Шрӣмад Бха̄гаватам 4.20.13

सम: समानोत्तममध्यमाधम:
सुखे च दु:खे च जितेन्द्रियाशय: ।
मयोपक्लृप्ताखिललोकसंयुतो
विधत्स्व वीराखिललोकरक्षणम् ॥ १३ ॥
самах̣ сама̄ноттама-мадхяма̄дхамах̣
сукхе ча дух̣кхе ча джитендрия̄шаях̣
майопакл̣пта̄кхила-лока-сам̇юто
видхатсва вӣра̄кхила-лока-ракш̣ан̣ам

Дума по дума

самах̣уравновесен; сама̄наеднакъв към всички; уттамапо-висш; мадхямаравен; адхамах̣по-низш; сукхев щастие; чаи; дух̣кхев нещастие; часъщо; джита-индрияс овладени сетива; а̄шаях̣и ум; мая̄от мене; упакл̣птанагласени; акхилавсички; локаот хората; сам̇ютах̣съпровождан; видхатсвадавай; вӣрао, герою; акхилана всички; локахора; ракш̣ан̣амзакрила.

Превод

О, юначни царю, бъди винаги безпристрастен и се отнасяй еднакво към всички, независимо дали са по-висши от тебе, равни на тебе или стоят по-ниско. Не бъди подвластен на мимолетното щастие и страдание. Овладей напълно ума и сетивата си и в тази трансцендентална позиция се опитай да изпълняваш дълга си на цар винаги, независимо от обстоятелствата, сред които си се оказал по моята воля. Твоят единствен дълг е да закриляш поданиците си.

Пояснение

Пред нас е пример за това, как Бог Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, дава непосредствени наставления на предания си. Човек трябва да изпълнява повелята на Бог Виш̣н̣у независимо дали я получава лично от него или от негов упълномощен представител, духовен учител. Арджуна се сражавал в битката при Курукш̣етра, подчинявайки се на волята на самия Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. По същия начин, тук Пр̣тху Маха̄ра̄джа получава наставления относно своя дълг лично от Бог Виш̣н̣у. Човек трябва неотклонно да следва принципите, изложени в Бхагавад-гӣта̄. Вяваса̄я̄тмика̄ буддхих̣ – дълг на всеки е да получи наставления от Бог Кр̣ш̣н̣а или от негов упълномощен представител и да посвети целия си живот на тяхното изпълнение, отхвърлил всякакви лични съображения. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура казва, че човек не трябва да се вълнува твърде много дали ще постигне освобождение или не. Той просто трябва да изпълнява указанията, които е получил от духовния си учител. Ако твърдо се придържа към този принцип, т.е. ако винаги следва повелята на духовния си учител, той винаги ще е освободен. Обикновените хора трябва да съблюдават правилата и нормите на варн̣а̄шрама дхарма, като изпълняват задълженията си в системата на обществените подразделения (бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра) и духовните степени (брахмачаря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са). Човек, който неизменно и съвестно изпълнява задълженията, отредени за съсловието и духовната степен, към която принадлежи, с това удовлетворява Бог Виш̣н̣у.
Бог Виш̣н̣у посъветвал Пр̣тху Маха̄ра̄джа винаги да остава в състояние на освобождение, като се държи настрана от дейностите, свързани с тялото, и постоянно служи на Бога. Тук е обяснена думата баддха-саухр̣да̄х̣, използвана в предишната строфа. Човек може да има близки отношения с Върховния Бог или да получава наставления от неговия представител, духовния учител, и да ги изпълнява от цялото си сърце само когато не е привързан към дейностите на тялото. Богът ни помага, като ръководи действията ни в преданото служене, за да напредваме по пътя обратно към нашия истински дом, духовния свят. Той ни учи чрез своето външно проявление, духовния учител. Затова духовният учител не трябва да бъде смятан за обикновен човек. Богът казва: а̄ча̄рям̇ ма̄м̇ виджа̄нӣя̄н на̄ва-манйета кархичит – не бива да се отнасяме към духовния учител като към обикновено човешко създание, защото той е представител на Върховната Божествена Личност (Шрӣмад Бха̄гаватам, 11.17.27). Човек трябва да почита духовния си учител наравно с Бога и никога да не му завижда или да го смята за обикновен човек. Ако изпълняваме наставленията на духовния си учител и служим на Бога, ще останем недокоснати от замърсяванията на телесните и на всички други материални дейности и ще можем да постигнем целта на човешкото съществуване.