четиристотинте хиляди вида човешки същества, казва по-нататък Бог Чайтаня, само една малка част са цивилизовани. И от всички цивилизовани хора малцина са тези, които следват свещените писания.

В наши дни много хора твърдят, че са последователи на някоя религия – християнство, индуизъм, мюсюлманство, будизъм. На практика обаче те не вярват истински в свещените писания. А тези, които вярват в писанията, в по-голямата си част са привърженици на благочестивите дейности. Те смятат, че религията се свежда до ягя (приношения), да̄на (благотворителност) и тапас (аскетизъм). Хората, извършващи тапася, доброволно си налагат сурови ограничения и живеят като брахмача̄рӣ (монаси, приели обет за целомъдрие) или сання̄сӣ (отшелници, отрекли се от света). Благотворителността означава човек доброволно да раздава материалните си притежания. Жертвоприношения в днешно време не се извършват, но от Маха̄бха̄рата и други исторически епоси научаваме, че в миналото царете провеждали жертвени церемонии, по време на които раздавали скъпоценни камъни, злато и сребро. И така, ягите били предназначени главно за царете, а благотворителните дейности в по-малък мащаб били задължение на семейните. Всички, които вярвали в писанията, следвали някой от тези три принципа. А в наше време хората изповядват една или друга религия само на думи, без да правят нищо на практика. Едва неколцина от милионите такива „вярващи“ вършат благотворителни дейности, жертвоприношения или живеят в аскетизъм. По-нататък Чайтаня Маха̄прабху казва, че от милионите хора във вселената, които следват религиозните принципи, само неколцина постигат съвършено знание и осъзнават истинския си „аз“.

Не е достатъчно да знаем, че сме вечни души, а не материални тела. Трябва да се изтръгнем от плена на материалната природа. Това се нарича мукти, освобождение. От хилядите хора, които знаят истинската си същност на вечна душа, едва единици постигат освобождение. А от стотиците хиляди освободени едва единици разбират кой е Кр̣ш̣н̣а. С други думи, никак не е лесно да разберем Кр̣ш̣н̣а. В епохата на Кали, епохата на невежество и хаос, освобождението е практически непостижимо. Човек трябва най-напред да стане цивилизован, след това религиозен, да се занимава с благотворителност, да извършва жертвоприношения, така да се издигне до равнището на знанието, след това да постигне освобождение и най-накрая, след освобождението, да разбере кой е Кр̣ш̣н̣а. Този път е описан и в Бхагавад-гӣта̄ (18.54):

„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен.“

Това са признаците на освобождението. Първият симптом, по който можем да разпознаем освободената личност, е щастието. Освободеният човек никога не е унил или разтревожен. Той никога не се терзае от подобни мисли: „Нямам тази вещ. Ах, как ми се иска да се сдобия с нея! Ох, трябва да платя тази сметка. Трябва да отида тук, после да ида там…“ Който е освободен, не се тревожи за нищо. Той може да е последен бедняк, но не оплаква съдбата си и не си мисли, че е беден. И защо трябва да се мисли за беден? Само тези, които отъждествяват човека с материалното тяло и го смятат за собственик на нещата, свързани с тялото, делят хората на богати и бедни. Но който се е освободил от материалната представа за живота, е равнодушен и към притежанията, и към липсата им. Той счита, че няма какво да губи или печели. Той няма никакво отношение към всичко това. Такъв човек не прави разлика между богат и беден, образован и неграмотен, красив и грозен. Тъй като възприема всичко от духовна гледна точка, той не забелязва противоположностите в материалния свят, а гледа на всички живи същества като на неразделни частици от Кр̣ш̣н̣а. Така той вижда истинската природа на всички и се опитва да ги върне към съзнанието за Кр̣ш̣н̣а. Той смята, че всички – все едно дали са бра̄хман̣и, шӯдри, черни или бели, индуисти или християни – трябва да пробудят у себе си съзнанието за Кр̣ш̣н̣а. Човек, който възприема света по такъв начин, е достоен да стане чист предан на Кр̣ш̣н̣а (мад-бхактим̇ лабхате пара̄м).

В епохата на Кали е трудно да се постигне подобно равнище. Шрӣмад Бха̄гаватам описва днешните хора така: те живеят кратко и са пасивни, мудни, спят много, а през останалото време работят за пари. За духовни занимания реално те могат да отделят най-много два часа на ден. Тогава какъв е шансът им за духовен напредък? А този, който наистина се стреми към духовен прогрес, е застрашен от капана на всевъзможни псевдодуховни общества. Шрӣмад Бха̄гаватам нарича съвременните хора злочести. Само с цената на тежък труд те могат да задоволят нуждите си от храна, сън, размножаване и самозащита – основни жизнени потребности, които дори животните удовлетворяват сравнително лесно. И даже след като са успели да задоволят всичките си нужди, днешните хора остават неспокойни, защото постоянно ги заплашва война. Те са принудени или да се защитават от агресори, или сами да нападат. Освен това в Кали юга всички страдат от болести и се борят с икономически проблеми. Затова Шрӣ Кр̣ш̣н̣а отсъжда, че в епохата на Кали е невъзможно да се постигне съвършенство и освобождение, като се спазват правила и предписания.

Ето защо, проявявайки безпричинна милост, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а дошъл на Земята в образа на Бог Чайтаня Маха̄прабху и дал възможност на всички да постигнат най-висшето съвършенство на живота и да изпитат духовен екстаз, като повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Това е най-ефективният метод, защото независимо дали сме освободени, или не; дали обстоятелствата в живота ни са благоприятни за духовен прогрес, или не, ако се възползваме от този метод, бързо се пречистваме. Затова той се нарича павитрам („чист“). Освен това човекът, поел по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, унищожава семената на последиците от греховните си дела. Както огънят превръща всичко в пепел, така съзнанието за Кр̣ш̣н̣а изпепелява последствията на всички грехове, които сме извършили в миналите си животи.

Трябва да разберем, че страдаме заради греховете си, а грехове вършим от невежество. Грешат и престъпват законите тези, които не са наясно кое какво е. Например от невежество детето наивно ще пъхне ръката си в огъня и ще се изгори, защото огънят е безпристрастен и не прави изключение за него. Огънят си е огън. По същия начин ние не знаем как действа материалният свят, нито знаем кой и как го управлява и от невежество вършим глупости. Но материалната природа е неумолима и не ни позволява да избягаме от последствията на делата си. Независимо дали сме извършили нещо съзнателно, или несъзнателно, ще трябва да изстрадаме последиците му, както сме заслужили. С помощта на знанието обаче можем да разберем какво е истинското ни положение, кой е Бог и каква е връзката ни с него.

Знанието, което освобождава от страдания, може да бъде постигнато само в човешката форма на съществуване; за животните то е недостъпно. Свещените книги, написани на различни езици по цял свят, съществуват именно за това – да ни дават знание, да ни наставляват. Бог Чайтаня Маха̄прабху изтъкнал, че хората са забравили връзката си с Върховния Бог от незапомнени времена. Ето защо Кр̣ш̣н̣а изпраща свои представители, които обясняват на хората свещените книги. Ние трябва да се възползваме от писанията, особено от Бхагавад-гӣта̄, която е най-важната книга за хората днес.