Шрӣмад Бха̄гаватам 3.25.41

Тук се казва, че кръговратът на раждането и смъртта може да бъде прекъснат единствено ако човек е чист предан на Върховния Бог. Харим̇ вина̄ на ср̣тим̇ таранти. Човек не може да се измъкне от кръговрата на раждането и смъртта, ако не заслужи благоволението на Върховната Божествена Личност. Същата идея се утвърждава и тук: човек може да се стреми да узнае Абсолютната Истина чрез философски размишления, опирайки се на несъвършените си сетива, или да се опита да осъзнае аза чрез процеса на мистичната йога, но каквото и да прави, няма да получи освобождение, докато не се отдаде на Върховната Божествена Личност. Някой може да попита дали това означава, че усилията на онези, които се подлагат на толкова много отречения и лишения, като следват стриктно всички правила и предписания, са напразни. Шрӣмад Бха̄гаватам (10.2.32) дава следния отговор: йе 'нйе 'равинда̄кш̣а вимукта-ма̄нинах̣. Когато Кр̣ш̣н̣а се намирал в утробата на Девакӣ, Брахма̄ и другите полубогове се молели със следните думи: „Скъпи лотосооки Господи, има хора, които се гордеят, че сякаш са се освободили, слели са се с Бога или самите те са станали Бог, но въпреки самоувереността си те всъщност са лишени от интелигентност“. Казано е, че независимо дали е висша или низша, интелигентността на такива хора не е даже пречистена. Живото същество, което е пречистило интелигентността си, не може да мисли за нищо друго освен за служене на Бога. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че чистата интелигентност е присъща само на най-мъдрите. Бахӯна̄м̇ джанмана̄м анте гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте. След много, много животи този, който наистина има интелигентност, се отдава на Върховния Бог.

Човек не може да постигне освобождение, без да се отдаде. В Бха̄гаватам се казва: „Онези, които се гордеят, мислейки че са се освободили, без да са следвали процеса на предаността, са лишени от ясна и чиста интелигентност, защото още не са се отдали на теб. Като се подлагат на всякакви отречения, те стигат почти до прага на духовното осъзнаване на Брахман, но си мислят, че се намират в самото сияние Брахман. Но тъй като не извършват трансцендентални дейности, те рано или късно падат и отново се захващат с материални дейности“. Човек не бива да се задоволява само със знанието, че е Брахман. Той трябва и да служи на Върховния Брахман – това е бхакти. Брахман трябва да служи на Парабрахман. Казва се, че докато човек не осъзнае, че е Брахман, той не може да служи на Брахман. Върховният Брахман е Върховната Божествена Личност. Живото същество също е Брахман. Докато човек не е осъзнал, че е Брахман, че е душа и е вечен слуга на Бога, той само си мисли, че е Брахман и знанието му си остава чисто теоретично. За да може действително да достигне равнището на Брахман и да остане на него, той трябва да осъзнае духовната си природа, като се ангажира на практика в предано служене за Бога. В противен случай той неизбежно ще падне.

В Бха̄гаватам е казано, че тъй като неотдадените пренебрегват трансценденталното любовно служене в лотосовите нозе на Божествената Личност, интелигентността им си остава нечиста и те падат. Живото същество трябва да е заето с някаква дейност. Ако не извършва трансцендентални дейности в служба на Бога, то ще бъде принудено да се върне към материалните дейности, а този, който е обвързан от материални дейности, не може да се измъкне от кръговрата на раждането и смъртта. Тук Бог Капила казва: „Без моята милост…“ (на̄нятра мад бхагаватах̣). В тази строфа се казва, че Богът е Бхагава̄н, Върховна Божествена Личност, което означава, че притежава всички достояния и е напълно способен да освободи живото същество от кръговрата на раждането и смъртта. Богът е наречен и прадха̄на, което означава, че е Върховен. Той се отнася еднакво към всички, но към този, който му се е посветил, проявява особена благосклонност. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че Богът е безпристрастен – той не смята никого за свой приятел или за враг, – ала е особено благосклонен към онзи, който му се отдаде. По милостта на Бога човекът, който изцяло се посвети на него, се освобождава от кръговрата на раждането и смъртта. В противен случай той отново и отново ще трябва да се ражда в материалния свят и да се опитва да постигне освобождение с помощта на различни други процеси.