Text 17
ТЕКСТ 17
Devanagari
Деванагари (азбука)
रक्षन्यथा बलिं गृह्णन्निह प्रेत्य च मोदते ॥ १७ ॥
Text
Текст
corādibhyaḥ prajā nṛpaḥ
rakṣan yathā baliṁ gṛhṇann
iha pretya ca modate
чора̄дибхях̣ праджа̄ нр̣пах̣
ракш̣ан ятха̄ балим̇ гр̣хн̣анн
иха претя ча модате
Synonyms
Дума по дума
rājan — O King; asādhu — mischievous; amātyebhyaḥ — from ministers; cora-ādibhyaḥ — from thieves and rogues; prajāḥ — the citizens; nṛpaḥ — the king; rakṣan — protecting; yathā — accordingly as; balim — taxes; gṛhṇan — accepting; iha — in this world; pretya — after death; ca — also; modate — enjoys.
ра̄джан – о, царю; аса̄дху – от покварени; ама̄тйебхях̣ – министри; чора-а̄дибхях̣ – от крадци и престъпници; праджа̄х̣ – поданиците; нр̣пах̣ – царят; ракш̣ан – защитаващ; ятха̄ – според; балим – данъци; гр̣хн̣ан – вземащ; иха – в този свят; претя – след смъртта; ча – също; модате – се наслаждава.
Translation
Превод
The saintly persons continued: When the king protects the citizens from the disturbances of mischievous ministers as well as from thieves and rogues, he can, by virtue of such pious activities, accept taxes given by his subjects. Thus a pious king can certainly enjoy himself in this world as well as in the life after death.
Святите личности продължиха: Царят, който опазва своите поданици както от произвола на покварени министри, така и от набезите на крадци и престъпници, е благочестив и затова има право да събира данъци от народа си. Такъв благороден монарх е достоен да се наслаждава не само в този живот, но и в следващия.
Purport
Пояснение
The duty of a pious king is described very nicely in this verse. His first and foremost duty is to give protection to the citizens from thieves and rogues as well as from ministers who are no better than thieves and rogues. Formerly, ministers were appointed by the king and were not elected. Consequently, if the king was not very pious or strict, the ministers would become thieves and rogues and exploit the innocent citizens. It is the king’s duty to see that there is no increase of thieves and rogues either in the government secretariat or in the departments of public affairs. If a king cannot give protection to citizens from thieves and rogues both in the government service and in public affairs, he has no right to exact taxes from them. In other words, the king or the government that taxes can levy taxes from the citizens only if the king or government is able to give protection to the citizens from thieves and rogues.
В тази строфа ясно са посочени задълженията на благочестивия цар. Неговият пръв и най-важен дълг е да защитава населението от крадци и престъпници, както и от министри, не по-добри от пладнешки разбойници. По-рано министрите не били избирани, а били назначавани от царя. Затова ако царят не бил много благочестив или достатъчно строг, министрите му се превръщали в истински разбойници, които безпощадно ограбвали беззащитните граждани. Дълг на царя е да не позволява в държавното управление, както и в обществените институции да проникват крадци и измамници. Той няма право да събира данъци от народа, ако не е в състояние да го защити от такива злодеи. С други думи, царят или правителството могат да облагат хората с данъци само ако са в състояние да ги защитят от престъпници и крадци.
In the Twelfth Canto of Śrīmad-Bhāgavatam (12.1.42) there is a description of these thieves and rogues in government service. As stated, prajās te bhakṣayiṣyanti mlecchā rājanya-rūpiṇaḥ: “These proud mlecchas [persons who are less than śūdras], representing themselves as kings, will tyrannize their subjects, and their subjects, on the other hand, will cultivate the most vicious practices. Thus practicing evil habits and behaving foolishly, the subjects will be like their rulers.” The idea is that in the democratic days of Kali-yuga, the general population will fall down to the standard of śūdras. As stated (kalau śūdra-sambhavaḥ), practically the whole population of the world will be śūdra. A śūdra is a fourth-class man who is only fit to work for the three higher social castes. Being fourth-class men, śūdras are not very intelligent. Since the population is fallen in these democratic days, they can only elect a person in their category, but a government cannot run very well when it is run by śūdras. The second class of men, known as kṣatriyas, are especially meant for governing a country under the direction of saintly persons (brāhmaṇas) who are supposed to be very intelligent. In other ages — in Satya-yuga, Tretā-yuga and Dvāpara-yuga — the general populace was not so degraded, and the head of government was never elected. The king was the supreme executive personality, and if he caught any ministers stealing like thieves and rogues, he would at once have them killed or dismissed from service. As it was the duty of the king to kill thieves and rogues, it was similarly his duty to immediately kill dishonest ministers in government service. By such strict vigilance, the king could run the government very well, and the citizens would be happy to have such a king. The conclusion is that unless the king is perfectly able to give protection to the citizens from rogues and thieves, he has no right to levy taxes from the citizens for his own sense gratification. However, if he gives all protection to the citizens and levies taxes on them, he can live very happily and peacefully in this life, and at the end of this life be elevated to the heavenly kingdom or even to the Vaikuṇṭhas, where he will be happy in all respects.
В Дванадесета Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (12.1.42) се говори, че в бъдеще крадците и негодниците ще започнат да заемат високи държавни постове. Праджа̄с те бхакш̣айиш̣янти млеччха̄ ра̄джаня-рӯпин̣ах̣ – „Тези самодоволни млеччхи (хора по-низши и от шӯдри), представящи се за царе, ще угнетяват своите поданици, а поданиците на свой ред ще тънат в грехове и пороци, така постепенно ще привикнат към злото и действайки противно на човешкия разум, съвсем ще заприличат на своите управници“. С други думи, в Кали юга – епохата на демокрацията – населението на цялата планета ще деградира до равнището на шӯдри. Както е казано в писанията (калау шӯдра-самбхавах̣), в тази епоха всички хора ще станат шӯдри. Шӯдрите са четвъртата обществена класа и единственото, на което са способни, е да работят за трите по-висши класи. Те са най-нископоставени и не се отличават с голяма интелигентност. И тъй като в днешната епоха на демокрация всички са деградирали, те избират за лидери и държавници хора от същата категория. Но правителство, съставено изцяло от шӯдри, не е в състояние да функционира добре. Единствено кш̣атриите, представителите на втората обществена класа, под ръководството на святите личности (бра̄хман̣ите), които са най-интелигентните личности в обществото, могат да управляват държавата правилно. В предишните епохи – Сатя юга, Трета̄ юга и Два̄пара юга, – когато хората не били толкова деградирали, държавният глава никога не бивал избиран. Царят притежавал изключителна власт и можел веднага да осъди на смърт или да свали от длъжност всеки министър, който бъдел уличен в кражба или измама. Дълг на монарха било да наказва не само престъпниците, но незабавно да екзекутира и онези министри, които се замесвали в злоупотреби. Благодарение на бдителността и строгостта на царя държавата била управлявана безупречно и хората били щастливи, че имат такъв владетел. В заключение можем да подчертаем още веднъж, че ако царят не е в състояние да защити населението от крадци и престъпници, той няма право да го облага с данъци, които после да използва за удовлетворяване на собствените си сетива. Но ако безупречно закриля народа си, той има правото да събира данъци и да се ползва от тях. Такъв цар ще живее щастливо и спокойно до края на дните си, а след смъртта си ще се издигне до райското царство или дори до Вайкун̣т̣ха, където ще бъде истински щастлив.