Шрӣмад Бха̄гаватам 1.9.17
Деванагари
तस्मादिदं दैवतन्त्रं व्यवस्य भरतर्षभ ।
तस्यानुविहितोऽनाथा नाथ पाहि प्रजा: प्रभो ॥ १७ ॥
तस्यानुविहितोऽनाथा नाथ पाहि प्रजा: प्रभो ॥ १७ ॥
Стих
тасма̄д идам̇ даива-тантрам̇
вявася бхаратарш̣абха
тася̄нувихито 'на̄тха̄
на̄тха па̄хи праджа̄х̣ прабхо
вявася бхаратарш̣абха
тася̄нувихито 'на̄тха̄
на̄тха па̄хи праджа̄х̣ прабхо
Дума по дума
тасма̄т — следователно; идам — това; даива-тантрам — единствено омаята на провидението; вявася — утвърждавайки; бхарата-р̣ш̣абха — о, най-добър от потомците на Бхарата; тася — от него; анувихитах̣ — както пожела; ана̄тха̄х̣ — безпомощните; на̄тха — о, господарю; па̄хи — просто се погрижи; праджа̄х̣ — за поданиците; прабхо — о, господарю.
Превод
О, най-добър от потомците на Бхарата (Юдхиш̣т̣хира), затова твърдя, че всичко това е част от плана на Бога. Ти трябва да приемеш този незнаен замисъл и да го следваш. О, господарю мой, сега ти стоиш начело на царството – ти трябва да се погрижиш за тези поданици, останали без защита.
Пояснение
Една известна поговорка гласи, че свекървата учи снаха си, като поучава дъщеря си. По същия начин Богът учи света, като дава наставления на преданите си. Искрените предани няма какво ново да научат от Бога, защото на тях Той дава наставления отвътре. Когато Богът подрежда обстоятелствата така, че да поучава някой предан, както станало с учението на Бхагавад-гӣта̄, Той прави това, за да даде възможност на ограничените хора да научат нещо. Затова дълг на преданите е търпеливо да преминават през страданията, които Богът им изпраща, и да ги приемат като благословия. Бхӣш̣мадева посъветвал Па̄н̣д̣авите решително да поемат отговорностите на управлението. След битката при Курукш̣етра нещастните поданици били останали без покровителство и очаквали Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира да поеме властта. Чистите предани приемат нещастията като прояви на благоразположението на Бога. Между едното и другото няма разлика, защото Богът е абсолютен.