Skip to main content
Biblioteca » El Néctar de la Devoción

Capítulo Uno

ГЛАВА ПЪРВА

Características del Servicio Devocional Puro

Признаците на чистото предано служене

En El Śrīmad-Bhāgavatam, Tercer Canto, Capítulo Veintinueve, versos 12 y 13, mientras Śrīla Kapiladeva instruía a Su madre, dio las siguientes características del servicio devocional puro:
"Mi querida madre, aquellos que son Mis devotos puros y que no desean conseguir beneficios materiales, ni dedicarse a la especulación filosófica, tienen la mente tan ocupada en Mi servicio, que nunca se interesan en pedirme nada, excepto el poder dedicarse a ese servicio. Ellos ni siquiera ruegan vivir conmigo en Mi morada".

Hay cinco clases de liberación:

1. la de volverse uno con el Señor,
2. la de vivir con el Señor Supremo en el mismo planeta,
3. la de tener las mismas características que el Señor,
4. la de gozar de las mismas opulencias que el Señor, y
5. la de vivir como acompañante del Señor.

В Трета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (29.12 – 13)* Шрӣла Капиладева дава наставления на майка си, в които характеризира по следния начин чистото предано служене: „Скъпа майко, умовете на чистите ми предани, които не желаят материална изгода и не се отдават на умозрителни разсъждения, са толкова погълнати от служенето на мен, че никога не искат от мен нищо друго, освен да ми служат по този начин. Те не ме молят дори да живеят с мен в моята обител“.

* Тук и навсякъде по-нататък в скоби се посочва номерът на главата и на стиха от Шрӣмад Бха̄гаватам. (Б.ред.)

El devoto no sólo rechaza el goce material de los sentidos, sino que ni siquiera desea ninguna de las cinco clases de liberación. Él está satisfecho simplemente con desempeñar un servicio amoroso para el Señor. Ésa es la característica de la devoción pura.

Съществуват пет вида освобождение: да се слееш с Бога, да живееш на една планета с Върховния Бог, да имаш външност, подобна на външността на Бога, да се наслаждаваш на същите богатства, които притежава и Богът, и да бъдеш придружител на Бога. Да не говорим за материалното сетивно наслаждение – преданите не се стремят дори към петте вида освобождение. Те са удовлетворени просто като отдават на Бога любовно служене. Това е признакът на чистата преданост.

En las frases anteriores de Kapiladeva que se encuentran en El Śrīmad-Bhāgavatam, se describe la verdadera posición de un devoto puro, y también se definen las principales características del servicio devocional. Rūpa Gosvāmī describe otras características del servicio devocional con pruebas tomadas de diferentes escrituras. Él dice que hay seis características del servicio devocional puro, que son las siguientes:

В цитираните думи на Капиладева от Шрӣмад Бха̄гаватам е описана позицията на чистите предани и са изложени основните характеристики на преданото служене. Рӯпа Госва̄мӣ описва преданото служене още по-подробно, като се позовава на свидетелства от различните писания. Той казва, че чистото предано служене има следните шест отличителни черти:

1. El servicio devocional puro produce inmediatamente el alivio de toda clase de aflicciones materiales.

1. Чистото предано служене незабавно избавя човек от материалните страдания.

2. El servicio devocional puro es el comienzo de todo lo auspicioso.

2. Чистото предано служене е благотворно за всички.

3. El servicio devocional puro lo pone a uno automáticamente en un estado de     
    placer trascendental.            

3. Като отдава чисто предано служене, човек се потапя в трансцендентално удоволствие.

4. El servicio devocional puro rara vez se logra.

4. Чистото предано служене се постига много рядко.

5. Aquellos que practican el servicio devocional puro, desprecian incluso el concepto de liberación.

5. Тези, които отдават чисто предано служене, гледат с насмешка дори на идеята за освобождение.

6. El servicio devocional puro es el único medio con el que se puede atraer a Kṛṣṇa.

6. Чистото предано служене е единственото средство, с което може да бъде привлечен Кр̣ш̣н̣а.

Kṛṣṇa es supremamente atractivo, pero el servicio devocional puro lo atrae incluso a Él. Esto significa que el servicio devocional puro es, en un sentido trascendental aún más fuerte que el mismo Kṛṣṇa, porque es la potencia interna de Kṛṣṇa.

Кр̣ш̣н̣а е всепривличащ, но чистото предано служене привлича дори него. Това означава, че в трансцендентално отношение чистото предано служене е по-могъщо дори от самия Кр̣ш̣н̣а, защото е негова вътрешна енергия.

Alivio de las aflicciones materiales

Избавяне от материалните страдания

En El Bhagavad-gītā el Señor dice que debemos entregarnos a Él, renunciando a todos los demás compromisos. El Señor también da ahí Su palabra de que, a las almas entregadas, Él las protegerá de las reacciones de todas las actividades pecaminosas. Śrīla Rūpa Gosvāmī dice que las aflicciones que proceden de las actividades pecaminosas se deben tanto a los pecados actuales, como a los pecados cometidos en nuestras vidas pasadas. Las actividades pecaminosas generalmente se cometen por ignorancia. Pero la ignorancia no es excusa para evadir la reacción de las actividades pecaminosas. Las actividades pecaminosas son de dos clases: aquellas que están maduras y aquellas que no lo están. Las actividades pecaminosas por las que estamos sufriendo en el momento actual, se llaman maduras. Las muchas actividades pecaminosas que están almacenadas dentro de nosotros y por las que aún no hemos sufrido, se consideran inmaduras. Por ejemplo, puede que un hombre haya cometido actos criminales, pero que todavía no haya sido arrestado por ellos. Ahora bien, tan pronto como se lo descubra, le espera el arresto. De manera similar, por algunas de nuestras actividades pecaminosas nos esperan aflicciones en el futuro, y por otras, que están maduras, estamos sufriendo en los actuales momentos.

В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че човек трябва да изостави всички други дейности и да му се отдаде. Той обещава също, че ще защити отдалите се души от последиците на всичките им греховни дейности. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва, че страданията ни са резултат както от греховете, които вършим в този си живот, така и от греховете, които сме извършили в миналите си животи. Обикновено човек върши грехове от невежество. Но невежеството не е извинение, което ще го избави от последиците на греховните дейности. Греховните дейности са два вида: такива, които вече са узрели, и такива, които още не са узрели. Греховните дейности, заради които страдаме в момента, се наричат узрели. А многобройните греховни дейности, които стоят натрупани вътре в нас, но заради които още не страдаме, не са узрели. Човек например може да е извършил престъпления, но все още да не е арестуван заради тях. Но той ще бъде арестуван веднага щом го разкрият. По същия начин заради някои от греховните ни дейности ни очакват страдания в бъдеще, а заради други, които вече са узрели, ние вече страдаме.

De esa forma, existe una cadena de actividades pecaminosas y sus aflicciones concomitantes, y el alma condicionada sufre vida tras vida debido a esos pecados. En la vida actual, el alma condicionada está sufriendo las consecuencias de las actividades pecaminosas de su vida pasada, y mientras tanto está creando más sufrimientos para su vida futura. Las actividades pecaminosas maduras se manifiestan cuando se sufre de alguna enfermedad crónica, cuando se tiene un problema legal, cuando se nace en una familia baja y degradada, o cuando no se tiene educación o se es muy feo.

Така се образува веригата от греховни дейности и произтичащите от тях страдания и живот след живот обусловените души страдат заради греховете си. В сегашното си съществуване те страдат от последиците на греховете си от миналия живот и едновременно с това си създават нови страдания, които ще ги сполетят в бъдещия им живот. Узрелите греховни реакции се проявяват под формата на страдания от хронични болести, на преследвания от страна на закона и властите, на раждане в нископоставено и пропаднало семейство, на неграмотност или изключителна грозота.

Hay muchos resultados de actividades pecaminosas pasadas por las que estamos sufriendo en el momento actual, y puede que en el futuro suframos debido a nuestras actividades pecaminosas presentes. Pero todas esas reacciones a los actos pecaminosos se pueden evitar de inmediato si emprendemos el proceso de conciencia de Kṛṣṇa. Como prueba de esto, Rūpa Gosvāmī cita El Śrīmad-Bhāgavatam, Undécimo Canto, Capítulo Catorce, verso 19. Ese verso se refiere a la instrucción que el Señor Kṛṣṇa le dio a Uddhava, en donde Él dice:

"Mi querido Uddhava, el servicio devocional que se Me presta a Mí es como un gran fuego que puede reducir a cenizas cantidades ilimitadas de combustible que se le suministre".

La interpretación de esto es que, así como el fuego puede reducir a cenizas cualquier cantidad de combustible, así mismo el servicio devocional que se le presta al Señor con conciencia de Kṛṣṇa, puede quemar todo el combustible de las actividades pecaminosas. Por ejemplo, en El Bhagavad-gītā, Arjuna pensaba que pelear era una actividad pecaminosa, pero Kṛṣṇa lo envió al campo de batalla bajo Su mandato, y así, pelear se convirtió en un servicio devocional. Por lo tanto, Arjuna no quedó sujeto a ninguna reacción pecaminosa.

