Шрӣмад Бха̄гаватам 4.21.25
Деванагари
तत् प्रजा भर्तृपिण्डार्थं स्वार्थमेवानसूयव: ।
कुरुताधोक्षजधियस्तर्हि मेऽनुग्रह: कृत: ॥ २५ ॥
कुरुताधोक्षजधियस्तर्हि मेऽनुग्रह: कृत: ॥ २५ ॥
Стих
тат праджа̄ бхартр̣-пин̣д̣а̄ртхам̇
сва̄ртхам ева̄насӯявах̣
курута̄дхокш̣аджа-дхияс
тархи ме 'нуграхах̣ кр̣тах̣
сва̄ртхам ева̄насӯявах̣
курута̄дхокш̣аджа-дхияс
тархи ме 'нуграхах̣ кр̣тах̣
Дума по дума
тат — следователно; праджа̄х̣ — скъпи поданици; бхартр̣ — на господаря; пин̣д̣а-артхам — добруване след смъртта; сва-артхам — собствен интерес; ева — несъмнено; анасӯявах̣ — освободени от завист; курута — просто изпълнявайте; адхокш̣аджа — Бога, Върховната Личност; дхиях̣ — мислейки за него; тархи — затова; ме — на мене; ануграхах̣ — милост; кр̣тах̣ — оказана.
Превод
Пр̣тху Маха̄ра̄джа продължи: И така, скъпи поданици, за да може царят ви след смъртта си да има добра участ, вие трябва добросъвестно да изпълнявате задълженията, отредени ви от вашата варн̣а и а̄шрам, а в сърцето си постоянно да мислите за Върховната Божествена Личност. По този начин ще действате в свой собствен интерес и в същото време ще направите услуга и на вашия цар, като му осигурите добра участ за следващия живот.
Пояснение
В тази строфа много важни са думите адхокш̣аджа-дхиях̣, „Кр̣ш̣н̣а съзнание“. И царят, и поданиците трябва да притежават Кр̣ш̣н̣а съзнание, в противен случай след смъртта си те ще трябва да се въплътят в тела, принадлежащи към низшите форми на живот. Доброто правителство, което се грижи за доброто на всички, не бива да жали средства, за да разпространява Кр̣ш̣н̣а съзнанието. Без Кр̣ш̣н̣а съзнание нито управниците, нито гражданите ще се отнасят отговорно към задълженията си. Затова Пр̣тху Маха̄ра̄джа настоятелно моли поданиците си да действат в Кр̣ш̣н̣а съзнание и сам желае да ги научи как да станат Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Същността на Кр̣ш̣н̣а съзнанието е изложена в Бхагавад-гӣта̄ (9.27):
ят карош̣и яд ашна̄си
ядж джухош̣и дада̄си ят
ят тапасяси каунтея
тат куруш̣ва мад-арпан̣ам
ядж джухош̣и дада̄си ят
ят тапасяси каунтея
тат куруш̣ва мад-арпан̣ам
„Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да предлагаш или даряваш, на каквито и въздържания да се подлагаш – прави това, о, сине на Кунтӣ, като жертвоприношение за мен“. Неумолимите закони на материалната природа наказват живите същества много сурово и това наказание може да бъде избегнато само когато всички хора в страната, включително и държавните служители, овладеят основите на духовния живот.