Шрӣмад Бха̄гаватам 4.8.82

श्रीभगवानुवाच
मा भैष्ट बालं तपसो दुरत्यया-
न्निवर्तयिष्ये प्रतियात स्वधाम ।
यतो हि व: प्राणनिरोध आसी-
दौत्तानपादिर्मयि सङ्गतात्मा ॥ ८२ ॥
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
ма̄ бхаиш̣т̣а ба̄лам̇ тапасо дуратяя̄н
нивартайиш̣йе пратия̄та сва-дха̄ма
ято хи вах̣ пра̄н̣а-ниродха а̄сӣд
аутта̄напа̄дир майи сан̇гата̄тма̄

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄чаВърховната Божествена Личност отговори; ма̄ бхаиш̣т̣ане се страхувайте; ба̄ламмомчето Дхрува; тапасах̣чрез суровите си отречения; дуратяя̄тнепоколебимо решителен; нивартайиш̣йеще го помоля да спре; пратия̄таможете да се завърнете; сва-дха̄мав обителите си; ятах̣от когото; хинесъмнено; вах̣ваше; пра̄н̣а-ниродхах̣спиращ диханието; а̄сӣтсе случи; аутта̄напа̄дих̣заради сина на цар Утта̄напа̄да; майина мене; сан̇гата-а̄тма̄изцяло потопен в мисли за мене.

Превод

Скъпи полубогове – отговори Върховната Божествена Личност, – не се страхувайте от това, което се случва. Причина за него са суровите отречения и непоколебимата решителност на сина на цар Утта̄напа̄да. Той така дълбоко е потънал в мисли за мене, че вселенското дихание спря. Спокойно се завърнете по своите обители. Аз ще спра нечуваните отречения на това момче и ще ви спася от бедата.

Пояснение

В тази строфа е използвана думата сан̇гата̄тма̄, на която ма̄я̄ва̄дӣте се позовават, за да защитят твърдението си, че азът на Дхрува Маха̄ра̄джа се слял с Върховния Аз, с Божествената Личност. По този начин те се стремят да докажат, че Свръхдушата и индивидуалната душа се сливат и след единението им душата загубва отделното си съществуване. Но Върховният Бог ясно казва, че Дхрува Маха̄ра̄джа бил толкова погълнат от мисли за него, че дори Той, самото вселенско съзнание, бил привлечен от момчето. За да удовлетвори полубоговете, Богът лично пожелал да отиде при Дхрува и да спре суровите му отречения. Настоящата строфа не подкрепя заключението на философите ма̄я̄ва̄дӣ за сливането на индивидуалната душа със Свръхдушата. Нещо повече, Свръхдушата, Върховният Бог, искал да спре суровите отречения на Дхрува Маха̄ра̄джа.
Като удовлетвори Върховната Божествена Личност, човек удовлетворява всички, както засища всяко клонче и лист, като полее корените на дървото. Този, който съумее да привлече Върховната Божествена Личност, съвсем естествено привлича цялата вселена, защото Кр̣ш̣н̣а е върховната причина на вселената. Полубоговете се страхували да не умрат от задушаване, но Божествената Личност ги уверила, че Дхрува Маха̄ра̄джа е велик предан и не възнамерява да унищожава вселената. Преданият никога не мисли злото на другите живи същества.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към осма глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, нареченаДхрува Маха̄ра̄джа напуска дома си и отива в гората“.