В момента ние страдаме заради многобройните последици от миналите си греховни дейности, а в бъдеще ще трябва да страдаме заради сегашните си греховни дейности. Но ако поемем пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, можем да пресечем всички последици на греховните си дела. Като доказателство за това Рӯпа Госва̄мӣ се позовава на Единадесета песен от Шрӣмад Бха̄гаватам (14.19). Там Кр̣ш̣н̣а дава наставления на Уддхава и казва: „Скъпи Уддхава, преданото служене на мен е като стихиен пожар, който може да превърне в пепел неограничено количество дърва“. Има се предвид, че както стихийният пожар може да превърне в пепел неограничено количество дърва, така преданото служене на Бога, отдавано в Кр̣ш̣н̣а съзнание, може да изпепели докрай всички греховни дейности. Например в Гӣта̄ Арджуна мислел, че ако се сражава, ще стори грях, но Кр̣ш̣н̣а му заповядал да се бие на бойното поле и Арджуна се сражавал под указанията му. По този начин за него боят се превърнал в предано служене и не му донесъл никакви греховни последици.

Śrīla Rūpa Gosvāmī cita otro verso del Tercer Canto de El Śrīmad-Bhāgavatam, Capítulo Treinta y Tres, verso 6, en el que Devahūti se dirige a su hijo, Kapiladeva, y le dice:

"Mi querido Señor, hay nueve clases diferentes de servicio devocional, comenzando con los procesos de oír y cantar. Cualquiera que oiga hablar de Tus pasatiempos, que cante Tus glorias, que Te ofrezca sus reverencias, que piense en Ti y que, de esa forma, realice cualquiera de las nueve clases de servicio devocional ---aunque haya nacido en una familia de comeperros [el grado más bajo de la humanidad]---, se volverá apto inmediatamente para celebrar sacrificios".
Luego ¿cómo es posible que alguien que se dedica realmente al servicio devocional con absoluta conciencia de Kṛṣṇa, no se haya purificado? No es posible. El que se dedica al proceso de conciencia de Kṛṣṇa y al servicio devocional indudablemente se ha liberado de todas las contaminaciones de las actividades materiales pecaminosas. El servicio devocional tiene entonces el poder de anular toda clase de reacciones a los actos pecaminosos. Sin embargo, un devoto siempre está pendiente de no caer en ninguna actividad pecaminosa; ésta es su virtud específica como devoto. Así pues, El Śrīmad-Bhāgavatam dice que al hacer servicio devocional hasta una persona que haya nacido en una familia de comeperros puede volverse merecedora de tomar parte en la ejecución de las ceremonias rituales recomendadas en los Vedas. En estas palabras queda implícito que una persona nacida en una familia de comeperros generalmente no es apta para celebrar yajñas, o sacrificios. La casta sacerdotal que está a cargo de celebrar esas ceremonias rituales recomendadas en los Vedas, se llama la orden brāhmaṇa. A menos que se sea un brāhmaṇa, no se podrán efectuar esas ceremonias.

Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ цитира друг стих от Шрӣмад Бха̄гаватам, от Трета песен (33.6), в който Девахӯти се обръща към сина си Капиладева и казва: „О, Господи, има девет различни вида предано служене и първите от тях са слушане и възпяване. Всеки, който слуша за забавленията Ти, възпява величието Ти, отдава Ти почитания или мисли за теб и по този начин следва някой от деветте вида предано служене, много скоро става достоен да извършва жертвоприношения даже и ако е роден в семейство на кучеядци (най-низшите сред човешкия род)“. Тогава възможно ли е някой, който истински се е посветил на преданото служене и го извършва в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, да остава нечист? – Не е възможно. Без съмнение този, който върши някакви дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание и се е посветил на преданото служене, се е освободил от всички замърсявания на материалните греховни дейности. Следователно преданото служене има силата да унищожи докрай всички последици на греховните дейности. Независимо от това обаче преданите притежават едно особено качество: постоянно са нащрек и внимават да не извършат някоя греховна постъпка. И така, в Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че като отдава предано служене, дори човек, който произхожда от семейство на кучеядци, може да стане достоен да участва в обредните церемонии, препоръчвани от Ведите. Има се предвид, че обикновено човек, който е роден в семейство на кучеядци, не може да извършва яги (жертвоприношения). Жреците, които отговарят за извършването на обредните церемонии, препоръчвани от Ведите, се наричат бра̄хман̣и. Човек не може да извършва тези церемонии, ако не е бра̄хман̣а.

Una persona nace en una familia brāhmaṇa o en una familia de comeperros, debido a sus actividades pasadas. Si una persona nace en una familia de comeperros, eso quiere decir que sus actividades pasadas fueron todas pecaminosas. Pero si hasta una de esas personas emprende la senda del servicio devocional y comienza a cantar los santos nombres del Señor ---Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/ Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare ---, se vuelve apta de inmediato para ejecutar las ceremonias rituales. Eso quiere decir que sus reacciones pecaminosas han quedado neutralizadas instantáneamente.

Човек се ражда в семейство на бра̄хман̣и или в семейство на кучеядци в зависимост от миналите си дейности. Ако се роди в семейство на кучеядци, това означава, че дейностите му в миналото са били много грешни. Но ако такъв човек поеме пътя на преданото служене и започне да възпява святите имена на Бога: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, – той веднага става достоен да извършва обредните церемонии. Това означава, че последиците от греховните му дейности веднага се унищожават.

En El Padma Purāṇa se dice que hay cuatro clases de efectos causados por las actividades pecaminosas, los cuales se enumeran de la siguiente manera:

1. el efecto que aún no ha fructificado,
2. el efecto que yace como semilla,
3. el efecto que ya está maduro, y
4. el efecto que está casi maduro.

También se dice que todos estos cuatro efectos quedan inmediatamente anulados en aquellos que se entregan a la Suprema Personalidad de Dios, Viṣṇu, y se dedican a Su servicio devocional con plena conciencia de Kṛṣṇa.

В Падма Пура̄н̣а се казва, че последиците от греховните дейности могат да бъдат четири вида: 1) такива, които още не са дали плод, 2) такива, които стоят под формата на семена, 3) такива, които вече са узрели и 4) такива, които са почти узрели. Пак там се казва, че личностите, които се отдават на Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, и му служат предано в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, се освобождават от всичките четири вида последици.

Los efectos que se describen como "casi maduros" se refieren a las aflicciones que se sufren en el presente, y los efectos que "yacen como semillas" están en el fondo del corazón, en donde se alojan cierta cantidad de deseos pecaminosos que son como semillas. La palabra sánscrita kuṭam significa que estos deseos están casi listos para producir la semilla, o el efecto de la semilla. "Un efecto inmaduro" se refiere al caso en el que aún no se ha iniciado la germinación. De esta descripción de El Padma Purāṇa se infiere que la contaminación material es muy sutil. Su principio, su fruición y sus resultados, y cómo sufrimos esos resultados en forma de aflicción, son parte de una gran cadena. Cuando contraemos alguna enfermedad, a menudo es muy difícil determinar la causa de la misma, en dónde se originó y cómo está madurando. Sin embargo, el padecimiento de una enfermedad no es algo que aparece repentinamente. En realidad, toma su tiempo. Y al igual que en el campo médico el doctor inyecta como medida de precaución una vacuna para evitar que aumente la contaminación, la inyección práctica para detener todas las fructificaciones de las semillas de nuestras actividades pecaminosas, es simplemente el ocuparse en el proceso de conciencia de Kṛṣṇa.

„Почти узрелите“ последици са страданията, които ни измъчват сега, а последиците, които са „под формата на семена“, са греховните желания, които са скътани като семена в самите дълбини на сърцето ни. Санскритската дума кӯт̣ам означава, че те са почти готови да дадат семето, или последиците от семето. „Неузрели последици“ са тези, които още не са покълнали. От това твърдение на Падма Пура̄н̣а става ясно, че материалните замърсявания се проявяват в много фина форма. Тяхното начало, узряването им и плодовете от тях, а също и конкретният начин, по който човек събира тези плодове под формата на страдания – всичко това са звена от една огромна верига. Когато човек се разболява, често е много трудно да се установи коя е причината за болестта, да се определи източникът и самият ход на болестта. Но страданията в резултат от нея не се появяват внезапно. За това е необходимо време. Както в медицинската практика лекарят слага ваксина на пациента профилактично, за да предотврати евентуална инфекция, така дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание са единственото средство, което може да предотврати прорастването на семената на греховните дейности.

