Шрӣмад Бха̄гаватам 4.20.38
Деванагари
अदृष्टाय नमस्कृत्य नृप: सन्दर्शितात्मने ।
अव्यक्ताय च देवानां देवाय स्वपुरं ययौ ॥ ३८ ॥
अव्यक्ताय च देवानां देवाय स्वपुरं ययौ ॥ ३८ ॥
Стих
адр̣ш̣т̣а̄я намаскр̣тя
нр̣пах̣ сандаршита̄тмане
авякта̄я ча дева̄на̄м̇
дева̄я сва-пурам̇ яяу
нр̣пах̣ сандаршита̄тмане
авякта̄я ча дева̄на̄м̇
дева̄я сва-пурам̇ яяу
Дума по дума
адр̣ш̣т̣а̄я — на този, който е отвъд възможностите на материалното зрение; намах̣-кр̣тя — отдавайки почитания; нр̣пах̣ — царят; сандаршита — разкрила се; а̄тмане — на Върховната Душа; авякта̄я — която е отвъд проявения, материалния свят; ча — също; дева̄на̄м — на полубоговете; дева̄я — на Върховния Бог; сва-пурам — в своя дом; яяу — се завърна.
Превод
Тогава цар Пр̣тху с дълбока почит се поклони на Върховната Божествена Личност, върховния повелител на всички полубогове, който е невидим за материалното зрение, но който въпреки това се бе разкрил пред погледа му. След като се поклони на Върховния Бог, царят се върна в двореца си.
Пояснение
Върховният Бог е невидим за материалното зрение, но когато преданият пречисти материалните си сетива, като изцяло ги потопи в трансцендентално любовно служене, Богът се разкрива пред взора му. Авякта значи „непроявен“. Въпреки че материалният свят е творение на Върховната Божествена Личност, самият Бог остава невидим за материалните ни очи. Маха̄ра̄джа Пр̣тху обаче, благодарение на чистото си предано служене, придобил духовно зрение. Затова в тази строфа Богът е наречен сандаршита̄тма̄ – това значи, че Той е невидим за обикновените материални очи, но сам се разкрива пред взора на своя предан.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесета глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Бог Виш̣н̣у се явява на жертвената арена на Маха̄ра̄джа Пр̣тху“.