Шрӣмад Бха̄гаватам 3.32.22

Понякога думата парамеш̣т̣хинам се употребява във връзка с Брахма̄. Парамеш̣т̣хӣ означава „върховната личност“. Както Брахма̄ е върховната личност във вселената, така Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност в духовния свят. Бог Капиладева съветва майка си да приеме подслон в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, защото единствено те са достойни за обожание. Той не ѝ препоръчва да търси убежище при полубоговете, дори не при тези от тях, които заемат най-висши постове в материалния свят – Брахма̄ и Шива. Човек трябва да търси убежище единствено при Върховния Бог.

Сарва-бха̄вена означава „във всепоглъщащ любовен екстаз“. Бха̄ва е стадият, който предшества равнището на чистата любов към Бога. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: будха̄ бха̄ва-саманвита̄х̣ – този, който е постигнал равнището бха̄ва, обожава лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а. Същото нещо препоръчва на майка си Бог Капила. В тази строфа заслужават внимание и думите тад-гун̣а̄шраяя̄ бхактя̄. Те утвърждават, че преданото служене за Кр̣ш̣н̣а е трансцендентална, а не материална дейност. Потвърждение на това намираме в Бхагавад-гӣта̄: тези, които отдават предано служене, пребивават в духовното царство. Брахма-бхӯя̄я калпате – те още в същия миг се издигат до трансценденталното царство.

Преданото служене в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание е единственото средство за постигане на висшето съвършенство на човешкия живот – това казва Бог Капила на майка си. Следователно бхакти се отнася към категорията ниргун̣а – в нея няма и следа от материални качества. Въпреки че преданото служене може да изглежда материална дейност, то никога не е сагун̣а, замърсено с материални качества. Тад-гун̣а̄шраяя̄ означава, че трансценденталните качества на Бог Кр̣ш̣н̣а са толкова прекрасни, че не си заслужава човек да отклонява вниманието си към други дейности освен преданото служене. Отношенията на Бога с преданите му са толкова възвишени, че преданият дори не си помисля да обожава някого другиго. Демоницата Пӯтана̄ се опитала да убие Кр̣ш̣н̣а, като му дала отрова, но тъй като Кр̣ш̣н̣а сукал от гръдта ѝ, тя се издигнала до положението на негова майка. Затова в молитвите си преданите казват: „Щом една демоница, която е искала да убие Кр̣ш̣н̣а, е постигнала такова възвишено положение, защо ние трябва да обожаваме някого другиго освен Кр̣ш̣н̣а?“ Има два вида религиозни дейности: едните са предназначени за постигане на материален прогрес, а другите – за духовен напредък. Когато приеме подслон в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а, човек се сдобива и с материално благополучие, и с духовно съвършенство. Тогава защо му е да се обръща към полубоговете?