En relación con eso, en el Sexto Canto de El Śrīmad- Bhāgavatam, Capítulo Dos, verso 17, Śukadeva Gosvāmī habla sobre la historia de Ajamila, quien comenzó su vida como un buen y cumplido brāhmaṇa, pero que en su juventud se corrompió por completo con una prostituta. Al final de su malvada vida, con sólo pronunciar el nombre "Nārāyaṇa [Kṛṣṇa]” él se salvó a pesar de sus muchos pecados. Śukadeva señala que la austeridad, la caridad y la ejecución de ceremonias rituales para contrarrestar las actividades pecaminosas son procesos recomendados, pero que con sólo practicarlos no podemos arrancar del corazón la semilla del deseo pecaminoso, como ocurrío con Ajamila en su juventud. Esa semilla del deseo pecaminoso puede eliminarse únicamente si se adquiere conciencia de Kṛṣṇa. Y esto es muy fácil de lograr mediante el canto del mahā-mantra, ó el mantra Hare Kṛṣṇa tal como lo recomienda Śrī Caitanya Mahāprabhu. En otras palabras, a menos que adoptemos la senda del servicio devocional, no podremos limpiarnos en un ciento por ciento de todas las reacciones de las actividades pecaminosas.

В тази връзка в Шеста песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (2.17) Шукадева Госва̄мӣ разказва историята на Аджа̄мила, който в началото на живота си бил благороден и достоен бра̄хман̣а, но в ранната си младост напълно се покварил заради една проститутка. В края на порочния си живот той извикал името „На̄ра̄ян̣а“ (Кр̣ш̣н̣а) и това било достатъчно, за да може Аджа̄мила да се спаси въпреки многобройните си грехове. Шукадева отбелязва, че отреченията, благотворителността и извършването на обредни церемонии подпомагат унищожаването на последиците от греховните дейности, но не могат да унищожат семената на греховните желания в сърцето на човека, както показва случаят от младостта на Аджа̄мила. Семената на греховните желания могат да се унищожат само когато човек постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание. А това той може да направи много лесно, ако повтаря маха̄-мантрата, т.е. мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, както е препоръчал Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. Иначе казано, докато не поеме пътя на преданото служене, човек не може да се очисти напълно от последиците на греховните си дейности.

Mediante la ejecución de las actividades rituales védicas, dando dinero como caridad y haciendo austeridades podemos librarnos temporalmente de las reacciones de las actividades pecaminosas, pero enseguida tenemos que volver a esas actividades. Por ejemplo, una persona que sufre de una enfermedad venérea debido a una entrega excesiva a la vida sexual, tiene que soportar grandes dolores durante el tratamiento médico, y luego queda curada por un tiempo. Pero, como no ha podido arrancar de su corazón el deseo sexual, tiene que caer nuevamente en lo mismo y ser víctima de la misma enfermedad. Así pues, puede que el tratamiento médico brinde un alivio temporal de la aflicción de esa enfermedad venérea, pero a menos que se tenga la formación necesaria para comprender que la vida sexual es abominable, es imposible salvarse de esa aflicción recurrente. De forma similar, las prácticas rituales, la caridad y la austeridad que se recomiendan en los Vedas pueden impedirnos temporalmente que actuemos de manera pecaminosa, pero mientras el corazón no esté limpio, tendremos que repetir las actividades pecaminosas una y otra vez.

Като извършва ведическите обреди, прави подаяния и се подлага на отречения, човек може да се освободи от последиците на греховните си дейности за известно време, но още в следващия момент отново ще бъде принуден да извършва греховни дейности. Да вземем за пример човек, който заради прекалената си полова разпуснатост е заболял от венерическа болест. Той е принуден да страда много тежко и да премине през болезнено лечение, след което за известно време е здрав. Но понеже сексуалното желание е останало в сърцето му, той отново започва да прави същото и отново става жертва на същата болест. Тоест медицинското лечение може да даде временно облекчение на страданията, предизвикани от венерическата болест, но докато човекът не осъзнае, че половият живот е нещо отвратително, той няма да може да се спаси от тези непрекъснато повтарящи се страдания. По същия начин обредите, благотворителността и отреченията, които се препоръчват във Ведите, могат да възпрат човека за известно време от греховни дейности, но докато сърцето му остава нечисто, той ще бъде принуден да извършва греховни дейности отново и отново.

Otro ejemplo que encontramos en El Śrīmad-Bhāgavatam se refiere al elefante que entra en un lago y se baña muy escrupulosamente, limpiándose el cuerpo a fondo. Después, tan pronto como sale del agua, vuelve a recoger tierra del suelo y se la echa encima. De manera similar, una persona que no está adiestrada en el proceso de conciencia de Kṛṣṇa, no puede librarse por completo del deseo de practicar actividades pecaminosas. Ni el proceso de yoga, ni las especulaciones filosóficas, ni las actividades fruitivas, nos pueden salvar de las semillas de los deseos pecaminosos. Esto solamente se puede lograr si nos dedicamos al servicio devocional.

Друг пример, който се дава в Шрӣмад Бха̄гаватам, е слонът: той влиза в езерото и много старателно и съсредоточено се изкъпва. Но веднага щом излезе на брега, с хобота си взема прах от земята и я посипва по цялото си тяло. По същия начин човек, който не е преминал през обучение в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не може да се избави докрай от желанията за греховни дейности. Нито процесът на йога, нито емпиричното философстване, нито плодоносните дейности могат да го спасят от семената на греховните желания. Това може да се постигне единствено чрез преданото служене.

Hay otra prueba en el Cuarto Canto de El Śrīmad-Bhāgavatam, Capítulo Veintidós, verso 39, en donde Sanat-kumāra dice:
"Mi querido Rey, el ego falso del ser humano es tan fuerte, que lo mantiene en la existencia material como si estuviera atado por una cuerda muy fuerte. Sólo los devotos pueden cortar el nudo de esa cuerda muy fácilmente, con dedicarse al proceso de conciencia de Kṛṣṇa. Otros, que no están en el plano de conciencia de Kṛṣṇa sino que tratan de llegar a ser grandes místicos o grandes practicantes de las ceremonias rituales, no pueden avanzar como los devotos. Por lo tanto, es deber de todos dedicarse a las actividades del proceso de conciencia de Kṛṣṇa, para librarse del apretado nudo del ego falso y de la ejecución de actividades materiales".

Друго доказателство има в Четвърта песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (22.39). Санат-кума̄ра казва: „Скъпи царю, лъжливото его на човешкото същество е толкова силно, че го заставя да влачи материалното съществуване, сякаш е вързано за него със здраво въже. Единствено преданите, които извършват дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, могат с лекота да разсекат якия възел на това въже. Ония, които не са в Кр̣ш̣н̣а съзнание, а се опитват да станат велики мистици или опитни изпълнители на обредни дейности, не могат да напредват като преданите. Затова дълг на всеки е да извършва дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да може да се освободи от здравия възел на лъжливото его и да сложи край на материалните дейности“.

Ese apretado nudo del ego falso se debe a la ignorancia. Mientras ignoremos nuestra identidad, es seguro que actuaremos indebidamente y nos veremos enredados en la contaminación material. Esa ignorancia acerca del conocimiento real también puede disiparse por medio del proceso de conciencia de Kṛṣṇa, lo cual se confirma en El Padma Purāṇa de la siguiente manera:"El servicio devocional puro que se realiza con conciencia de Kṛṣṇa, constituye la máxima iluminación, y cuando esa iluminación está presente, es como un ardiente incendio en el bosque, que mata a todas las adversas serpientes del deseo".
El ejemplo que se da en este caso se refiere a que cuando hay un incendio en el bosque, las inmensas llamas matan automáticamente a todas las serpientes que habitan en él. Por el suelo del bosque, hay muchísimas serpientes, y cuando ocurre un incendio, éste quema el follaje seco, atacando de inmediato a las serpientes. Los animales que tienen cuatro patas pueden huir del incendio, o cuando menos, pueden tratar de huir, pero las serpientes mueren inmediatamente. De manera similar, el abrasador incendio del proceso de conciencia de Kṛṣṇa es tan fuerte, que mata inmediatamente a las serpientes de la ignorancia.

Здравият възел на лъжливото его се дължи на невежеството. Докато човек не познава истинската си същност, той е обречен да действа погрешно и по този начин да затъва все по-дълбоко в материалните замърсявания. Кр̣ш̣н̣а съзнание може да разпръсне това невежество, тази липса на истинско знание, както се потвърждава в Падма Пура̄н̣а: „Чистото предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-висшето просветление. То е като бушуващ горски пожар, който убива злотворните змии на желанията“. Когато има горски пожар, вилнеещият огън убива всички змии. В гората живеят много змии; когато стане пожар, най-напред пламват сухите листа по земята и змиите умират първи. Животните, които имат четири крака, могат да избягат от огъня или поне да се опитат да избягат, но змиите умират веднага. По същия начин огънят на Кр̣ш̣н̣а съзнание е толкова силен, че унищожава веднага змиите на невежеството.

