Шрӣмад Бха̄гаватам 4.8.23

С думите си Сунӣти утвърждава, че благословиите, дарени от Върховната Божествена Личност, и тези, получени от полубоговете, имат различна стойност. Невежите казват, че е все едно кого обожаваш, защото резултатът, който постигаш, е един и същи. Истината обаче е друга. В Бхагавад-гӣта̄ се потвърждава, че благословиите на полубоговете са временни и само нискоинтелигентните се стремят към тях. С други думи, полубоговете не могат да даряват с вечни блага, защото въпреки че заемат много издигнато положение, са обусловени от законите на материалната природа. Само духовните благословии са вечни и непреходни, защото душата е вечна. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, единствено тези, които са изгубили разума си, се кланят на полубоговете. Затова Сунӣти посъветвала сина си да не се стреми към милостта на полубоговете, а да се обърне за помощ направо към Върховната Божествена Личност, която единствена може да облекчи болката му.

Материалните богатства са под контрола на Върховната Божествена Личност, която ги разпределя чрез посредничеството на различните си енергии, и в частност чрез богинята на щастието. Ето защо тези, които жадуват за материални богатства, се стремят да удовлетворят богинята на щастието, за да спечелят благоволението ѝ. Дори най-високопоставените полубогове обожават богинята на щастието Маха̄-Лакш̣мӣ. Самата тя обаче постоянно се стреми да удовлетвори Върховната Божествена Личност. Затова всеки, който започне да обожава Върховния Бог, получава благословиите на богинята на щастието, без да полага за това отделни усилия. В този етап от живота си Дхрува Маха̄ра̄джа копнеел за материални богатства и неговата майка му дала верен съвет, като казала, че дори за да спечели материални богатства, човек е по-добре да обожава Върховния Бог, отколкото полубоговете.

Чистият предан никога не се моли на Бога за материални блага, но както се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄, благочестивите хора се обръщат към Бога дори когато искат да постигнат нещо материално. Този, който се обръща към Върховната Божествена Личност с желание за материални придобивки, поради общуването си с Върховния Бог се пречиства, в резултат от пречистването се освобождава от всичките си материални желания и накрая се издига до равнището на чистия духовен живот. Докато не постигне такова духовно равнище, човек не е в състояние да превъзмогне всичките си материални замърсявания.

Сунӣти, майката на Дхрува, била прозорлива жена, затова посъветвала сина си да обожава единствено Върховния Бог. В тази строфа Богът е наречен „лотосоок“ (падма-пала̄ша-лочана̄т). Когато някой е уморен, достатъчно е да погледа цветовете на лотоса, и цялата му умора изчезва. По същия начин, когато тъжен човек види лотосовото лице на Върховната Божествена Личност, се разсейва цялата му мъка. Лотосът е един от символите в ръцете на Бог Виш̣н̣у и в ръката на богинята на щастието. Тези, които обожават едновременно и богинята на щастието, и Бог Виш̣н̣у, притежават всички богатства – както духовни, така и материални. Понякога за На̄ра̄ян̣а, Върховния Бог, се казва, че е шива-вирин̃чи-нутам, т.е. че дори Шива и Брахма̄ се покланят с дълбока почит в лотосовите му нозе.