Шрӣмад Бха̄гаватам 3.25.33

Бхакти стои много по-високо от мукти, защото когато се занимава с предано служене, човек без никакви други усилия се освобождава от материалния плен. В дадената строфа този процес е сравнен с храносмилателния огън в стомаха, който смила всичко, което изяждаме. Ако човек има добро храносмилане, огънят в стомаха може да смели всичко, което ядем. По аналогичен начин за предания не е необходимо да полага специални усилия, за да постигне освобождение. Служенето му за Върховната Божествена Личност само по себе си го освобождава, защото да служиш на Бога, е равносилно на освобождение от материалното робство. Шрӣ Билваман̇гала Т̣ха̄кура е обяснил това много добре. Той казва: „Ако имам неотклонна преданост към лотосовите нозе на Върховния Бог, мукти, освобождението, ще бъде моя слугиня, която покорно ще чака и ще прави всичко, което поискам“.

За предания освобождението не представлява никаква трудност. Той го постига без никакви специални усилия. Следователно бхакти е много по-висша от мукти – това, към което се стремят имперсоналистите. За да постигнат мукти, те се подлагат на сурови отречения и лишения, докато бхактите, които просто следват процеса на бхакти, като повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе и приемат остатъците от храната, предложена на Бога, веднага покоряват езика си. А когато човек е покорил езика си, той може да владее и всичките си останали сетива. Покоряването на сетивата е цел на практиката на йога и затова всеки, който се е посветил на служенето за Бога, незабавно постига освобождение. Капиладева потвърждава, че бхакти, преданото служене, е гарӣясӣ, т.е. много по-велико от сиддхи, освобождението.