El proceso de conciencia de Kṛṣṇa es supremamente auspicioso

Кр̣ш̣н̣а съзнание е благотворно за всички

Śrīla Rūpa Gosvāmī ha dado una definición de lo que es auspicioso. Él dice que lo verdaderamente auspicioso son las actividades que procuran el bienestar de toda la gente del mundo. En la actualidad, hay grupos de personas que se dedican a actividades de bienestar general en términos de la sociedad, la comunidad o la nación. Y hasta se ha hecho un intento en la forma de las Naciones Unidas para desarrollar una actividad de ayuda mundial. Pero debido a las imperfecciones de las limitadas actividades nacionales, un programa general de bienestar masivo para el mundo entero resulta prácticamente imposible. Sin embargo, el movimiento de conciencia de Kṛsṇa es tan bueno, que le puede ofrecer los mayores beneficios a toda la raza humana. Este movimiento puede atraer a todos, y todos pueden sentir sus resultados. Por lo tanto, Rupa Gosvami y otros eruditos están de acuerdo en que un amplio programa mundial de propaganda para el movimiento de conciencia de Kṛṣṇa dedicado al servicio devocional, constituye la actividad humanitaria de bienestar social más elevada que existe.

Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ дава определение на благотворността. Той казва, че истински благотворно е това, което носи добро на всички хора по света. В днешно време много благотворителни организации се занимават с дейности за благото на обществото, за благото на някаква определена общност или на нацията. Направен е дори опит (с основаването на Организацията на Обединените Нации) да се разгърнат дейности, с които да се помага на целия свят. Но поради това че ограничаващите се в национални рамки дейности винаги притежават недостатъци, всички тези глобални благотворителни програми се оказват практически неосъществими. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание обаче е толкова съвършено, че може да донесе най-висшето благо на цялото човечество. В това движение може да се включи всеки и сам, лично може да усети резултата от него. Затова Рӯпа Госва̄мӣ и другите мъдри учени са единодушни, че разпространяването на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание и на преданото служене по целия свят е най-висшата и най-хуманната благотворителна дейност.

En El Padma Purāṇa se explica de la siguiente manera cómo el movimiento de conciencia de Kṛṣṇa puede atraer la atención de todo el mundo, y cómo todos y cada uno de los hombres pueden sentir placer en ese proceso de conciencia de Kṛṣṇa:
"Se debe entender que una persona dedicada al servicio devocional con plena conciencia de Kṛṣṇa, le está prestando el mejor servicio al mundo entero y está complaciendo a todo el mundo. Además de la sociedad humana, está complaciendo incluso a los árboles y a los animales, porque también a ellos los atrae un movimiento como ése".
El Señor Caitanya dio un ejemplo práctico de esto cuando viajaba a través de las selvas de Jhārikhaṇḍa en la India central para difundir Su movimiento de saṅkīrtana. Los tigres, los elefantes, los venados y todos los demás animales salvajes se le unieron y participaron a su manera, bailando y cantando Hare Kṛṣṇa.

В Падма Пура̄н̣а се описва как движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание може да привлече вниманието на целия свят и как всеки човек може да изпитва наслаждение, ако приеме Кр̣ш̣н̣а съзнание: „Трябва да се разбере, че човек, който отдава предано служене в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, служи по най-съвършен начин на целия свят и удовлетворява всички. Той носи благо не само на хората, но дори и на дърветата и на животните, защото това движение пленява и тях“. Бог Чайтаня показал това на практика, когато пътувал през горите на Джха̄рикхан̣д̣а в Централна Индия, за да разпространява движението си за сан̇кӣртана. Тигрите, слоновете, сърните и всички останали диви животни се присъединили към него и посвоему танцували и повтаряли Харе Кр̣ш̣н̣а.

Además, una persona que se dedica al proceso de conciencia de Kṛṣṇa, que realiza servicio devocional, puede manifestar todas las buenas cualidades que se encuentran generalmente en los semidioses. Śukadeva Gosvāmī dice en el Quinto Canto de El Śrīmad-Bhāgavatam, Capítulo Dieciocho, verso 12: "Mi querido Rey, las personas que tienen una fe inquebrantable en Kṛṣṇa y que están libres de toda duplicidad, pueden manifestar todas las buenas cualidades de los semidioses".
Debido al alto grado de conciencia de Kṛṣṇa que posee el devoto, incluso a los semidioses les gusta vivir con él, y por lo tanto, se sobreentiende que en su cuerpo se han desarrollado las cualidades de los semidioses".

Освен това човек, който е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, който се занимава с предано служене, може да развие у себе си всички добри качества, които обикновено са притежание на полубоговете. В Пета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (18.12) Шукадева Госва̄мӣ казва: „Скъпи царю, личностите, които имат непоколебима вяра в Кр̣ш̣н̣а и са напълно искрени, могат да развият у себе си всички добри качества на полубоговете. С високото си Кр̣ш̣н̣а съзнание преданият привлича дори полубоговете, които с радост отиват да живеят с него, затова може да се каже, че в тялото на предания са се развили качествата на полубоговете“.

Por otro lado, una persona que no tiene conciencia de Kṛṣṇa, no tiene buenas cualidades. Puede que ella sea muy preparada desde el punto de vista académico, pero en el campo en sí de sus actividades se puede observar que es más baja que los animales. Aunque una persona posea una elevada educación académica, si no puede ir mas allá de la esfera de las actividades mentales, es seguro que sólo ejecutará actividades materiales y de ese modo permanecerá impura. Hay tantas personas en el mundo moderno que han recibido una elevada educación en las universidades materialistas, pero se observa que ellas no pueden participar del movimiento de conciencia de Kṛṣṇa y manifestar las elevadas cualidades de los semidioses.

А човек, който не е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, няма никакви добри качества. Той може да е много образован от академична гледна точка, но дейностите, които извършва, показват, че не се отличава твърде от животните. Човек може да притежава най-висше академично образование, но ако не може да надскочи предела на умствените дейности, ще бъде принуден да извършва само материални неща и по този начин винаги ще остава материално замърсен. В съвременния свят има толкова много хора, които са получили високо образование в материалистическите университети, но опитът показва, че не са в състояние да приемат движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание и да развият у себе си висшите качества на полубоговете.

Por ejemplo, un joven consciente de Kṛṣṇa, aunque no tenga una educación muy buena de acuerdo con las pautas universitarias, puede renunciar inmediatamente a toda clase de vida sexual ilícita, a las apuestas, a comer carne y a embriagarse, mientras que aquellos que no están en el plano de conciencia de Kṛṣṇa, aunque estén muy preparados, por lo general son alcohólicos, comen carne, están obsesionados con la vida sexual y son jugadores. Ésas son pruebas prácticas de cómo una persona consciente de Kṛṣṇa se vuelve muy adelantada en cuanto a las buenas cualidades, mientras que una persona que no está en el plano de conciencia de Kṛṣṇa, no puede hacerlo. Tenemos la experiencia de que el joven que sigue el proceso de conciencia de Kṛṣṇa está desapegado de los cines, los clubes nocturnos, los espectáculos de nudismo, los restaurantes, los expendios de licores, etc. Él llega a liberarse por completo, y evita gastar extravagantemente su valioso tiempo en fumar, beber, ir al teatro y bailar.

Например едно осъзнато за Кр̣ш̣н̣а момче веднага може да се откаже от непозволения полов живот, от хазарта, от месото и от интоксикантите, дори и да не притежава университетско образование. А тези, които не са в Кр̣ш̣н̣а съзнание, много често са алкохолици, месоядци, развратници и комарджии въпреки високото си образование. Това е истинско доказателство как човекът със съзнание за Кр̣ш̣н̣а развива всички добри качества в най-голяма степен, докато този, който няма такова съзнание, не може да ги развие. Виждаме на практика, че младите хора в Кр̣ш̣н̣а съзнание не са привързани към киното, нощните заведения, стриптийза, ресторантите, баровете и пр. Те са напълно свободни. Те знаят цената на времето и не го губят в пушене, пиене, дискотеки и театри.

Aquel que no tiene conciencia de Kṛṣṇa generalmente no puede sentarse en silencio ni siquiera por media hora. El sistema de yoga enseña que si uno permanece en silencio se dará cuenta de que es Dios. Puede que ese sistema les parezca bien a las personas materialistas, pero ¿por cuánto tiempo podrán mantenerse en silencio? De una manera artificial, puede que se sienten a hacer una supuesta meditación, pero inmediatamente después de su ejecución de yoga, se dedicarán otra vez a actividades tales como la vida sexual ilícita, las apuestas, el comer carne, y muchas otras cosas sin sentido. Pero una persona consciente de Kṛṣṇa se eleva gradualmente, sin esforzarse por practicar esa llamada meditación silenciosa. Por el simple hecho de dedicarse al proceso de conciencia de Kṛṣṇa, ella renuncia automáticamente a todas esas tonterías y manifiesta un carácter elevado. El carácter más elevado de todos se desarrolla si nos convertimos en devotos puros de Kṛṣṇa. Se concluye, pues, que nadie puede tener de hecho buenas cualidades, si carece de conciencia de Kṛṣṇa.

Човек, който не е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, обикновено не може да мълчи дори и половин час. Йога системата учи, че ако човек престане да говори, ще осъзнае, че е Бог. Тази система много допада на материалистите, но колко дълго могат те да останат напълно мълчаливи, да не издадат нито звук? Те се насилват и успяват да поседят известно време в някаква уж „медитация“, но веднага след тази „йога гимнастика“ отново се втурват към непозволения полов живот, хазарта, месото и още ред безсмислени неща. А човекът в Кр̣ш̣н̣а съзнание се издига постепенно, без да се интересува от такава фалшива безмълвна медитация. Той изоставя всички тези глупости и развива у себе си висши качества просто като действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Когато стане чист предан на Кр̣ш̣н̣а, човек постига най-висшите черти. В заключение може да се каже, че никой, който не е развил у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание, не може да притежава някакви наистина добри качества.

