Шрӣмад Бха̄гаватам 3.25.44

В тази строфа особено важни са думите мано майи арпитам̇ – „умът, съсредоточен върху мен“. Човек трябва да съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а или на някоя от неговите инкарнации. Този, който освобождава съзнанието си, като го съсредоточи по този начин, постига освобождение. Пример за това е Амбарӣш̣а Маха̄ра̄джа. Той съсредоточил ума си изцяло върху лотосовите нозе на Бога, говорел единствено за забавленията на Бога, вдъхвал аромата само на цветя и на листа от туласӣ, предложени на Бога, краката му го водели само до храма на Бога, а с ръцете си почиствал храма, с езика си опитвал храната, предложена на Бога, а с ушите си слушал разказите за великите му забавления. Така всичките му сетива били заети в служене на Бога. Най-напред обаче човек трябва да съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Бога. Когато умът неотклонно се намира в това състояние, сетивата, които са му подчинени, също ще бъдат заети само със служене за Кр̣ш̣н̣а. В това се състои методът на бхакти йога. Йога означава контрол над сетивата. В тесния смисъл на думата сетивата не се подчиняват на контрол, защото винаги са възбудени, като малкото дете, което не може да стои мирно дори за миг. Дори Арджуна казва: чан̃чалам̇ хи манах̣ кр̣ш̣н̣а – „Умът е винаги неспокоен“. Затова най-доброто, което може да се направи, е умът да се съсредоточи върху лотосовите нозе на Бога. Мано майи арпитам̇ стхирам. Ако човек е погълнат от предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той е постигнал най-висшето съвършенство. Дейността в Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-висшата форма на дейност в човешкото съществуване.