Шрӣмад Бха̄гаватам 3.32.33

Очевидно е, че като следва пътя на гя̄на йога, пътя на емпиричните философски разсъждения, човек постига безличностния Брахман, докато изпълняването на предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание усилва вярата и предаността му към Божествената Личност. Тук обаче е казано, че и бхакти йога, и гя̄на йога са предназначени за постигането на една и съща крайна цел – Божествената Личност. Когато човек следва процеса на гя̄на йога, Божествената Личност изглежда безличностна. Както един обект изглежда като че ли различен, когато се възприема от различните сетива, така в контекста на умозрителното философстване неизменният Върховен Бог изглежда безличностен. От голямо разстояние хълмът не се вижда ясно и този, който не познава местността, може да го вземе за облак. Но в действителност това не е облак, а голям хълм. Човек трябва да научи от някого, който познава добре мястото, че това, което прилича на облак, всъщност е хълм. Когато се приближи малко повече, вместо облак ще види хълма със зеленината по него. А когато стигне до самия хълм, ще види, че той е пълен с разнообразие. Можем да дадем пример и с начина, по който възприемаме млякото. Когато го видим, казваме, че е бяло, когато го опитаме, откриваме, че е вкусно, когато го докоснем, то ни се струва студено, когато го помиришем, усещаме хубавия му аромат. А когато слушаме, научаваме, че се нарича мляко. Възприемайки млякото с различните си сетива, ние казваме, че то е бяло, вкусно, ароматно и т.н., но всъщност обектът, за който говорим, е един и същ – млякото. По същия начин онези, които се опитват да открият Върховния Бог чрез умозрителни разсъждения, постигат сиянието на тялото му, или безличностния Брахман, другите, които се опитват да го открият с помощта на мистичната йога, го осъзнават като локализирана Свръхдуша. Но онези, които се насочват към Върховната Истина директно, поемайки по прекия път на бхакти йога, виждат Бога лице в лице в качеството му на Върховна Личност.

В крайна сметка Върховната Личност е целта, до която рано или късно трябва да изведат всички процеси. Този, който е имал щастието да се пречисти от всички материални замърсявания благодарение на това че е следвал принципите на писанията, се отдава на Върховния Бог, който е всичко. Както човек може да усети истинския вкус на млякото само с езика си, а не с очите, ноздрите или ушите си, по същия начин той може да разбере Абсолютната Истина по съвършен начин и в цялото ѝ блаженство само по един начин – чрез процеса на преданото служене. Тази истина се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄: бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти – ако човек иска да осъзнае Абсолютната Истина до съвършенство, той трябва да започне да отдава предано служене. Разбира се, никой не може да разбере Абсолютната Истина напълно съвършено. Тази задача е непосилна за нищожно малките живи същества. Но най-висшето възможно равнище на прозрение живото същество постига единствено чрез изпълняването на предано служене и по никакъв друг начин.

Като следва различните пътища, препоръчани от писанията, човек може да постигне безличностното сияние на Върховната Божествена Личност. Трансценденталното удоволствие, което живото същество изпитва от сливането с безличностния Брахман, е необикновено голямо, защото Брахман е ананта. Тад брахма ниш̣калам̇ анантам – наслаждението брахма̄нанда е безгранично. Но съществува нещо повече и по-висше дори от това безгранично наслаждение. Такава е природата на Трансценденталното. Безграничното също може да бъде надхвърлено и това още по-висше равнище е Кр̣ш̣н̣а. Когато човек общува лично с Кр̣ш̣н̣а, вкусът и настроението, на които се наслаждава в отдаването на предано служене, са несравними. Те превъзхождат дори удоволствието, което живото същество изпитва, сливайки се с трансценденталния Брахман. Затова Прабодха̄нанда Сарасватӣ казва, че каиваля, удоволствието от потъването в Брахман, безспорно е много велико и е целта, към която се стремят не един и двама философи, но за предания, който е изпитал удоволствието на преданото служене за Бога, потъването в безграничния Брахман е по-лошо и от ад. Затова човек трябва да се опита да се извиси дори над удоволствието в Брахман, за да постигне позицията, в която ще общува с Кр̣ш̣н̣а лице в лице. Умът е центърът на дейностите на сетивата, но Кр̣ш̣н̣а е господарят на всички сетива, Хр̣ш̣ӣкеша. Човек трябва да съсредоточи ума си върху Хр̣ш̣ӣкеша, Кр̣ш̣н̣а, така, както е правил Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а (са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣). Бхакти е принципът, който лежи в основата на всички процеси за постигане на себепознание. Без бхакти нито гя̄на йога, нито аш̣т̣а̄н̇га йога могат да доведат до успех. Докато човек не се обърне към Кр̣ш̣н̣а, процесите за постигане на себепознание ще бъдат лишени от крайна цел.