La felicidad en el plano de conciencia de Kṛṣṇa

Щастие в Кр̣ш̣н̣а съзнание

Śrīla Rūpa Gosvāmī ha analizado las diferentes fuentes de felicidad. Él ha dividido la felicidad en tres categorías, que son:
1. la felicidad que procede del disfrute material,
2. la felicidad que procede de identificarse con el Brahman Supremo, y
3. la felicidad que procede del cultivo de conciencia Kṛṣṇa.

Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ е анализирал различните източници на щастие и е разделил щастието на три категории: 1) щастие, което идва от материалното наслаждение; 2) щастие, което човек изпитва, когато се отъждествява с Върховния Брахман, и 3) щастие, което идва от Кр̣ш̣н̣а съзнание.

En el tantra-śāstra, el Señor Śiva le habla a su esposa Satī de la siguiente manera:
"Mi querida esposa, una persona que se ha rendido a los pies de loto de Govinda y en quien se ha desarrollado así una conciencia de Kṛṣṇa pura, puede lograr fácilmente que se le concedan todas las perfecciones deseadas por los impersonalistas; y aún más, puede gozar de la felicidad que obtienen los devotos puros".

В тантра-ша̄стра Шива казва на съпругата си Сатӣ: „Скъпа съпруго, човек, който се е отдал в лотосовите нозе на Говинда и по този начин е постигнал чисто Кр̣ш̣н̣а съзнание, лесно може да придобие всички съвършенства, към които се стремят имперсоналистите, но освен това той може да се наслаждава и на щастието, което изпитват чистите предани“.

La felicidad que procede del servicio devocional puro es la más elevada, porque es eterna. La felicidad que procede de la perfección material o de creer que se es Brahman es inferior, porque es temporal. No hay manera de evitar que uno caiga del plano de la felicidad material e incluso hay muchas probabilidades de caer del plano de la felicidad espiritual que procede de identificarse con el Brahman impersonal.

Щастието, което се дължи на чистото предано служене, е най-висше, защото е вечно. Щастието, което идва от материалните съвършенства или от осъзнаването, че човек е Брахман, е по-низше, защото е временно. Краят на материалното щастие е неизбежен. Всеки момент може да свърши и духовното щастие, което идва от отъждествяването на човека с безличностния Брахман.

Se ha visto que grandes sannyāsīs māyāvādīs (impersonalistas) ---almas muy preparadas y casi autorrealizadas--- puede que algunas veces se dediquen a actividades políticas o a actividades de bienestar social. La razón de eso es que, en realidad, el entendimiento impersonal no les proporciona ninguna felicidad trascendental, y por lo tanto, ellos deben descender al plano material y dedicarse a esos asuntos mundanos. Hay muchos casos, especialmente en la India, en que esos sannyāsīs māyāvādīs descienden nuevamente al plano material. Pero una persona que está totalmente en estado de conciencia de Kṛṣṇa, nunca regresa a ninguna clase de plano material. Por muy atractivas y tentadoras que sean las actividades de bienestar material, esa persona siempre sabe que ninguna de ellas puede compararse con la actividad espiritual del proceso de conciencia de Kṛṣṇa.

Понякога се случва дори велики сання̄сӣ ма̄я̄ва̄дӣ (имперсоналисти) – много образовани, почти себепознали се души – да се заемат с политически дейности или с дейности за благото на обществото. Причината за това е, че осъзнаването на безличностното не им е донесло висше трансцендентално удоволствие и те са принудени отново да слязат на материалното равнище и да се заемат с разни светски дейности. Има много примери, особено в Индия, за сання̄сӣ ма̄я̄ва̄дӣ, които отново слизат на материалното равнище. Но човек, който е в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, никога повече не се връща там. Той знае, че колкото и привлекателни и примамливи да са, материалните благотворителни дейности никога не могат да се сравняват с духовните дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Las perfecciones místicas logradas por los yogīs que han tenido verdadero éxito, son ocho. aṇima-siddhi se refiere al poder por el cual podemos llegar a ser tan pequeños, que podríamos entrar en la piedra. Los adelantos científicos modernos también nos permiten entrar en la piedra, porque han hecho posible excavar muchos subterráneos, penetrar en los cerros, etc. Por consiguiente, aṇima-siddhi, la perfección mística de tratar de entrar en la piedra, también ha sido lograda por la ciencia material. De manera similar, todos los yoga-siddhis o perfecciones son artes materiales. Por ejemplo, en un yoga- siddhi se desarrolla el poder de llegar a ser tan ligero, que se puede flotar en el aire o en el agua. Eso también lo han logrado los científicos modernos. Ellos vuelan por el aire, flotan en el agua y viajan por debajo del agua.

Мистичните съвършенства, които постигат истинските йогӣ, са осем на брой. Ан̣има̄-сиддхи е способността, чрез която човек може да се смали дотолкова, че да проникне в камъка. Съвременните научни постижения също ни дават възможност да проникваме в камъка – в днешно време се прокарват метролинии, тунели и пр. Следователно материалната наука също е постигнала мистичното съвършенство ан̣има̄-сиддхи, чрез което човек може да прониква в камъка. Всички останали йога-сиддхи, т.е. съвършенства, също са някакъв вид материални способности. Например с помощта на една от тях човек може да стане толкова лек, че да плува във въздуха или по повърхността на водата. Съвременните учени са постигнали и това. Те летят във въздуха, плуват по повърхността на водата и извършват подводни пътешествия.

Después de comparar todos estos yoga-siddhis místicos con las perfecciones materialistas, observamos que los científicos materialistas tratan de lograr las mismas perfecciones. Por lo tanto, realmente no hay diferencia entre la perfección mística y la perfección materialista. Un erudito alemán dijo una vez que las llamadas perfecciones del yoga ya habían sido alcanzadas por los científicos modernos y que, en consecuencia a él no le interesaban. Él inteligentemente fue a la India a aprender la forma de comprender su eterna relación con el Señor Supremo por medio del bhakti-yoga, el servicio devocional.

Като съпоставим всички мистични йога-сиддхи с материалните постижения, ще открием, че учените-материалисти си поставят за цел същите тези съвършенства. Следователно между мистичните съвършенства и материалните постижения няма разлика. Един немски учен казваше, че съвременната наука вече е постигнала така наречените съвършенства на йога и затова той не се интересува от тях. Той постъпи много умно и замина за Индия, за да научи как чрез бхакти йога, преданото служене, човек може да разбере вечната си връзка с Върховния Бог.

Desde luego que, en las categorías de la perfección mística hay ciertos procesos que los científicos materiales todavía no han podido desarrollar. Por ejemplo, un yogī místico puede entrar en el planeta Sol simplemente usando los rayos de la luz solar. Esa perfección se llama laghimā. De igual manera, un yogī puede tocar la Luna con un dedo. Aunque los astronautas modernos van a la Luna con la ayuda de naves espaciales, se enfrentan con muchas dificultades, mientras que una persona que tenga la perfección mística puede extender la mano y tocar la Luna con el dedo. Ese siddhi se llama prāpti o adquisición. Con ese prāpti-siddhi el yogī místico no sólo puede tocar el planeta Luna, sino que puede extender la mano en cualquier dirección y tomar lo que desee. Él puede estar sentado a miles de kilómetros de determinado lugar y si quiere, puede tomar fruta de algún jardín de ese lugar. Eso es prāpti-siddhi.

Естествено в мистичното съвършенство все още остават някои процеси, които учените-материалисти не са успели да овладеят. Например един йогӣ мистик може да стигне до Слънцето, като използва слънчевите лъчи. Това съвършенство се нарича лагхима̄. Един йогӣ може още да докосне Луната с пръст. Съвременните космонавти отиват на Луната с помощта на космически кораби, но постигат това с цената на огромни усилия, докато за човека, който е овладял мистичното съвършенство, е достатъчно да протегне ръка, за да докосне Луната с пръст. Тази сиддхи се нарича пра̄пти (постигане). С помощта на пра̄пти-сиддхи един съвършен йогӣ мистик може не само да докосне Луната; той може да протегне ръка и да вземе всичко, което пожелае, където и да се намира то. Той може да е на хиляди километри от някоя градина, но ако поиска, ще откъсне плод от нея. Това представлява пра̄пти-сиддхи.

Los científicos modernos han fabricado armas nucleares con las que pueden destruir una parte insignificante de este planeta, pero con el yoga-siddhi conocido como īśitā, se puede crear y destruir todo un planeta simplemente a voluntad. Otra perfección se llama vaśitā, y con ella se puede poner a cualquier persona bajo control. Ese es un tipo de hipnotismo que es casi irresistible. Algunas veces se observa que un yogī que puede que haya logrado cierta perfección en el poder místico vaśitā, se presenta ante la gente, habla toda clase de tonterías, les controla la mente, los explota, les quita su dinero y luego se va.

