Шрӣмад Бха̄гаватам 3.27.25
Деванагари
यथा ह्यप्रतिबुद्धस्य प्रस्वापो बह्वनर्थभृत् ।
स एव प्रतिबुद्धस्य न वै मोहाय कल्पते ॥ २५ ॥
स एव प्रतिबुद्धस्य न वै मोहाय कल्पते ॥ २५ ॥
Стих
ятха̄ хй апратибуддхася
прасва̄по бахв-анартха-бхр̣т
са ева пратибуддхася
на ваи моха̄я калпате
прасва̄по бахв-анартха-бхр̣т
са ева пратибуддхася
на ваи моха̄я калпате
Дума по дума
ятха̄ — както; хи — наистина; апратибуддхася — на този, който спи; прасва̄пах̣ — сънят; баху-анартха-бхр̣т — носещ много неблагоприятни неща; сах̣ ева — същият този сън; пратибуддхася — този, който е буден; на — не; ваи — несъмнено; моха̄я — да обърка; калпате — е в състояние.
Превод
Когато човек спи, съзнанието му е почти напълно покрито и той често вижда лоши неща, но когато се събуди, отново е с ясно съзнание и не приема сериозно онова, което е видял насън.
Пояснение
По време на сън, когато съзнанието му е покрито, човек може да види много неприятни неща, които предизвикват у него вълнение и тревога, но щом се събуди, той спира да се тревожи, въпреки че още си спомня какво се е случило в съня му. По същия начин себепознанието, т.е. осъзнаването на истинските взаимоотношения с Върховния Бог, носи пълно удовлетворение на човека и трите гун̣и на материалната природа, които са причината за всички безпокойства, повече не могат да упражняват влиянието си върху него. Човек със замърсено съзнание смята, че всичко на този свят е предназначено да удовлетворява неговите сетива, но когато е с чисто съзнание, с Кр̣ш̣н̣а съзнание, той осъзнава, че всичко е предназначено да доставя удоволствие на върховния наслаждаващ се. Това е разликата между съня и будното състояние. Замърсеното съзнание прилича на съзнанието на спящия, а Кр̣ш̣н̣а съзнание – на съзнанието на будния човек. В действителност, както потвърждава Бхагавад-гӣта̄, единственият, абсолютният наслаждаващ се е Кр̣ш̣н̣а. Този, който разбира, че Кр̣ш̣н̣а е собственикът на трите свята и приятел на всички живи създания, е спокоен и независим. Докато обусловената душа не постигне това знание, тя иска да се наслаждава на всичко, което я заобикаля. Такива обусловени хора стават хуманисти или филантропи и откриват болници и училища за своите ближни. Но всичко това е илюзия, тъй като подобни материални дейности не могат да донесат благо на никого. Ако човек иска да помогне на ближния си, трябва да пробуди неговото спящо Кр̣ш̣н̣а съзнание. Съзнанието за Кр̣ш̣н̣а се нарича пратибуддха, което означава „чисто съзнание“.