Съвременните учени са създали ядрените оръжия, с които могат да унищожат някаква част от тази планета, но с помощта на една йога-сиддхи, която се нарича ӣшита̄, човек може да създаде или да разруши цяла планета, стига да поиска. Вашита̄ е едно друго съвършенство; с негова помощ човек може да подчини всеки на волята си. Това е вид хипноза, на която почти никой не може да устои. Понякога се случва някой йогӣ, който е овладял донякъде тази мистична сила, да отиде сред хората, да им говори всякакви глупости, да управлява мислите им, да се възползва от труда им, да им вземе парите и да си отиде.

Hay otra perfección mística que se conoce como prākāmya (magia). Con este poder prākāmya se puede conseguir todo lo que se desee. Por ejemplo, uno puede hacer que le entre agua en un ojo y que después le vuelva a salir del ojo. Uno puede realizar esas actividades maravillosas con sólo desearlo.

Има едно друго мистично съвършенство, което се нарича пра̄ка̄мя (магия). С тази способност човек може да постигне всичко, което пожелае. Например може да си напълно окото с вода и след това да накара водата отново да излезе от вътрешността. Той може да извършва всякакви чудеса, каквито пожелае.

La más alta perfección del poder místico se llama kāmāvaśāyitā. Esto también es magia, pero mientras que el poder prākāmya actúa para crear efectos maravillosos dentro del ámbito de la naturaleza, el kāmāvaśāyitā permite contradecir a la naturaleza ---en otras palabras, permite hacer lo imposible---. Por supuesto, si uno adquire esas perfecciones yóguicas materialistas, puede conseguir un alto grado de felicidad temporal.

Най-висшата мистична сила се нарича ка̄ма̄васа̄йита̄. Тя също е вид магия, но докато с помощта на пра̄ка̄мя човек може да създава необикновени неща, които не противоречат на природните закони, ка̄ма̄васа̄йита̄ позволява на човек да нарушава тези закони, с други думи, да прави невъзможното. Ясно е, че с помощта на подобни материални йога съвършенства човек може да постигне много голямо, но временно щастие.

Las personas que están enamoradas del resplandor de los adelantos materialistas modernos, piensan tontamente que el movimiento de conciencia de Kṛṣṇa es para hombres poco inteligentes. "Yo estoy mejor en medio de mis comodidades materiales ---manteniendo un bonito apartamento, una hermosa familia y una agradable vida sexual". Esas personas no saben que en cualquier momento pueden ser echadas de su situación material. Debido a la ignorancia, no saben que la vida real es eterna. La comodidad temporal del cuerpo no es la meta de la vida, y es debido a la ignorancia más obscura que la gente se enamora del brillante progreso de las comodidades materiales. Srila Bhaktivinoda Thakura ha dicho que el progreso del conocimiento material hace que las personas se vuelvan más tontas, porque con su brillo hace que ellas olviden su verdadera identidad. Esto es fatal para ellas, porque esta forma de vida humana es para salir del ámbito de la contaminación material. Con el progreso del conocimiento material, la gente se ve cada vez más enredada en la existencia material. Ellos no tienen esperanzas de liberarse de esa catástrofe.

Хората, които са заслепени от блясъка на съвременния научен прогрес, глупаво мислят, че движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е само за ограничени хора. „Аз съм в много по-добро положение от тях, защото се грижа за материалното си благополучие – имам хубаво жилище, семейство и всички възможности за полов живот“. Тези хора не знаят, че всеки миг могат да се лишат от материалното си благополучие. В невежеството си те не разбират, че истинският живот е вечен. Временните удобства за тялото не могат да бъдат цел на живота; само заради дълбокия мрак на невежеството, в което се намират, хората са заслепени от блясъка на материалния комфорт. Затова Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура е казал, че развитието на материалната наука прави хората по-глупави, защото блясъкът му ги кара да забравят истинската си същност. А това е истинско проклятие за хората, защото предназначението на човешката форма на живот е живото същество да се освободи от всички замърсявания. С развитието на материалното знание хората затъват все по-дълбоко и по-дълбоко в материалното битие и нямат никаква надежда да се спасят от това бедствие.

En El Hari-bhakti-sudhodaya se dice que Prahlāda Mahārāja, un gran devoto del Señor, le rezaba así a Nṛsiṁhadeva (la encarnación mitad hombre mitad león): 
"Mi querido Señor, yo rezo repetidamente a Tus pies de loto y tan sólo pido que pueda ser más fuerte en el servicio devocional. Simplemente rezo pidiendo que mi conciencia de Kṛṣṇa sea cada vez más fuerte y constante, porque la felicidad que procede del plano de conciencia de Kṛṣṇa y del servicio devocional es tan poderosa, que con ella se pueden alcanzar todas las demás perfecciones de la religiosidad, el desarrollo económico, y la complacencia de los sentidos, e incluso lograr liberarse de la existencia material".

В Хари-бхакти судходая се казва, че Прахла̄да Маха̄ра̄джа, един велик предан на Бога, се молел на Нр̣сим̇хадева (инкарнация на Бога като полулъв-получовек) така: „О, Господи, отново и отново се моля в лотосовите Ти нозе само за едно: да стана по-устойчив в преданото служене. Моля се единствено да бъда по-силен и по-непоколебим в Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото щастието, което човек получава от Кр̣ш̣н̣а съзнание и от преданото служене, е толкова могъщо, че може да донесе на човек всичко, което му носят религията, икономическото развитие, сетивното наслаждение и дори освобождението от материалното съществуване“.

En realidad, un devoto puro no ambiciona a ninguna de estas perfecciones, porque la felicidad que procede del servicio devocional con conciencia de Kṛṣṇa es tan trascendental y tan ilimitada, que ninguna otra felicidad se le puede comparar. Se dice que ni siquiera un océano de la felicidad que procede de cualquier otra actividad, puede compararse con una gota de la felicidad que procede del plano de conciencia de Kṛṣṇa. Por lo tanto, cualquier persona que haya cultivado aunque sea una pequeña cantidad de servicio devocional puro, puede rechazar fácilmente todas las demás clases de felicidad provenientes de la religiosidad, del desarrollo económico, de la complacencia de los sentidos y de la liberación.

Всъщност чистият предан не се стреми към нито едно от тези неща, защото щастието, което получава от преданото служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е толкова трансцендентално и безкрайно, че с него не може да се сравни никакво друго щастие. Казва се, че дори цял океан от щастие, което може да донесе някоя дейност, не може да се сравни с една капчица щастие в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова човек, който е развил дори съвсем малко чисто предано служене, много лесно може да презре цялото щастие, което идва от религията, икономическото развитие, сетивното наслаждение и освобождението.

Había un gran devoto del Señor Caitanya conocido como Kholāvecā Śrīdhara, que era un hombre muy pobre. Él hacía un poquito de dinero vendiendo vasos hechos de hojas de plátano, pero sus ingresos eran casi nulos. Sin embargo, el cincuenta por ciento de su pequeño ingreso lo gastaba en el culto del Ganges, y con el otro cincuenta por ciento vivía de un modo u otro. El Señor Caitanya se le reveló una vez a este devoto intimo, Kholāvecā Śrīdhara, y ofreció darle toda la opulencia que quisiera. Pero Śrīdhara le dijo al Señor que él no quería ninguna opulencia material. Él estaba muy feliz en la condición en que se encontraba, y solamente quería conseguir una fe y una devoción inquebrantables por los pies de loto del Señor Caitanya. Ésa es la posición de los devotos puros. Si ellos se pueden dedicar las veinticuatro horas del día al servicio devocional, no quieren nada más, ni siquiera la felicidad de la liberación o la felicidad de volverse uno con el Supremo.

Бог Чайтаня имал един велик предан на име Кхола̄веча̄ Шрӣдхара, който бил много беден. Той си изкарвал прехраната, като правел чашки от бананови листа и ги продавал, но приходите му били съвсем нищожни. Въпреки това той отделял половината от дребната си печалба, за да обожава Ганг, а с останалата половина успявал някак си да преживява. Веднъж Бог Чайтаня се разкрил пред доверения си предан Кхола̄веча̄ Шрӣдхара и му предложил да му даде каквито богатства пожелае. Но Шрӣдхара отвърнал на Бога, че не иска никакви материални богатства. Той бил напълно щастлив в положението, в което се намирал. Единственото му желание било да постигне непоколебима вяра и преданост към лотосовите нозе на Бог Чайтаня. Такава е позицията на чистите предани. Ако могат да отдават предано служене денонощно, на тях не им трябва нищо друго, дори и щастието на освобождението или сливането с Върховния.

En El Nārada-pañcarātra también se dice que a cualquier persona que haya cultivado aunque sea una pequeña cantidad de servicio devocional, no le importa nada, ninguna clase de felicidad que proceda de la religiosidad, del desarrollo económico, de la complacencia de los sentidos, ni de las cinco clases de liberación. Cualquier clase de felicidad que se obtenga de la religiosidad, del desarrollo económico, de la liberación o de la complacencia de los sentidos, no puede ni siquiera atreverse a entrar en el corazón de un devoto puro. Se dice que así como los sirvientes y los asistentes personales de una reina siguen a la reina con todo respeto y reverencia, así mismo los goces de la religiosidad, del desarrollo económico, de la complacencia de los sentidos y de la liberación, siguen al servicio devocional del Señor. En otras palabras, un devoto puro no carece de ninguna clase de felicidad que provenga de cualquier fuente. Él no quiere nada que no sea servir a Kṛṣṇa, pero aún en el caso de que llegara a tener otro deseo, el Señor se lo satisface sin que el devoto se lo pida.

В На̄рада пан̃чара̄тра също се казва, че човек, който е развил дори съвсем малко предано служене, не проявява никакъв интерес към щастието, което може да се получи от религията, икономическото развитие, сетивното наслаждение или петте вида освобождение. Щастието, което носят тези неща, не се осмелява дори да пристъпи към сърцето на чистия предан. Удоволствието, което носят религията, икономическото развитие, сетивното наслаждение и освобождението, следва преданото служене на Бога по същия начин, както пажовете и придворните слуги следват царицата с цялото си благоговение и почит. Казано другояче, чистият предан може да постигне всяко щастие, независимо от източника му. Но той не иска нищо друго, освен да служи на Кр̣ш̣н̣а. Ако обаче преданият все пак има някакво друго желание, Богът го изпълнява, без да чака да бъде помолен за това.

La rareza del servicio devocional puro

Чистото предано служене се среща много рядко

En la fase preliminar de la vida espiritual hay diferentes clases de austeridades, penitencias y prácticas similares para lograr la autorrealización. Sin embargo, aunque el que se dedique a esas prácticas no tenga ningún deseo material, aun así no podrá conseguir el servicio devocional. Y si uno trata por sí solo de conseguir el servicio devocional, ello tampoco será muy prometedor, porque Kṛṣṇa no accede a concederle el servicio devocional simplemente a cualquiera. Kṛṣṇa puede ofrecerle fácilmente a una persona felicidad material o aún la liberación, pero Él no accede muy fácilmente a permitir que alguien se dedique a Su servicio devocional. De hecho, el servicio devocional se puede lograr sólo por la misericordia de un devoto puro. En El Caitanya-caritāmṛta (Madhya 19.151) se dice: 
"Por la misericordia del maestro espiritual, que es un devoto puro, y por la misericordia de Kṛṣṇa, se puede llegar al plano del servicio devocional puro. No existe ninguna otra manera de hacerlo".

В началната фаза на духовния живот има различни видове отречения, изпитания и други дейности, целящи постигането на себепознание. Но даже и вършителят им да е напълно лишен от материални желания, той все още не може да достигне преданото служене. Стремежът да се постигне преданото служене със собствени усилия също не е много надежден, защото Кр̣ш̣н̣а не се съгласява да дари с предано служене всеки. Кр̣ш̣н̣а лесно може да възнагради човек с материално щастие или дори с освобождение, но много трудно се съгласява да даде дара на преданото си служене. Всъщност преданото служене може да се постигне само по милостта на чист предан. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 19.151) е казано: „Човек може да се издигне до равнището на преданото служене само по милостта на духовния учител, който е чист предан, и по милостта на Кр̣ш̣н̣а. Друг начин няма“.

La rareza del servicio devocional se confirma también en el tantra-śāstra, en donde el Señor Śiva le dice a Satī: "Mi querida Sati, si uno es un filósofo muy bueno en el análisis de los diferentes campos del conocimiento, puede llegar a liberarse del enredo material. Mediante la práctica de los sacrificios rituales que se recomiendan en los Vedas, uno puede elevarse al plano de las actividades piadosas y así gozar al máximo de las comodidades materiales de la vida. Pero todos esos esfuerzos no pueden ofrecernos el servicio devocional del Señor, ni siquiera si tratamos de lograrlo por medio de esos procesos durante muchos y muchos miles de nacimientos".

В тантра-ша̄стра също се потвърждава, че преданото служене се среща изключително рядко. Там Шива казва на Сатӣ: „Скъпа моя Сатӣ, човек може да се освободи от материалното робство, ако е добър философ и изследва различните методи на познанието. Като извършва ритуалните жертвоприношения, препоръчани във Ведите, той може да се издигне до равнището на благочестивите дейности и по този начин да се наслаждава на пълно материално благополучие. Но всички тези усилия едва ли ще му помогнат да достигне преданото служене на Бога, дори ако прави опити, като следва тези процеси в продължение на десетки и стотици хиляди раждания“.

En El Śrīmad-Bhāgavatam, Prahlāda Mahārāja también confirma que tan sólo por el esfuerzo personal o por la instrucción de autoridades superiores, no podemos llegar a la etapa del servicio devocional. Uno debe ser bendecido por el polvo de los pies de loto de un devoto puro, el cual está totalmente libre de la contaminación de los deseos materiales.

Прахла̄да Маха̄ра̄джа също потвърждава в Шрӣмад Бха̄гаватам, че човек не може да се издигне до равнището на преданото служене единствено със собствените си усилия или като следва наставленията на висшите авторитети. Човек трябва да бъде благословен от прахта от лотосовите нозе на чист предан, който е напълно освободен от замърсяванията на материалните желания.

En el Quinto Canto de El Śrīmad-Bhāgavatam, Capítulo Seis, verso 18, Śukadeva Gosvāmī también le dice a Mahārāja Parīkṣit:

"Mi querido Rey, el Señor Kṛṣṇa, conocido como Mukunda, es el eterno protector de los Pāṇḍavas y de los Yadus. Él es también su maestro espiritual e instructor en todos los aspectos. Él es su único Dios venerable. Él es muy querido y afectuoso, y Él es el director de todas sus actividades, tanto individuales como familiares. [Y lo que es más, algunas veces Él ejecuta sus órdenes como si fuera su mensajero ¡Mi querido Rey, qué afortunados son ustedes, porque otros no podrían ni siquiera soñar con obtener todos esos favores que les ha concedido el Señor Supremo".

El significado de este verso es que el Señor ofrece fácilmente la liberación, pero rara vez accede a ofrecerle a un alma el servicio devocional, ya que por medio del mismo, el devoto se adueña del propio Señor.

В Пета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (6.18) На̄рада казва на Юдхиш̣т̣хира: „Скъпи царю, Бог Кр̣ш̣н̣а, който е известен още като Мукунда, е вечният покровител на Па̄н̣д̣авите и на Я̄давите. Освен това Той е твой духовен учител и наставник във всичко. Той е единственият Бог, когото трябва да обожаваш. Той е много мил и великодушен и управлява всичките ти дейности, а също и дейностите на целия ти род. А освен това понякога Той изпълнява поръките ти, сякаш ти е пратеник! О, царю, колко щастлив си ти! Другите не могат дори да сънуват благоволението, което Върховният Бог проявява към теб“. Смисълът на този стих е, че Богът лесно дава освобождение, но много рядко се съгласява да дари душата с предано служене, защото чрез преданото служене човек може да спечели самия Бог.

La felicidad de volverse uno con el Supremo

Щастието на сливането с Върховния

Śrīla Rūpa Gosvāmī dice que si brahmānanda, o la felicidad de volverse uno con el Supremo, se multiplica por un trillón, aun así no se puede comparar con una fracción atómica de la felicidad que procede del océano del servicio devocional.

Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва, че ако брахма̄нанда, или щастието, което човек изпитва при сливането с Върховния, се умножи трилиони пъти, пак не може да се сравни дори с една нищожна капчица от щастието, което човек получава от океана на преданото служене.

En El Hari-bhakti-sudhodaya, mientras Prahlāda Mahārāja complace al Señor Nṛsiṁhadeva con sus oraciones, dice:
"Mi querido Señor del universo, estoy sintiendo un placer trascendental en Tu presencia y me he sumido en el océano de la felicidad. Ahora considero que, comparada con este océano de dicha, la felicidad de brahmānanda no es más que el agua que cabe en la huella que deja la pezuña de una vaca en la tierra".
De manera similar, eso se confirma en El Bhavārtha-dīpikā, el comentario que Śrīdhara Svāmī le hizo a El Śrīmad-Bhāgavatam:
"Mi querido Señor, algunas de las afortunadas personas que nadan en el océano del néctar de la devoción por Ti y que saborean el néctar de la narración de Tus pasatiempos, ciertamente conocen unos éxtasis que inmediatamente minimizan el valor de la felicidad que se obtiene de la religiosidad, del desarrollo económico, de la complacencia de los sentidos y de la liberación. Devotos tan transcendentales como lo son ésos, consideran que cualquier clase de felicidad que no sea la del servicio devocional, no es mejor que la paja que se encuentra en la calle".

В Хари-бхакти судходая в една от молитвите си, с които удовлетворява Бог Нр̣сим̇хадева, Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва: „О, Господарю на вселената, в твое присъствие аз изпитвам трансцендентално удоволствие и потъвам в океан от щастие. В сравнение с този океан от блаженство сега за мен щастието брахма̄нанда не е нищо повече от водата, която се събира в отпечатъка от краве копито в пръстта“. А в Бха̄ва̄ртха дӣпика̄, коментара на Шрӣдхара Сва̄мӣ върху Шрӣмад Бха̄гаватам, се потвърждава: „О, Господи, щастливците, които плуват в океана от нектара на предаността към теб и се наслаждават на нектарните разкази за забавленията Ти, несъмнено изпитват екстаз, който обезценява щастието, извличано от религията, икономическото развитие, сетивното наслаждение и освобождението. Тези трансцендентални предани гледат на всяко друго щастие, освен на преданото служене, като на незначителната сламка, паднала на улицата“.

Atrayendo a Kṛṣṇa

Преданото служене привлича Кр̣ш̣н̣а

Śrīla Rūpa Gosvāmī ha dicho que el servicio devocional atrae incluso al mismo Kṛṣṇa. Kṛṣṇa atrae a todos, pero el servicio devocional atrae a Kṛṣṇa. El símbolo del servicio devocional en el más alto grado es Rādhārāṇī. A Kṛṣṇa se lo llama Madana-mohana, que significa que Él es tan atractivo, que puede superar la atracción de miles de Cupidos. Pero Rādhārāṇī es todavía más atractiva, porque Ella puede atraer al mismo Kṛṣṇa. Por lo tanto, los devotos la llaman Madana-mohana-mohanī: la que atrae al que atrae a Cupido.

Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва, че преданото служене привлича дори Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а привлича всички, но преданото служене привлича самия него. Въплъщението на най-висшето предано служене е Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Кр̣ш̣н̣а се нарича Мадана-мохана, което означава, че е толкова привлекателен, та очарованието му надминава очарованието на хиляди Купидони. Но привличащата сила на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ е още по-голяма, защото Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ привлича дори Кр̣ш̣н̣а. Затова преданите я наричат Мадана-мохана-мохинӣ – тази, която привлича този, който привлича Купидон.

Realizar servicio devocional quiere decir seguir los pasos de Rādhārāṇī, y los devotos de Vṛndāvana se ponen al cuidado de Rādhārāṇī para lograr la perfección en su servicio devocional. En otras palabras, el servicio devocional no es una actividad del mundo material; el servicio devocional está directamente bajo el control de Rādhārāṇī. En El Bhagavad-gītā se confirma que los mahātmās, o las grandes almas, están bajo la protección de daivī prakṛti, la energía interna ---Rādhārāṇī---. Así pues, como el servicio devocional está directamente bajo el control de la potencia interna de Kṛṣṇa, atrae incluso al propio Kṛṣṇa.

Да се отдава предано служене, означава да се следват стъпките на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, и за да постигнат съвършенство в преданото си служене, преданите във Вр̣нда̄вана се оставят на грижите на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. С други думи, преданото служене не е дейност от материалния свят; то се управлява непосредствено от Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. В Бхагавад-гӣта̄ се потвърждава, че маха̄тмите, великите души, се намират под покровителството на даивӣ пракр̣ти, вътрешната енергия – Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. И така, преданото служене е подчинено непосредствено на вътрешната енергия на Кр̣ш̣н̣а и привлича дори самия Кр̣ш̣н̣а.

Este hecho lo corrobora Kṛṣṇa en el Undécimo Canto de El Śrīmad-Bhāgavatam, Capítulo Catorce, verso 20, en donde Él dice:
"Mi querido Uddhava, he de informarte que la atracción que Yo siento por el servicio devocional que hacen Mis devotos, no se despierta ni siquiera con la ejecución del yoga místico, la especulación filosófica, los sacrificios rituales, el estudio de El Vedānta, la práctica de severas austeridades, ni la entrega de todo como caridad. Éstas son, por supuesto, actividades muy buenas, pero no son tan atractivas para Mí como el trascendental servicio amoroso que ejecutan Mis devotos".

Кр̣ш̣н̣а потвърждава това в Единадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (14.20), където казва: „Скъпи Уддхава, знай от мен, че влечението, което изпитвам към преданото служене на преданите ми, не може да бъде предизвикано нито от този, който упражнява мистична йога, нито от този, който се отдава на философски разсъждения, нито от този, който извършва обредни жертвоприношения, изучава Веда̄нта, подлага се на сурови отречения или дава цялото си имущество като милостиня. Тези дейности, разбира се, са много похвални, но не ме привличат така, както трансценденталното любовно служене, което ми отдават преданите ми“.

En El Śrīmad-Bhāgavatam, Séptimo Canto, Capítulo Diez, versos 48 y 49, Nārada describe cómo Kṛṣṇa es atraído por el servicio devocional de Sus devotos. Ahí, Nārada se dirige al Rey Yudhiṣṭhira mientras el Rey aprecia las glorias del carácter de Prahlāda Mahārāja. Un devoto siempre aprecia las actividades de otros devotos. Yudhiṣṭhira Mahārāja estaba apreciando las virtudes de Prahlāda, y ése es un signo característico de un devoto puro. Un devoto puro nunca se considera importante; él siempre piensa que otros devotos son más importantes que él. El Rey estaba pensando: "Prahlāda Mahārāja es realmente un devoto del Señor, mientras que yo no soy nada", y mientras pensaba en eso, Nārada se dirigió a él de la siguiente manera:
"Mi querido rey Yudhiṣṭhira, ustedes [los hermanos Pāṇḍavas] son las únicas personas afortunadas que hay en este mundo. La Suprema Personalidad de Dios ha aparecido en este planeta y se está presentando ante ustedes como un ser humano ordinario. Él siempre está con ustedes en todas las circunstancias. Él vive con ustedes y se cubre de los ojos de los demás. Los demás no pueden entender que Él es el Señor Supremo, y sin embargo, Él vive con ustedes como primo, como amigo, y hasta como mensajero. Por consiguiente, sepan que nadie en este mundo es más afortunado que ustedes".

В Седма песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (10.48 – 49) На̄рада описва как Кр̣ш̣н̣а изпитва влечение към преданото служене на преданите си. Там На̄рада се обръща към цар Юдхиш̣т̣хира, който се възхищава на изключителните и славни качества на Прахла̄да Маха̄ра̄джа. Преданите винаги се възхищават от дейностите на другите предани. Юдхиш̣т̣хира Маха̄ра̄джа възхвалявал качествата на Прахла̄да и това е един от признаците на чистата преданост. Един чист предан никога не мисли за себе си, че е велик – той винаги смята, че другите предани са по-велики от него. Царят мислел: „Прахла̄да Маха̄ра̄джа е истински предан на Бога, а аз не съм нищо“. В този момент На̄рада се обърнал към него със следните думи: „Скъпи царю Юдхиш̣т̣хира, вие (петимата братя Па̄н̣д̣ави) сте единствените щастливи хора на този свят. Върховният Бог се е появил на тази планета и се представя пред вас като обикновено човешко същество. Той винаги е при вас, независимо от обстоятелствата. Той живее с вас и се крие от очите на другите. Другите не могат да разберат, че Той е Върховният Бог, но Той живее с вас като ваш братовчед, приятел и дори като пратеник. Затова трябва да знаете, че никой на този свят не е по-щастлив от вас“.

En El Bhagavad-gītā, cuando Kṛṣṇa apareció en Su forma universal, Arjuna rezó:
"Mi querido amado Kṛṣṇa, yo te consideraba mi primo hermano, y en consecuencia me he mostrado irrespetuoso contigo de tantas formas, llamándote 'Kṛṣṇa' o 'amigo'. Pero Tú eres tan grande, que yo no lo podía comprender".
Así que, ésa era la posición de los Pāṇḍavas; aunque Kṛṣṇa es la Suprema Personalidad de Dios, el más grande entre todos los grandes, Él permaneció con esos hermanos de familia real, sintiéndose atraído por su devoción, por su amistad y por su amor. Ésa es la prueba de lo grande que es esta práctica del servicio devocional: puede atraer incluso a la Suprema Personalidad de Dios. Dios es grande, pero el servicio devocional es más grande que Dios, porque lo atrae a Él. Las personas que no se dedican al servicio devocional, jamás podrán comprender el gran valor que tiene el prestarle servicio al Señor.

В Бхагавад-гӣта̄, когато Кр̣ш̣н̣а се появил пред Арджуна във вселенската си форма, Арджуна му отдал следните молитви: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а, аз мислех, че си ми братовчед и затова много пъти се държах непочтително с теб и те наричах „Кр̣ш̣н̣а“ или „приятелю“. Но Ти си толкова велик, че аз дори не съм в състояние да проумея това величие“. Такава била позицията на Па̄н̣д̣авите: Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, най-великият сред всички велики личности, прекарвал цялото си време с тези братя принцове, защото бил пленен от тяхната преданост, приятелство и любов. Това е доказателство за величието на преданото служене. Преданото служене може да привлече дори Върховната Божествена Личност. Богът е велик, но преданото служене е по-велико и от Бога, защото го привлича. Хората, които не отдават предано служене, никога няма да разберат колко велико и ценно е това да служиш на Бога.